Р Е Ш Е Н И Е

№ 341 10.12.2019 год. гр.Добрич

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На двадесет и седми ноември 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:Павлина Пенева

като разгледа докладваното от председателя

въззивно гражданско дело № 766 по описа за 2019 год.

за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№2882/17.07.2019 год. ,подадена от “Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., р-н район В.В., В. Т. - Г, бул.“В.В.“ № *** срещу решение № 87/20.06.2019 год. по гр.д.№ 456/2019год. на Районен съд Балчик,с което е прието за установено,че Р.Н.М., ЕГН **********,*** * не дължи на дружеството погасени по давност вземания за : сумата от 2 493.11 лв., представляваща неплатена ел. енергия по фактури, ведно със законната лихва от 09.06.2010 год. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 362.61лв., представляваща мораторна лихва до 09.06.2010 год., както и сумата от 342.11лв. , представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 424/2010 год. на PC-Балчик, които суми са предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 2012***0401421 по описа на ЧСИ Л.Т., рeг. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Добрич.

С доводи за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и постановяването му в отклонение от материалния и процесуалния закон е отправено искане за отмяната му , като въззивният съд постанови нов по съществото на спора за цялостно отхвърляне на претенцията по чл.439 от ГПК и такова за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Посочено е,че още с молбата за образуване на изпълнителното дело,дружеството е овластило частен съдебен изпълнител по реда на чл.18 от ЗЧСИ за извършване на действията в посочената разпоредба,вкл. определяне способа на принудително изпълнение.ЧСИ предприел множество изпълнителни действия с цел постигане на целения от взискателя резултат,последиците на което следва да бъдат зачетени както във връзка с перимиране на изпълнителното дело и погасителната давност за вземането,при съответно отчитане,че съставляват различни институти на правото и се подчиняват на различни предпоставки на закона.За предотвратяване изтичането на срока и избягване последиците на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,достатъчно било заявяване на искане за извършване на изпълнително действие,като не е необходимо то да е реално извършено и успешно-горното относимо към прекъсване на давността по чл.116 б.“в“ от ЗЗД.С извършване на действия от дати 18.07.2012 год.;05.12.2013 год. ;27.09.2015 год. 30.04.2017 год.,давността за вземането била прекъсната на първата посочена дата,следващите действия препятствали изтичането на двугодишния срок,поради което към последната дата,не бил изтекъл срока по чл.117 ал.2 от ГПК.В случая поради наличието на издадена заповед за изпълнение,срещу която длъжникът не е възразил ,с изтичането на сроковете по чл.414 ал. 2 от ГПК и чл. 424 от ГПК заповедта се стабилизирала с ефект ,аналогичен на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение,поради което приложимия срок на давността бил петгодишен.В условията на евентуалност се сочи,че изпълнителното производство е образувано при действието на Постановление № 3/1980 год. на ВС,приложимо в отношенията на страните до последващата му отмяна с тълкувателно решение 2/2015 год. на ВКС,съобразно посоченото в решение № 170/17.09.2018 год. по гр.д.№ 2382/2017 год. на ВКС , ІV г.о.,т.е. за начален момент на погасителната давност следва да се приеме датата 18.07.2014 год.,което не обуславя извод за изтичане на петгодишния давностен срок към заявяване на исковата претенция.

При данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата 02.07.2019 год., жалба рег.№2882/17.07.2019 год. ,изпратена по пощата на дата 16.07.2019 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 62 ал.2 и е процесуално допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Р.Н.М. срещу „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“АД, в която е посочено, че при Л.Т., ЧСИ с рег.№*** и район на действие ДОС е образувано изпълнително дело №2012***0401421. Взискател по него е ответникът „ЕНЕРГО – ПРО Продажби“АД, а ищецът Р.Н.М. е длъжник, като делото има за предмет събиране на сумите по изпълнителен лист №487/15.10.2010 год., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№424/2010г. на БРС. Изпълнителното производство било образувано по молба на взискателя на 18.06.2012 год., а на 18.07.2012 год. била вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника. Насрочените за 05.12.2013 год. и за 27.09.2015 год. описи на недвижимия имот не били проведени. На 30.04.2017 год. бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника. С молба от 10.04.2018 год. взискателят поискал отново да се извърши опис на възбранения имот; такъв бил насрочен за 10.05.2018 год.,впоследствие отложен за 18.05.2018 год.

При тези обстоятелства ищецът счита, че на 18.07.2014 год. изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Последното изпълнително действие било възбраняването на 18.07.2012 год. на недвижимия имот и в продължение на две години след него друго изпълнително действие не било поискано от взискателя и извършено, като насроченият за 05.12.2013 год. опис не бил проведен. Прекратяването настъпило по силата на закона, независимо от липсата на нарочно издадено от съдебния изпълнител постановление. Извършеното след прекратяването изпълнително действие запор от 30.04.2017 год. на банковите сметки на длъжника било извършено без правно основание. Така от извършването на изпълнителното действие възбрана на недвижимия имот на 18.07.2012 год. до 18.07.2017 год. изминали пет години, в които не било извършено нито едно валидно изпълнително действие. В резултат на това вземанията на взискателя били погасени по давност.

По тези съображения ищецът иска да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сумите /подробно описани/, предмет на принудително събиране на посоченото изпълнително дело, поради погасяване на задълженията му по давност.

Искът е неоснователен.

