Р Е Ш Е Н И Е № 348

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Добрич 13.12.2019 г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ открито заседание на шести декември

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ :Т.СТОЕВА

Мл.съдия :Г.ПАШАЛИЕВ

При секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА.................................................... и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева.........В.гр.д.№780

от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С.И.А.,лично и в качеството му на управител на „БИМСТРАНС“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,ул.“***“№56,ет.2,ап.6 ,чрез адв.М. *** пълномощник ,със съдебен адрес-***,офис 105,чрез адв.М.В. срещу Решение №854 от 25.07.2019г.по т.д.№3754/2017г.на ДРС.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.

В срок от ответника по делото е постъпил отговор на подадената жалба.

В жалбата се сочи,че решението е недопустимо,неправилно и незаконосъобразно.Съдът се е произнесъл по недопустим иск.Макар да е направено искане за разглеждане на исковете в условията на кумулативност,те са разгледани в условията на евентуалност.

Не са спазени разпоредбите на чл.101,143,145,146 от ГПК,като не са обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност,както и допуснатата по делото съдебно счетоводна експертиза.Не е преценено направеното плащане на процесните фактури и разликата в стойността на извършената услуга и фактурираните суми.

Неправилно са присъдени и разноските по делото.

В подадения отговор на въззивната жалба се сочи,че постановеното решение е допустимо,правилно и законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено.

Съдът е произнесъл решение и по двете кумулативно съединени претенции.В действителност,макар грешно да е посочено,че исковете са предявени в условията на евентуалност,всъщност исковете са съединени кумулативно,според изричното посочване на това обстоятелство в молбата от 14.02.2019г.

Доводът за необоснованост на решението е бланкетен и от него не могат да се извлекат конкретни оплаквания.В мотивите на обжалвания съдебен акт детайлно и обстойно са обсъдени всички събрани доказателства по делото.Документи за плащане по процесните фактури липсват,поради което няма как да бъдат обсъдени.

Жалбоподателят е имал двукратна възможност да представи исканите от него доказателства по соченото изпълнително дело,но не е предприел нищо в тази насока.

За вземането по фактурите никога не е водено исково производство и не е образувано изпълнително дело.Изпълнителното дело е образувано въз основа на извлечение от ЦРОЗ за пристъпване към изпълнение по договор за особен залог върху автомобил Рено.

С тези мотиви се настоява обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Окръжният съд,като се запозна с доказателствата по делото и заключението на допуснатата и изслушана съдебно-икономическа експертиза,прие за установено следното.

Обжалваното решение не страда от пороци,водещи до нищожността му.Постановено е от законен съдебен състав,в рамките на правораздавателната му компетентност,мотивирано и подписано е.

Що се отнася до твърдяната в жалбата недопустимост,съдът намира,че решението е допустимо,по следните съображения:

Първоначално съдът е бил сезиран с претенция по чл.422 от ГПК за установяване на вземането по запис на заповед от 15.05.2015г.,по силата на който С.И.А. се е задължил без протест и без разноски ,неотменимо и безусловно да заплати на „АВТОТРЕЙД СА“ЕООД,ЕИК *** сумата от 5000лв.с падеж на предявяване на ценната книга.Образувано е било заповедно производство по чл.417 от ГПК-ч.гр.д.№1370/2017г.по описа на ДРС.Издадена е заповед за изпълнение№710/28.04.2017г. ,по силата на която длъжникът С.А. е осъден да заплати на ищеца в първоинстанционното производство сумата от 5000лв.-задължение по ЗЗ от 15.05.2015г.,ведно със законна лихва,считано от датата на подаване на заявлението 26.04.2017г. до окончателното издължаване на главницата и съдебно деловодни разноски в заповедното производство от 106лв.

Постъпило е възражение с вх.№14367 от 24.8.2017г.,поради което с Разпореждане от 25.08.2017г. е указано на ищеца в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.Съобщението е получено на 12.09.2017г.от ищеца по делото,а искът е предявен на 12.10.2017г.-в указания за това срок.

