Р Е Ш Е Н И Е № 337

В ИМЕТО НА НАРОДА

Гр.Добрич 09.12.2019г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

в открито заседание на двадесет и девети ноември

две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

Мл.съдия:Г.ПАШАЛИЕВ

При секретаря Нели Бъчварова.........................................

Като разгледа В.гр.д.№752

по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид

следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“,ЕИК***,със седалище и адрес на управление –гр.София,пл.“***“№5 ,чрез адв.Д.Д. ***,упражняваща дейност в Адвокатско дружество „***“,адрес за призоваване гр.Варна,бул.“***“№105,офис №1 против Решение №890/02.08.2019г.по гр.д.№444/2019г.на РС гр.Добрич,с което е отхвърлен предявения от въззивника иск за присъждане в негова полза на сумата от 455,95 лв.-изплатено застрахователно обезщетение на *** по застрахователна полица №4704170810000228 за претърпени имуществени вреди –повреда на л.а. „Ауди“***при преминаване на 18.01.2018г. през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно в Добрич на кръстовището на ул.“Гвардейнска“ към „Г.Колев“ и е осъден жалбоподателя да заплати на въззиваемата страна следващите се съдебно деловодни разноски.

Подадената жалба е депозирана в законоустановения срок и е допустима.

По жалбата в срок е постъпил отговор от насрещната страна ,с който се оспорва основателността й.

В жалбата се изтъква,че решението е необосновано и като такова неправилно и незаконосъобразно:

Неправилно съдът е приел в изводите си,че не е доказан механизмът на настъпване на ПТП.По делото е ангажирана съдебно-техническа експертиза и показания на св.***,от които безспорно се установява механизма на настъпилото ПТП.

Неправилно съдът е приел,че ответника по делото Община гр.Добрич не носи отговорност за настъпване на щетите,както и че отговорността е на възложителя на строителните дейности.

По делото няма спор,че пътят на който е настъпило произшествието е част от общинската пътна инфраструктура.Отговорността на въззиваемата страна е следствие от ненизпълнение на задълженията й за поддържане в изправност общинските пътища.

Доказано е наличието на вреди,които са в причинно следствена връзка с попадането на автомобила в дупка по пътното платно.

Не са отчетени разпоредбите на чл.31 от Закона за пътищата и чл.3 ал.1 от ЗДвП,както и чл.167 ал.1 от ЗДвП.

Не се споделя извода на първоинстанционния съд,че при движението си водачът на лекия автомобил не е съобразил условията на пътя и поведението си при предприемане на завой в дясно,с което е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП.Следва да се отбележи,че водачите на МПС не са задължени да извършват маневри,с които застрашават безопасността на движението,като заобикалят несигнализирани и необезопасени неравности по пътния участък.

С тези и други подробни мотиви се настоява като неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение да бъде отменено,а предявеният иск-изцяло уважен,с присъждане на съдебно деловодните разноски в двете инстанции.

В срок от въззиваемата страна е постъпил писмен отговор,в който се оспорва основателността на подадената жалба и решението е счетено за правилно,обосновано и законосъобразно,поради което подлежи на потвърждаване.

Всички твърдения за механизма на настъпилото ПТП се основават на едностранните показания на водача,собственик на увредения автомобил.Липсват доказателства,че относно конкретната неизправност по пътното платно в Общината е подадена жалба,по която не са били предприети никакви действия,както и че има други пострадали от неравността в пътното платно,именно на това място.

Съдът обосновано е приел,че водачът не се е съобразил с конкретните условия за движение по пътя,поради което е налице съпричиняване.

Не е доказано къде точно се намира дупката на пътното платно-дали на самото него или в непосредствена близост до имота-извън платното за движение.Водачът не се е съобразил с габаритите на пътното платно и на собствения си и другия автомобил,който се е намирал на кръстовището.

Повредата е причинена от метален винкел,който не е и не може да бъде част от пътното платно.Дупката се е получила в резултат на строителната дейност в района и свързаното с нея постоянно преминаване на тежка техника,което изключва отговорността на общината за инцидента.

По тези съображения се иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено и да се присъдят сторените от Общината съдебно деловодни разноски.

Окръжният съд,като се запозна с представените по делото писмени доказателства и изслушаната съдебно-техническа експертиза в първата съдебна инстанция,приема за установено следното:

По заявление вх.№24190 /07.12.2018г. е образувано ч.гр.д.№5157/2018г.по описа на ДРС,по чл.410 от ГПК,въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2906/18.12.2018г. за сумите 445,95 лв.,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 12.12.2018г.до окончателното й изплащане,сумата от 35 лв.държавна такса и сумата от 300лв.-адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414 ал.2 от ГПК длъжникът Община Добрич,гр.Добрич е депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение,поради което с Разпореждане от 02.01.2019г.на заявителя е указано в едномесечен срок от получаване на уведомлението да предяви иск за установяване на вземането си с правно основание чл.422 от ГПК.Съобщението е връчено на 09.01.2019г.на ищеца по делото,а искът е предявен на 07.02.2019г.Искът е допустим.

