Р Е Ш Е Н И Е № 355

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич...17.12..................................2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД.........................търговска колегия в открито

заседание на двадесет и девети ноември.............................................................

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Г.ПАВЛОВ

При секретаря…………………. и в присъствието на прокурора................................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Т.Стоева....................В..ГР.Д.№ 724 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:.....................

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Електроразпределение Север“АД със седалище и адрес на управление-гр.Варна,ВАРНА-ТАУЪРС –Е,бул.“***“№258,ЕИК***,представлявано заедно от всеки двама от тримата членове на управителния съвет Н.Н.,К.И.и Р.Л.,чрез адв.Л.М.,АК Велико Търново,редовно преупълномощена от Адвокатско дружество„***“, с адрес на кантората-гр.София,ул.“***“№6 ,ет.2,представлявано от адв.Г.В.- ,САК,адрес за призоваване и съобщения –гр.Варна,бул.“***“№ 21,ет.2 срещу Решение № 761 от 01.07.2019г.по гр.д.№3884/2018г.по описа на РС гр.Добрич, с което е признато за установено,че въззиваемата страна „БУЛ АКВА ФИШ“ООД,ЕИК ,с.Прилеп ,общ.Добричка не дължи на въззивника сумата от 6 635,14 лв.,представляваща такса „пренос на ниско напрежение“ и такса „достъп до ниско напрежение“ за периода от 01.06.2018г.до 31.08.2018г. и е осъден жалбоподателя да заплати следващите се в първата инстанция съдебно деловодни разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.

В жалбата се излагат доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение:

В мотивите си съдът е приел,че извършеното измерване на ел.енергия не е в съгласие с правилото,че измерването следва да бъде на страната с по-високо напрежение.СТИ не са поставени на необходимите места,съобразно чл.120 от ЗЕ.Измерването не е извършвано на границата на собственост на ел.съоръженията.Чл.162 от ГПК е неприложим,тъй като изобщо не е възникнало задължение за заплащане на мрежовите услуги.

Жалбоподателят намира ,че горните изводи са незаконосъобразни:

Мястото на измерване е уредено нормативно единствено в чл.14 от ПИКЕЕ,който е отменен с Решение 1 500 на ВАС на РБ от 06.02.2017г.Процесния период е след отмяната на текста на ПИКЕЕ.Към момента на измерването няма друга нормативна уредба на мястото за мерене.

Не е изследвано къде и как е извършено измерването.

Решението противоречи на разпоредбата на чл.120 от ЗЕ.Съгласно ал.2 от посочената норма границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят с Наредба 4/2006г.Съгласно чл.9 ал.1 т.14 от Наредбата вида ,броя и мястото на монтиране на СТИ на продаваната електрическа енергия са част от условията за присъединяване.При определяне на мястото на монтиране следва да се съобразят техническите възможности и начина на присъединяване към електрическата мрежа.Двата цитирани нормативни акта препращат отново към ПИКЕЕ ,които са отменени.Съгласно чл.28 ал.1 от Наредбата,когато електрическата енергия се доставя на потребителя от съоръжения на енергийното предприятие на ниво ниско напрежение,границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи.СТИ определя границата на собственост,а не обратното,както приема РС гр.Добрич.Граница на имот и граница на присъединителни съоръжения не са идентични понятия.

След като в доклада на съда е посочено,че собствеността на присъединителните съоръжения е ирелевантна за правния спор,не е ясно на какви факти по делото районният съд основава извода си,че измерването не е извършвано на границата на собственост на ел.съоръженията.

Съгласно константната практика на ВКС осчетоводяването на хактирите от длъжника и ползването на данъчен кредит по тях е признание на задължението и доказва неговото съществуване.По делото е безспорно установено,че фактурите,в които са начислени процесните такси са осчетоводени от ищеца,платено е ДДС в пълен размер и е ползван данъчен кредит.Нещо повече ,ищецът е заплатил и не е оспорил фактурираните количества енергия.

