Р Е Ш Е Н И Е

№ 328

гр. Добрич, 05.12.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

при участието на секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ в. гр. д. № 765/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

Въззивно търговско дело № 765/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по въззивна жалба на „Б. К.“ ООД гр. Б против Решение № 124/01.08.2019 г. на Районен съд – Б по гр. д. № 732/2018 г.

С атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е признал за установено, че „Б. К.“ ООД гр. Б дължи на „З.“ ООД с. Б., общ. Своге, област София, сума в размер от 9 514.80 лв., представляваща непогасени задължения за извършени транспортни услуги за периода 01.11.2017 г. – 16.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и сума в размер от 546.44 лв., представляваща лихва за забава, считано от падежа – датите на издаване на фактурите до 10.07.2018 г.

Недоволен от така постановения съдебен акт, ответникът го обжалва с оплаквания за нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, като претендира отмяната му и решаване на правния спор от въззивната инстанция по същество, която да отхвърли иска.

Въззиваемата страна изразява становище за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като моли за потвърждаването му от въззивната инстанция.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 258 и сл. ГПК, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Целта на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на въззивната инстанция, аналогично на първата, е свързана с установяване релевантната фактическа обстановка, твърдяна от страните като осъществила се, чрез събиране, анализ и кредитиране на доказателствата и с подвеждане на доказаните факти под приложимата към тях материалноправна норма.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което валидно.

Наличието на всички положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост.

С оглед констатираната валидност и допустимост на атакувания съдебен акт на първостепенния съд, въззивната инстанция следва да реши спора по същество съобразно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Гражданско дело № 732/2018 г. по описа на Районен съд – Б е образувано по искова молба на „З.“ ООД с. Б., общ. Своге, област София, с която срещу „Б.К.“ ООД гр. Б, общ. Б, област Добрич, е предявен иск за признаване за установено, че „Б.К.“ ООД дължи на „З.“ ООД сума в размер на 9 514.80 лв., представляваща непогасени задължения за извършени транспортни услуги за периода 01.11.2017 г. - 16.01.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение о чл. 410 ГПК; както и сумата в размер на 546.44 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за времето на забавата, считано от падежа до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

От доказателствата по делото се установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

„З.“ ООД като превозвач се е задължил срещу възнаграждение да превози от гр. Б до гр. Велико Търново и до гр. София товари на „Б.К.“ ООД гр. Б като товародател.

Всеки превоз на товари е бил документиран с товарителница и фактури.

Превозвачът е изпълнил своите задължения да извърши превозите в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигане на товара и и да му го предаде в местоназначението.

Товародателят не е изпълнил задължението си за да плати възнаграждението за извършените от превозвача превози за периода ноември 2017 г. - м. януари 2018 г.

На 12.07.2018 г. превозвачът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимите суми, по повод на което е образувано ч. гр. д. № 510/2018 г. по описа на Районен съд – Б.

Районен съд – Б е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 367/30.07.2018 г. , по силата на която е разпоредил на товародателя да заплати на превозвача процесните суми.

В срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, длъжникът подал възражение.

С определение от 14.09.2018 г., заповедният съд е указал на превозвача, че може да установи вземането си по исков ред.

Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, товародателят е отразил в счетоводните си книги издадените от превозвача фактури за извършени превози за процесния период. Вещото лице е установило, че страните са отразили първичните счетоводни документи в дневниците за покупки, респ. дневниците за продажби, и в декларациите по ЗДДС.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от договор за автомобилен превоз на товари по смисъла на чл. 49 и сл. от Закона за автомобилни превози във вр. с чл. 367 и сл. ТЗ, по силата на който ищецът като превозвач се е задължил срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който ответникът като изпращач му предава.

В процесния казус, договорът за автомобилен превоз се установява от товарителниците, приети като доказателства по делото – чл. 50, ал. 1 ЗАП.

Превозвачът е изпълнил произтичащите от договора за автомобилен превоз задължения: да извърши превоза на товарите в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя за пристигане на товара и и да му го предаде в местоназначението – чл. 368, ал. 1 ТЗ.

Товародателят не е изпълнил задължението си по чл. 372, ал. 1 ТЗ за да плати възнаграждението за извършените от превозвача превози.

Исковите претенции – главна и акцесорна, се явяват основателни и доказани и следва да се уважат.

Решението на първостепенния съд, като съвпадащо с приетото от въззивната инстанция, следва да се потвърди.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски пред въззивна инстанция съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.

Настоящият състав на Съда, на основание чл. 633 ГПК, съобразявайки се с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С - 428/2016 на Съда на Европейския Съюз – Люксембург, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор пред въззивната инстанция, счита, че следва да уважи искането на въззиваемата страна за присъждане на адвокатско възнаграждение, като му присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 805.00 лв.

Правният спор, предмет на делото, има търговскоправен характер - arg. чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 286 ТЗ във вр. с чл. 365 ГПК , поради което и с оглед цената на иска, решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Воден от гореизложеното, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 124/01.08.2019 г. на Районен съд – Б по гр. д. № 732/2018 г.

ОСЪЖДА „Б. К.“ ООД гр. Б, ул. „И.Ч.“ № 1, област Добрич, ЕИК ** да заплати на „З.“ ООД с. Б., общ. Своге, област София, ЕИК ** сумата от 805.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.