Безспорно по делото е установено,че по силата на Застраховка“Каско“,сключена с ищеца за л.а. „Ауди ***,полица №470417081000228,,валидна за периода от 25.06.2017г.до 25.06.2018г.,е налице валидно застрахователно правоотношение между собственика на автомобила и ищеца.Полицата не е оспорена,същата е представена и в оригинал за справка по делото.

На 17.01.2018г.,в гр.Добрич,на кръстовището на ул.“Гвардейска“ с ул.“Ген.Колев“,при завой на дясно собственикът на автомобила *** е преминал през дупка в пътното платно,в която е имало метален винкел.Настъпили са увреждания по автомобила-строшена маска и охлузена джанта с разкъсана гума на автомобила.

На 19.01.2018г. от застрахования е постъпило заявление,отправено към застрахователя за обезщетяване на собственика на автомобила за настъпилите вследствие на произшествието вреди.Образувана е преписка по претенция №51-04020-00021/18/19.01.2018г.На застрахования е определено обезщетение за настъпилите вреди в общ размер на сумата от 371,05лв. и 84,90 лв.,което е изплатено на застрахования с платежни нареждания от 23.08.2018г.

В отговора се излага,че доколкото ответникът по делото не е получил покана от ищеца за заплащане на задължението към него,искът се явява преждевременно предявен.Покана за изпълнение на задължението е необходима за поставянето на длъжника в забава и е от значение за претенция по чл.86 от ЗЗД,каквато в настоящия случай не е предявена.Самата искова молба има стойността на покана за изпълнение на задължението към ищеца по делото.

Първоинстанционният съд е приел,че не е установен по безспорен начин механизмът на автотранспортното произшествие,тъй като установяването му е единствено въз основа на декларацията на собственика на МПС и свидетелските му показания по делото.Прието е,че отговорността на ответника не следва да бъде ангажирана,доколкото е налице индиция ,че в близост до пътя ,на който е настъпило пътно-транспортното произшествие са се извършвали строително монтажни работи,които биха могли да причинят процесното увреждане на пътното платно.

След преглед на доказателствата по делото,въззивният съд достига до различни фактически и правни изводи.

Спорен по делото е механизмът на настъпване на ПТП,който е удостоверен с декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско стандарт“,подадена от собственика и декларация на В.Д.,като свидетел на произшествието,от които се установява,че при десен завой от ул.“Гвардейска“към ул.“Ген.Колев“,в гр.Добрич автомобилът е попаднал в дълбока дупка ,в която има винкел.Дупката е била покрита със сняг,поради което е нямало видимост за наличие на винкел.

От изслушаното заключение на автотехническата експертиза по делото се установява,че механизмът на автопроизшествието е следният:Пътната настилка е била асфалтова,заснежена. При навлизане на автомобил „Ауди *** в кръстовището с ул.“Ген.Колев“водачът е предприел маневра завой в дясно,при което предната част на леката кола попада в неравност на платното за движение,изразяваща се в пропадане,като в края на тази неравност се е намирал стоманен профил.В резултат на това е повредена облицовката на предната броня,предната дясна гума и предната дясна джанта.При така описания механизъм на настъпване на ПТП от 17.01.2018г. е технически възможно да настъпят установените повреди по лекия автомобил.Общата стойност на ремонта на лекия автомобил възлиза на сумата от 455,95лв.Размерът на заплатеното застрахователно обезщетение съответства на средствата,необходими за възстановяването на автомобила с цел отстраняване на повредите по него.

При това положение настоящата инстанция намира,че механизмът на пътно транспортното произшествие е установен.Видно и от заключението на вещото лице и от снимковия материал към него дупката се е намирала върху пътното платно.Самият автомобил се е движел именно по пътното платно,а не встрани от него.Не може да се приеме за доказано твърдението на ответника по делото,че препятствието се е намирало извън пътното платно,а водачът с поведението си е допринесъл за настъпване на вредите.Съпричиняването ,твърдяно в отговора на исковата молба е факт,който следва да бъде доказан от ответната страна,което не е сторено в хода на производството.Не е доказано и обстоятелството,че водачът се е движел с несъобразена скорост и че не е съобразил възможностите на пътя и габаритите на автомобила.