Налице са нарушения на процесуалния закон-не са обсъдени възраженията на ответника,от значение за правилното решаване на спора,а именно възражение за съгласие на страните относно определяне на точка на присъединяване;ищецът не е подавал искане за промяна на условията по мястото на мерене .По делото е представен Договор за присъединяване на обект от 05.03.2014г.,сключен между страните по делото.В чл.2 от договора е определено,че обектът на ответника ще се присъединява по същия начин,както и останалите му обекти,находящи се в стопанския двор на с.Славеево.Това е индиция за съгласие електрическата енергия на собствените му обекти да бъде измервана на нива ниско напрежение.Съгласието е изразено чрез липсата на искане за промяна в условията по присъединяване.

Нарушена е разпоредбата на чл.162 от ГПК.

При констатация за валидно правоотношение по измерване и заплащане на електроенергия,съдът не може да отхвърли иска само защото няма данни за размера на иска.

Налице е необоснованост на съдебното решение.

Предвид всички изложени от жалбоподателя аргументи за неправилност на решението,то подлежи на отмяна,а предявеният иск като неоснователен –на отхвърляне.

Претендират се съдебно деловодни разноски в двете инстанции.

В подаден в срок отговор от ответника по жалбата се оспорва нейната основателност.

Съдът правилно е преценил,че задължение на оператора на електропреносната мрежа е да поставя средствата за търговско измерване на съответните места и да отчете доставената електроенергия ,съобразно разпоредбата на чл.120 ал.3 от ЗЕ,както и да определи и осигури присъединяването към мрежата съобразно чл.117 от ЗЕ.

Невярно е твърдението,че не е отправено искане за промяна в условията на присъединяване.Такова е отправено,но от ответното дружество не са предприели действия по отправеното искане.

Правилно е тълкувана разпоредбата на чл.162 от ГПК,която няма място в настоящото производство.

Сочи се ,че спорът между страните не е изолиран и са постановени множество съдебни решения на РС и ОС гр.Добрич,които следва да бъдат съобразени.

Решението не е постановено на основание отменена правна уредба.Нормата на чл.14 от ПИКЕЕ е възприета и коментирана в контекста на сключените между страните договори и действаща към момента на сключването им.

С тези и други подробно развити в отговора на жалбата мотиви се настоява решението на РС гр.Добрич като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено,с присъждане на сторените по делото разноски

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и доводите на страните,приема за установено следното:

Жалбата е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт,постановен от надлежен съдебен състав ,в рамките на правораздавателната му компетентност.Липсват отрицателни процесуални предпоставки и са налице всички положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявения иск.

Разгледана по същество ,жалбата е неоснователна по следните съображения:

Между страните са налице валидно учредени облигационни отношения по доставка на електрическа енергия,уредени в сключените между страните два договора,а именно-Договор за достъп до енергоразпределителната мрежа,собственост на ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ № СВП 13-823/18.11.2013г. и Договор за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа,собственост на ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ № СВП 13-823/18.11.2013г.за стопански обект на ищцовото дружество с кл.№1200032762,аб.№0239055 и с местонахождение с.Славеево обл.Добричка.Договорите са сключени на основание чл.104 ал.1 от ЗЕ.Съгласно чл.104 от ЗЕ ,редът и условията за заплащане на цената на достъп и пренос се определят от Правилата за търговия с електрическа енергия,в сила от 26.07.2013г.

Съгласно чл.29 ал.1 от ПТЕЕ ,цената за достъп и цената за пренос на електрическа енергия се заплащат съобразно измереното количество на консумираната ел.енергия в местата за измерване ,определени съгласно Правилата за измерване на количествата електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия.

В раздел ІІ чл.1 ал.1 от Договора за достъп е записано,че предоставянето на достъп до разпределителната мрежа на доставчика на електрическа енергия се осъществява при спазване на изискванията,посочени в Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и елекроразпределителната мрежи,Правилата за управление на елекроенергийната система ,Правилата за управление на елекроразпределителните мрежи и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия.В чл.4 ал.1 от договора е записано,че измерването се извършва със средства за търговско измерване,поставени на границата на собственост на електрическите съоръжения,съгласно Наредба №6/2004г.

Следователно Наредба №6/2004г. и ПИКЕ,обн.в ДВ бр.98/12.12.2013г. са нормативните актове,въз основа на които страните са договорили начина на измерване на консумираната електрическа енергия.

