Р Е Ш Е Н И Е

№ 350 16.12.2019 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и седми ноември 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от съдия Дякова

въззивно гражданско дело № 749 по описа за 2019 год.

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№3339/19.09.2019 год. ,подадена от Д.М.Н., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния му представител адв.В.Д. *** срещу решение № 111/21.08.2019 год. по гр.д.№ 864/2018год. на Районен съд -К.,вписано под № 86/21.08.2019 год. в т.I на регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК,с което са отхвърлени предявените от него срещу ***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.К.като неоснователни искове:1./за признаване за незаконно уволнението му извършено със заповед №34/08.11.2018 год. на представляващия дружеството и отмяна на уволнението му;2./ за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност ”***“;3./за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 227.80 лв.;4./за заплащане на извънреден труд в размер на сумата от 9 472.97 лв. и 5./за заплащане на допълнително възнаграждение в размер на сумата от 4 707.50 лв.,както е осъждането му да заплати разноски ,съответно по сметка на КРС сумата от 677.22 лв. и на противната страна в размер на сумата от 1 770.00 лв.

С доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт и постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон е отправено искане за отмяната му,като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за уважаване на заявените претенции с правно основание по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ,във

връзка с 225 от КТ; чл.262 от КТ и чл.128, т.2 от КТ ,във вр. с чл.13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Нарушена била разпоредбата на чл.236 ал.2 от ГПК ,като в резултат на необсъждане на направени от работника оспорвания,игнориране на определени факти и доказателства и недоказване по реда на чл.154 от ГПК от работодателя на факти и обстоятелства относими към приложението на разпоредбата на чл.329 от КТ ,първоинстанционният съд достигнал до незаконосъобразния извод,че работодателя упражнил надлежно правото си на подбор между всички работници,заемащи еднакви,респ.сходни длъжности с идентични функции.По иска по чл.262 от КТ ,съдът не се съобразил с нормите и разценките на транспортната дейност в дружеството и констатациите на вещо лице относно заработките на ищеца ,респ.изплатени суми на работника в периода 2016-2018 год. ,като достигнал до необоснования извод,че макар работникът да бил работил повече от посоченото в трудовия му договор време,допълнително възнаграждение не му се следвало,тъй като такова му Б. начислено и изплатено. В резултат на уважаване на главния иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ,трудовото правоотношение се възстановявало във вида от преди уволнението,което обуславяло и уважаване на претенцията по чл.128, т.2 от КТ ,във вр. с чл.13 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

В подаден в срока и по реда на чл.263 ал.1 от ГПК отговор рег.№3763/18.10.2019 год. въззиваемата страна ”***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.К.изразява становище за неоснователност на подадената жалба и настоява да не бъде уважавана.Обжалваното съдебно решение Б. правилно и обосновано,а въззивникът възпроизвеждал повторно защитните си тези,които бил излагал в производството пред първоинстанционния съд.С оглед на горното заявява,че поддържа всички свои насрещни защитни аргументи,заявени в отговора на исковата молба ,в писмените становища до съда и в хода на устните състезания.

Предявените искове са на работник срещу работодател за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на предишната работа;заплащане на обезщетение за времето на оставане без работа в резултат на уволнението;заплащане на обезщетение за положен извънреден труд ,както и заплащане на допълнително трудово възнаграждение.

Ищецът е работел в ответното дружество като “***“ по силата на трудов договор №669/06.07.2015 год.,сключен на основание чл.67 ал.1 т.1,във връзка с чл.70 ал.1 от КТ. Договорът му е едностранно прекратен от работодателя с връчено на 08.10.2018 год. предизвестие с основание чл.328, ал.1, т.З от КТ във вр. с чл.326 от КТ. След изтичане срока на предизвестието, на 08.11.2018 год. на работника е връчена заповед № 34/08.11.2018 год. на управителя на търговското дружество за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1, т.З от КТ-поради намаляване обема на работа.

