Р Е Ш Е Н И Е

№ 327

гр. Добрич. 05.12.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. т. д. № 728/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно гражданско дело № 728/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд – Търговско отделение е образувано по въззивна жалба на ЗД „Л.И.“ АД гр. София срещу Решение № 871/29.07.2019 г. по гр. д. № 1123/2019 г. по описа на Районен съд-Добрич.

С атакувания съдебен акт, първостепенният съд е отхвърлил предявения от ЗД „Л.И.“ АД гр. София срещу М.М.Р. иск по чл. 227, т. 2 КЗ ( отм. ) за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 19 696.58 лв., представляващи част от дължимата и заплатена от ищеца лихва, изчислена върху главницата от 200 000.00 лв. ( присъдена с решения на СТС и САС за претърпени неимуществени вреди от родителите на починалия при катастрофа на 01.06.2008 г. на територията на Община Несебър Д. К. Г., като катастрофата е предизвикана от ответника като водач на МПС ), за периода 01.06.2008 г. ( датата на процесното МПС ) до 08.05.2009 г. ( датата на завеждане на исковата молба пред СГС ).

Недоволен от така постановения съдебен акт, ищецът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендират отмяната му и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да уважи предявения иск.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли потвърждаването му от въззивната инстанция.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, твърдяна от страните като осъществила се, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Контроверснният въпрос по делото е относно погасяването по давност на иска.

Съгласно чл. 227, т. 2 КЗ ( отм. ) застрахователят по застраховката „Гражданска отговорност“ има право на регресен иск срещу застрахования за платените лихви за забава, съответстващи на периода от настъпването на застрахователното събитие до датата на съобщаването на обстоятелствата по чл. 224, ал.1 КЗ ( отм. ) от застрахованото лице или до датата на предявяването на прекия иск по чл. 226, ал.1 КЗ ( отм. ), освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини, които не могат да му се вменят във вина.

Правото на вземане на застрахователя възниква от момента на извършеното от него плащане на пострадалото лице. В случая извършените плащания са осъществени през 2012 г., като до момента на предявяване на иска 16.03.2016 г. пред СРС са изтекли повече от три години, каквато е погасителната давност по вземанията за лихви съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Вземането за лихви на е погасено по давност, поради което предявеният иск е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.

Въззивният съд напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, включително и крайният резултат по спора. По тези съображения не е необходимо повторното обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните и тъй като решаващата дейност е еднаква по обем за двете инстанции, на основание чл. 272 ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, при препращане към мотивите на първостепенния съд.

Правният спор, предмет на делото, има търговскоправен характер - arg. чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 286 ТЗ във вр. с чл. 365 ГПК , поради което решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 871/29.07.2019 г. по гр. д. № 1123/2019 г. по описа на Районен съд-Добрич.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.