От свидетелските показания на св.***се установява,че е имало друг автомобил ,който е следвало да завие на дясно и това наложило автомобилът да се изнесе в страни ,за да не се удари в другия автомобил.Отделно от това в самата дупка е имало желязо,което е различно от това,което е прикрепено до оградата на имот в близост до кръстовището.Дупката нямало как да бъде заобиколена,тъй като нататък имало голям трап.Свидетелят е знаел,че има дупка на платното,но не очаквал да е толкова дълбока. В показанията се споменава,че там имало строеж и дупката може би е причинена от товарните камиони ,които минавали по пътя.

Безспорно пътят е общинска собственост-факт,който не се оспорва от ответника по делото.

Въззивният съд приема за напълно доказано,че неизправният участък на пътя е причинил увреждането на гумата,джантата и облицовката на предната броня на автомобила.Съгласно чл.11 ал.1 от ЗОС за състоянието на общинските пътища грижи следва да полага ответната община.Наличието на необезопасена ,дълбока дупка категорично изключва тази общинска вещ да се управлява с грижата на добър стопанин,тъй като увреждането на пътя е напълно несъвместимо с нормалното му използване.Това се явява резултат от бездействието на общинските служби,изразяващо се в липса на действия по ремонтиране и обезопасяване,или поне на обозначаване на неравността като опасност за движението.Съгласно чл.167 ал.1 и ал.2 т.1 от ЗДвП ,службите за контрол,определени от кметовете на общините контролират в населените места изправността на състоянието на пътната настилка,пътните съоръжения и пътната маркировка,като администрацията сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок.Общината изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица,на които е възложила изпълнението на посочените задължения,като носи обективна гаранционно-обезпечителна отговорност при действията,респ.бездействията на тези лица.Според даденото в т.3 от ППВС №4/30.10.1975г.разрешение ,собственикът на вещта отговаря по чл.49 от ЗЗД при възможност за обезопасяване на вещта ,когато това не е направено.

Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от застрахованото лице е недоказано.При липса на каквото и да е сигнализиране не може да се изисква от участниците в движението по пътя да съобразяват поведението си с препятствие,за избягване на което скоростта на движение би следвало да се намали значително под разрешената за такъв вид път скорост,или да рискуват с поведението си да причинят по-тежко автотранспортно произшествие с цел да избягнат препятствието по пътя.Това поведение не би било съответно на нормално използване на пътно съоръжение.

Заплатилият вреди застраховател встъпва в правата на увредения срещу виновното за увреждането лице,съгласно чл.213 от КЗ във вр.с чл.49 от ЗЗД –до размера на заплатеното обезщетение.

Предвид изложеното Окръжният съд намира предявения иск за основателен и доказан,а първоинстанционното решение за неправилно,поради което то подлежи на отмяна.Следва да се присъдят сторените от ищеца по делото разноски в двете съдебни инстанции.

В проведеното заповедно производство са направени 325 лв.-разноски,които следва да се присъдят в полза на ищеца по делото,в настоящото производство са направени разноски от 225 лв.-в първата инстанция и 325 лв.в настоящата инстанция.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №890/02.08.2019г.по гр.д.№444/2019г.на РС гр.Добрич ,КАТО вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,че ОБЩИНА ДОБРИЧ,гр.Добрич,ул.“***“№12,представлявана от Кмета ***дължи на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“,ЕИК***,със седалище и адрес на управление –гр.София,пл.“***“№5 ,чрез адв.Д.Д. ***,упражняваща дейност в Адвокатско дружество „***“,адрес за призоваване гр.Варна,бул.“***“№105,офис №1 сумата от 455,95 лв./четиристотин петдесет и пет лева и деветдесет и пет ст./,представляваща заплатено застрахователно обезщетение по Договор за застраховка „Каско“ ,полица №4704170810000228,със срок на валидност от 25.06.2017г.до 25.06.2018г.на *** за вреди,причинени при ПТП настъпило на 17.01.2018г.в гр.Добрич,ведно със законна лихва считано от 12.12.2018г.до окончателното изплащане на главницата,за което е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 2906/18.12.2018г.по ч.гр.д.№5157/2018г.по описа на РС гр.Добрич.

ОСЪЖДА ОБЩИНА ДОБРИЧ,гр.Добрич да заплати на ЗАД“БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“,ЕИК***,със седалище и адрес на управление –гр.София,пл.“***“№5 сумата от 325 лв./триста двадесет и пет лева/-сторени разноски в заповедното производство ,сумата от 225 лв./двеста двадесет и пет лева/-разноски в пъррвоинстанционното производство и сумата от 325 лв./триста двадесет и пет лева/-съдебно деловодни разноски във въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.