При постъпването на ищеца на работа през юли 2015 год.,още 7 лица са изпълнявали длъжността,на която е бил назначен,т.е. общо 8 лица. През септември 2015 год. е прекратен трудовият договор с ***С. С. по взаимно съгласие ,а през август 2018 год. на същото основание и трудовият договор с ***Х. П. .С оглед на горното към момента на уволнението длъжността “***“ е била изпълнявана от 1./ ищеца Д.М.Н. ;2./ Н. М. Д.;3./ С. И. С.;4./ Г. М. Б. ;5./свидетеля М. В. С. и 6./свидетеля Р. Й. Т. така -справка за назначените по трудов договор *** в периода от 31.07.2015 год. към 17.01.2019 год.; представени всички сключени трудови договори за изпълнението на тази длъжност в периода от 2016 год. ;присъствени форми за периода от януари 2016 год. до септември 2018 год.;ведомости за заплати.Съгласно заключение рег.№ 2833/06.08.2019 год. на вещото лице П. Г.,изготвило назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза,в периода след уволнението на ищеца и до датата на извършване на експертизата, в дружеството не са били назначавани нови ***.

Съгласно посоченото в решения №№ 703 /17.11.2010 год. по гр. д. № 90/2010 год. на ВКС, III г. о. и 125 /18.04.2013 год. по гр. д. № 832/2012 год. на ВКС , IV г. о. , намаляването на обема на работа следва да се установи като обективен факт към момента на предприетото уволнение, за него могат да свидетелстват както писмени, така и гласни доказателства и заключения на вещи лица . Фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ изисква при изследване на елементите му проследяването на процеса на намаляване на обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция.

Ответникът е установил обективния характер на причините, а именно намалял обем на възлагана и изпълнявана работа,като основание на преценката му,че се налага да прекрати трудовия договор с едно от лицата, заемащи длъжността „***", както и че това е именно ищецът по делото.

Намаляването на обема на работа ,възлагана на *** в дружеството –работодател е ставало поетапно и се е проявило като трайна тенденция през 2018 год.-така приложени договори за покупко-продажба на пшеница и селскостопанска продукция ; свидетелските показания на двама от *** в дружеството : М. С. и Р. Т.;заключението на вещо лице,съдържащо анализ на извършените в периода от 01.01.2017 год. до 01.10.2018 год. превози, на база изминатите разстояния - пробег км с вид транспорт „износ на пшеница, рапица, слънчоглед, царевица" спрямо периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2016 год. ; писмо от 23.03.2018 год. на РИОСВ - Варна до управителя на ответното дружество относно инвестиционно предложение за „изграждане на силозна база за зърносъхранение и ограда".Видно е от същите,че „***" ООД е утвърдило търговска политика за минимализиране на отговорностите си като продавач при реализацията на селскостопанската продукция. Започнало е да сключва всички договори за доставка и износ с клауза EXW/EX Works - франко завода.Клаузата „франко завода" е намалила задълженията на ответника като продавач ,като е свела същите-до подготовка на стоката за натоварване в собствената складова база в гр.К., от където стоката се предава на купувача. Товаренето и транспортирането на стоката е станало отговорност и тежест на купувача, който ангажира превозвач или сам превозва стоката от мястото на нейното приемане (складът на ответника) до своята база или друга дестинация. Това е намалило, а впоследствие преустановило превозите на стоки от склада на ответника до базите на неговите клиенти, извършвани до тогава именно от назначените ***. Обемът на превозите, които са им възлагани след промяната на търговската политика на дружеството, се е ограничил само до превози на реколтата от полетата до складовата база на ответника в гр.К.. Общоизвестно е също, че активната годишна заетост на *** с превози на продукцията от полетата до базата е само в периода от юни до септември. В периода от ноември до март на стопанската година превозите намаляват поради липса на курсове за изпълнение и всички работодатели в земеделието запълват работното време на *** с други дейности.Отпочнало е изграждане на втора зърнобаза в с.Б., община К., където са концентрирани 2/3 от обработваемите от дружеството земи.Използването на новата база допълнително води до намаляване превозите, изпълнявани от ***, тъй като съкращава пътя на продукцията до склада. Ако маршрутът на продукцията от полетата до складовата база в гр.К. е 30 км, този маршрут се съкращава, когато тя се извозва от полетата до новата зърнобаза в с.Б., защото е само 5 км. След като обема на работата е намалял и това е свързано с изпълняваните от определена длъжност трудови функции, работодателят разполага със законно основание да прекрати трудовия договор с изпълняващия длъжността ищец на основание чл. 328 ал. 1, т. 3 КТ.