Обстоятелството ,че в последствие тези нормативни актове са отменени,само по себе си не обосновава извод,че договорените въз основа на тях правила не намират приложение в отношенията на страните занапред,включително и за процесния период-09.07.2018г.до 07.09.2018г.

При липса на твърдения и доказателства за постигнати други,различни от посочените в договорите уговорки ,относно начина на измерване на количествата потребена електрическа енергия,както и при липса на приета след отмяната на цитираните актове нова подзаконова нормативна уредба,обвързваща по задължителен начин страните,остават да действат договорените в представените два договора правила за измерване на електрическата енергия,консумирана от ищеца.В този смисъл правилно и законосъобразно първоинстанционният съд се е позовал на договорените между страните правила за измерване на електроенергията,които са договорени,като видно от доказателствата по делото договорите продължават действието си между страните.Липсват доказателства за постигнато взаимно съгласие между страните са нов начин за измерване на консумираната от ищеца по делото електрическа енергия.Съгласието следва да бъде оформено с договор,а не с едностранно изявление ,изразено в подаденото искане за проучване от законния представител на „БУЛ АКВА ФИШ“за условията за присъединяване на друг обект на клиента към елекроразпределителната мрежа,което е представено от ответника по делото-искане Вх.№4757210/30.01.2018г.

Неоснователно е и възражението на въззивника за заварено към датата на сключване на договорите присъединяване.Дори присъединяването да е извършено в минал период от време,то при приемане на цитираните нормативни актове,дружеството е било длъжно да съобрази местата за измерване ,съобразно нормативните изисквания към тях.

Правилен и обоснован е извода на районния съд,че в случая измерването не е извършвано на нормативно установеното място-вместо на страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на клиента,както е правилото на чл.14 от ПИКЕЕ,присъединяването е на ниво ниско напрежение.Изводът се подкрепя от заключението на изслушаната по делото съдебно-електротехническа експертиза.

Доколкото компонентите на цената за достъп и пренос е функция от количеството измерена и потребена от ищеца по делото електроенергия,правилното поставяне на СТИ ,съобразно нормативните изисквания е решаващо са определяне на стойностите на двете компонентни от цената.В това отношение е налице съдебна практика по чл.290 от ГПК –Решение№277 от 11.02.2013г.на ВКС по т.д.№1054/2011г.,Второ ТО,в което се приема, че дължимостта на тези две цени е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата,установени в ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия.Уговорките по двата представени договора са базирани именно на действащата към момента на сключването му нормативна уредба и не са променяни до настоящия момент.При отклонение от правилата за поставяне на СТИ от нормативната уредба или от уговорките между страните ,количеството консумирана електроенергия не може да бъде основа за изчисляване на цената на достъп и пренос,тъй като се явява неопределяема и недължима само на това основание.Когато измерването на количеството потребена електроенергия е неправилно,сумите ,съставляващи цената на пренос и достъп са недължими.

Обстоятелството,че ищецът е заплатил и осчетоводил издадените фактури, съгласно заключението на икономическата експертиза по делото,не е достатъчно да обуслови наличието на задължение за заплащането им.Видно от заключението оспорените суми са заведени като „съдебни вземания“,което индицира наличието на спор относно дължимостта им.

С изложените мотиви обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените във въззивната инстанция съдебно деловодни разноски,в размер на сумата от 500 лв.-заплатено адвокатско възраграждение,съгласно представен по делото договор за правна защита и съдействие.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 761 от 01.07.2019г.по гр.д.№3884/2018г.по описа на РС гр.Добрич.

ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“АД със седалище и адрес на управление-гр.Варна,ВАРНА-ТАУЪРС –Е,бул.“***“№258,ЕИК***,представлявано заедно от всеки двама от тримата членове на управителния съвет Н.Н.,К.И.и Р.Л.да заплати на „БУЛ АКВА ФИШ“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-с.Прилеп,обл.Добричка ,представлявано от управителя ***сумата от 500 лв./петстотин лева/-сторени във въззивната инстанция съдебно деловодни разноски

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.