Съгласно даденото с ППВС № 3/ 18.11.1980 год. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече по силата на чл. 115 ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. С т. 10 от тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 година, постановено по тълкувателно дело № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. В посочените по-горе случаи,Върховният съд и Върховният касационен съд не дават разрешение на конкретен правен спор, а извършват общо тълкуване на конкретна правна норма, по прилагането на която е възникнала противоречива практика или е налице неправилна практика. В тълкувателните решения и постановления се изяснява действителния смисъл и съдържание на съответната правна норма, като в резултат на това разпоредбата следва да се прилага от държавните органи в смисъла, посочен в тълкувателния акт. Законът не е предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове. Доколкото обаче същите не съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани само въз връзка с прилагането на тълкуваната от тях правна норма, следва да бъде прието, че когато се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, т. е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие е било посочено в тълкувателните актове. Когато обаче се постановява нов тълкувателен акт, с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде възприето ново такова, е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е различен от този по предшестващия тълкувателен акт. Тази промяна настъпва занапред, защото не може да бъде изисквано от съответния орган да съобразява действията си с тълкувателен акт, който все още не е действащ. Такова изискване не може да бъде поставено и пред правните субекти, по отношение на които законодателството не предвижда задължителна сила на тълкувателните решения и постановления. Когато те са съобразили своето поведение с дадено задължително тълкуване относно съдържанието на дадена правна норма, не може с обратна сила тяхното поведение да бъде свързано с неблагоприятни последици. Това би нарушило принципа на правна сигурност. Затова следва да се приеме, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. Отмяната на ППВС № 3/ 18.11.1980 год. има действие от 26.06.2015 год. – датата, на която е прието противоположното тълкуване. С оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това

-в тази насока решение № 170/.09.2018 год. по гр.д.№ 2382/2017 год. на ВКС,ІV г.о.;решение № 5121.02.2019 год. по гр.д.№ 2917/2018 год. на ІV г.о.;решение № 74/25.06.2019 год. по в.гр.д.№ 241/2019 год. на Апелативен съд В..

Изпълнително дело 2012***0401421 по описа на ЧСИ Л.Т., рeг. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Добрич е образувано на дата 18.06.2012 год.По силата на обезпечителна заповед № 309/16.05.2018 год. ,издадена по ч.гр.д.№ 392/2018 год. на БРС и разпореждане от дата 18.05.2018 год. на ЧСИ, е постановено спиране на изпълнителното дело.

С оглед посоченото по-горе , до 26.06.2015 год.,давността по отношение на сумите,които Р.Н.М. е осъден да заплати на “Енерго-Про продажби“ АД е била спряна по силата на самия факт,че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство.Давността е продължила да тече след 26.06.2015 год. но е прекъсната по смисъла на чл.116 б.“в“ от ЗЗД с предприемането на изпълнителни действия по изп. д. № 2012***0401421,като от прекъсването на давността е започвала да тече нова давност-така чл.117 ал.1 от ЗЗД.Действията,които сам ищецът е посочил са : 30.04.2017 год. - наложен запор върху банкови сметки на длъжника , а насрочения по молба на взискателя от 10.04.2018 год. опис на възбранения имот е бил осуетен,поради разпореденото от съда спиране на изпълнителното производство на 18.05.2018 год.

Горното води до извод,че в темпоралните рамки на изпълнителното производство след 26.06.2015 год. и до 30.04.2017 год.,респ. след 30.04.2017 год. и до 18.05.2018 год. , не е налице период на кредиторово бездействие с продължителността по чл.110 или чл.111 от ЗЗД,който да обуслови погасяване на вземанията му срещу длъжника за главница , лихви и разноски ,предмет на настоящото производство.

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Обжалваното решение е незаконосъобразно постановено,поради което и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,въззивният съд го отменя и решава спора съобразно посоченото по-горе.

С оглед изхода по спора,на въззвника се следват сторените съдебно-деловодни разноски в производството,както следва:заплатените държавни такси от по 99.86 лв. по в.гр.д.№ 263/2019 год. и в.гр.д.№ 766/2019 год. на Добричкия окръжен съд,както и по 100 лв., юрисконсултско възнаграждение в производствата по гр.д.№456/2018 год. на Балчишкия районен съд и по в.гр.д.№ 263/2019 год. и в.гр.д.№ 766/2019 год. на Добричкия окръжен съд, определено на основание чл. 78 ал.8 от ГПК и в размерите по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения,съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 87/20.06.2019 год. по гр.д.№ 456/2019год. на Районен съд Балчик,като вместо това п о с т а н о в я в а :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Н.М., ЕГН **********,*** * срещу “Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., р-н район В.В., В. Т. - Г, бул.“В.В.“ № *** иск по чл.439 от ГПК ,че не дължи на дружеството погасени по давност вземания за : сумата от 2 493.11лв., представляваща неплатена ел. енергия по фактури №№ 11100614461/29.12.2006 год.; 0063670424/30.11.2008 год. ; 0063754675/31.12.2008 год. и 3300334947/20.07.2009 год.,ведно със законната лихва от 09.06.2010 год. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 362.61лв., представляваща мораторна лихва до 09.06.2010 год., както и сумата от 342.11лв. , представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 424/2010 год. на PC-Балчик, които суми са предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 2012***0401421 по описа на ЧСИ Л.Т., рeг. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Добрич.

ОСЪЖДА Р.Н.М., ЕГН **********,*** * ДА ЗАПЛАТИ на “Енерго-Про продажби“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В., р-н район В.В., В. Т. - Г, бул.“В.В.“ № *** сумата от 499.72 лв.,съставляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството,от които заплатени държавни такси в размер от 199.72 лв. и 300 лв.,юрисконсултско възнаграждение .

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.