С оглед уволнителното основание,правото на уволнение може да бъде упражнено от работодателя само след извършен подбор,т.е. в този случай правото на подбор е неотменна част от правото на уволнение.Кръгът от работници и служителите,между които се прави подборът ,включва тези които изпълняват същата, близка или сходна по естеството си работа (трудова функция,длъжност).Тази идея ,косвено следва да бъде изведена и от установените от законодателя критерии за извършване на подбора (квалификация и работата),а те могат да се прилагат само когато се извършва сравнение, съпоставка между работниците,между които се извършва подбора.Сравнение и съпоставка може да се извършва само между работници със сходни или близки длъжности.Следователно,когато законът определя,че подборът се извършва в кръга на работниците,длъжностите на които не се съкращават,това означава работници,които заемат близки по характер длъжности спрямо заетите в намалявания обем на работа.

Спорен по делото е въпросът следва ли в подбора да участват наред с *** и *** ( ***). В случая е доказано намаление на обема на работа само на *** ,не и на обема на работата на ***. Касае се длъжности с различни наименования и за тях са утвърдени различни длъжностни характеристики. Първите извършват *** ,а вторите *** и извършват механизирани земеделски дейности : обработка на почвата, поливане, торене, оран, прибиране на реколта от полета, монтажни дейности във връзка с тази техника, с прикачните устройства, с приспособленията към нея. Нито една от дейностите,извършвани от ***, не влиза в задълженията на ***. С оглед на горното няма критерий, по който трудовите функции на *** да се определят като сходни с функциите на ***,а такава близост не може да следва единствено от факта,че се управлява превозно средство.

По тези съображения ,законосъобразно със заповед №32/01.10.2018 год.работодателят е определил,процедурата по подбор да бъде извършена между работниците,които изпълняват длъжността“***“,назначил е комисията,която да оцени работниците в състав: Н. С. В., Н. С. Д., Г. Р. К. и Д. Г. Д.,както и утвърдил въпросник за оценка на персонала по критериите : степен на изпълнение на задълженията; познание за професионално изпълнение на задълженията; възможност за самостоятелно изпълнение на задълженията; изпълнение на задачите в рамките на поставените срокове; уплътняване на работното време; практически знания и умения за изпълнение на задачи на други работни места във фирмата, когато обстоятелствата го налагат; участие в работния процес – поява на сътрудничество и грижа за по-неопитните колеги; спазване на трудовата дисциплина; спазване на изискванията за безопасен и здравословен труд (използване на ЛПС и др.) и хигиена на работното място и околната среда; уважително отношение (лоялност). От показанията на свидетеля Н. С. Д., участвал в комисията за извършения подбор се установява,че подборът е надлежно проведен и действително извършен. Единствено от факта ,че в протокола на комисията е посочена дата на съставяне,която е почивен ден/събота/,респективно липса на заповед на работодателя за полагане труд от членовете й в почивен ден,не може да бъде правен извод,че подбор не е провеждан,още повече ,че се касае до период на усилена земеделска дейност,в който горното е обичайно. По посочените във въпросника показатели е бил оценен всеки един от ***,а резултатите документирани в протокол № 1 от 06.10.2018 год. Видно е , че ищеца Д.М.Н. е получил най-малко брой точки – 3,67.На същият не е била постановена нито една отлична оценка,а от общо 12 оценки,пет са лоши. Оценките са поставени от началниците на ***,*** и ***, т.е. експертни са и от лицата с преки впечатления от работата на ищеца, подходено е сериозно,задълбочено и обективно и е дадена оценка на фактическата/а не само на официално удостоверената/ професионална квалификация и умения.Видно е ,че макар ищецът да притежава добра квалификация в смисъл необходими професионални умения, то начина на изпълнение на трудовите му задължения е незадоволителен.

Целта на подбора е да останат на работа най-квалифицираните и най-добре изпълняващите трудовите си задължения работници. В съответствие с резултатите от извършения подбор , работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, съобразявайки, че неговата оценка за начина на изпълнение на работата е най-ниска ,при равна квалификация на всички сравнявани лица.

Искът по чл.344 ал.1 т.1 е неоснователен и следва да бъде отхвърлен,а като последица и исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.2 от КТ и чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 от КТ,предвид обусловеността им от иска за признаване незаконността на уволнението и отмяната му.

Разпоредбата на чл. 143 ал. 1 КТ урежда легална дефиниция на понятието „извънреден труд” – това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън редовното му работно време, установено по трудовото правоотношение. Извънредният труд по правило е забранен, като за законодателя е ирелевантно дали такъв се полага по изрично разпореждане на работодателя, или поради мълчаливото му допускане. При полагането на извънреден труд съгласно чл. 150 КТ, във вр. с чл. 262 КТ работодателят дължи заплащане на възнаграждение в увеличен размер – според уговореното между страните, но не по-ниско от минималните установени в закона размери.

С трудовия договор е уговорено работно време от 8 часа и възнаграждение от 700 лв.

От заключението на вещото лице, съпоставило начисленията във ведомостите за заплати и с направените изчисления за размера на дължимото на ищеца трудово възнаграждение, съгласно условията в трудовия договор (основно трудово възнаграждение 700 лева, допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит) и разпоредбите на чл.262, ал.1 и 2 от КТ (съответните увеличения за положен извънреден труд) се установява,че ответникът ежемесечно е начислявал във ведомостите и е изплащал на ищеца възнаграждение в много по-голям размер от договорените 700 лева. При това заплащане е съобразявана изпълняваната от ищеца транспортна дейност, вида на транспортираната продукция, начислявана е допълнителна дневна ставка за времето, в което ищецът е извършвал в работилницата ремонтна дейност, начислявани са суми за положения в почивните и празничните дни извънреден труд с дневна ставка 75 %. Тези допълнителни начисления са прибавяни към договореното основно възнаграждение от 700 лева. Проверката на „Инспекция по труда", гр.Добрич (по сигнал на ищеца) не е установила нарушения при заплащането на извънредния труд. За периода от 01.01.2016 год. до 31.12.2016 год. са начислени трудови възнаграждения на ищеца във ведомости за заплати в размер на *** лева. Дължимите трудови възнаграждения за този период на ищеца според определеното в трудовия договор, включително с начисления извънреден труд в почивни, работни, празнични дни, са в размер на *** лева,т.е. начислени са трудови възнаграждения в повече в размер на *** лева.За периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2017 год. ,начислените ,дължимите трудови възнаграждения и начисленото в повече са съответно ***лева;*** лева и *** лева.За периода от 01.01.2018 год. до 08.11.2018 год. стойностите са съответно *** лева; *** лева и *** лева.

Горното води до извод,че ищецът е работил повече от посоченото в договора работно време, за което е получил и допълнително възнаграждение над договореното от 700 лева, основно възнаграждение, възможно само при начисления за извънреден труд, които реално той е получавал ежемесечно,т.е. извънредния труд е платен от работодателя. Искът по чл. 262 от ГПК следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Искът по чл.128 т.2 от КТ,във връзка с чл.13 от НСРЗ относно допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труд през 2018 год.,заявен в размер от 4707,50 лева е неоснователен. Разпоредбата на чл.13 от НСОРЗ не урежда задължение за плащане на трудови възнаграждения, а правна възможност да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения,т.е. същата е препращаща. Съгласно чл. 13, ал.1 от НСОРЗ, с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати от труда - текущо, за година или за друг период, а според ал.2, с договора и вътрешните правила по ал.1 се определят условията за получаване и размера на допълнителните трудови възнаграждения.В дружеството не е приет колективен трудов договор,подобна клауза липсва в индивидуалния трудов договор,такава възможност не е установена и с Вътрешните правила за работната заплата .В чл.8 от Правилника за организация на работната заплата в „***" ООД, гр.К. са уредени изчерпателно всички допълнителни възнаграждения, дължими на работниците и служителите и претендираното за постигнати резултати от труд не е сред тях,а издадената от управителя на ответното дружество заповед № 34/11.12.2018 год. е за заплащане на допълнително възнаграждение - коледна премия,но само на всички настоящи служители на дружеството към момента на издаването й и съобразно приложен списък.

Горното води до извод,че обжалваното решение е законносъобразно постановено,поради което и на основание чл.271 ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено,а като последица на работника се следват сторените съдебно-деловодни за инстанцията в размер на сумата от 600 лв.,заплатено адвокатско възнаграждение.

По тия съображения,съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 111/21.08.2019 год. по гр.д.№ 864/2018год. на Районен съд -К.,вписано под № 86/21.08.2019 год. в т.I на регистъра по чл.235 ал.5 от ГПК.

ОСЪЖДА Д.М.Н., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на ***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.К.сумата от 600 лв.,съставляваща съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.