Наред с иска за установяване на вземането по ценната книга,първоначално в условията на евентуалност,а в последствие в условията на кумулативност ищецът е предявил иск по чл.327 ал.1 от ТЗ за заплащане на цената на предадените стоки по пет фактури за периода от 15.01.2016г.до 15.03.2016г.,въз основа на сключен на 15.05.2015г.между страните рамков договор за доставка на горива.С молба от 11.02.2019г.ищецът заявява ,че поддържа иска по чл.422 от ГПК и по чл.327 ал.1 от ТЗ в условията на кумулативност,като е заплатил държавна такса и по двата кумулативно съединени иска.

Макар че в мотивите на съдебното решение съдът е приел,че разглежда исковете в условията на евентуалност,от диспозитива на постановеното съдебно решение е видно,че исковете са уважени като кумулативно предявени,съобразно искането на ищеца по делото.

Съгласно т.11б от ТР №4/18.06.2014г.на ВКС ОСГТК по т.д.№4/2013г.е допустимо в производството по предявен иск по чл.422 от ГПК да се съедини иск за осъждане на длъжника за разликата между целия размер на вземането и предявения размер на същото вземане в заповедното производство,при условията на чл.210 ал.1 от ГПК.Тъй като производството по чл.422 от ГПК е исково ,то следва да се подчини на общите правила на ГПК за предявяване на искове,регламентирани в чл.210 ал.1,чл.211 и чл.212 от ГПК.След като принципно е допустимо предявяване на исковете в условия на евентуалност,то допустимо е и предявяването им в условията на кумулативност-за разликата до пълния размер на вземането,както това е сторено в настоящото исково производство.

По тези съображения решението се явява допустимо.

Това,че първоинстанционният съд навсякъде в мотивите си приема,че исковете се съединени при условията на евентуалност не рефлектира върху допустимостта на съдебното решение,което е произнесено по кумулативно съединени искови претенции.Произнасянето е по предявен от ищеца иск и то по начина,по който е съединил исковите си претенции.

Предвид наведените в жалбата възражения срещу правилността на решението,Окръжният съд намира за установено следното:

По възражението за недействителност на ценната книга,направено в първоинстанционното производство,съдът счита,че това възражение не е доказано.Представеният запис на заповед е редовен от външна страна-съдържа наименованието запис на заповед в титулната част и в текста на документа,безусловно обещание да се плати сумата от 5000лв.-при определен падеж на предявяване,место на плащането ,името на лицето на което следва да се плати или на заповедта на което следва да се плати,дата и място на издаването и подпис на издателя.Падежът е еднозначно определен-на предявяване.Добавката „на негова заповед“ не съставлява друг начин на определяне на падежа ,а указание за заповедния характер на ценната книга,съгласно изискването на чл.535 т.5 от ТЗ.

При направено общо оспорване на записа на заповед,а именно,че същият е безпаричен,за да възникне правото на ищеца да претендира права от записа на заповед ,е достатъчно същият да е редовен от външна страна,тъй като записът на заповед е едностранна,формална и абстрактна сделка,основанието на която не подлежи на доказване.В настоящия случай ЗЗ безспорно е издаден за обезпечение на вземанията на ищеца по сключения договор за доставка на горива и ГСМ от 15.05.2015г.до размера на определения в договора лимит.Не се противопоставя възражение за плащане на задължението по ценната книга.Не се доказва и че записът не е предявен на длъжника.Но дори това да беше така,то предявяването представлява само необходимото съдействие от страна на кредитора при изпълнение на задълженията на издателя да плати по ценната книга.

Що се отнася до възраженията на жалбоподателя,че част от задълженията по представените фактури са заплатени от страна на ответника по делото,следва да се има предвид следното:

Съгласно чл.14 от сключения между страните рамков договор от 15.05.2015г.,при заплащане на суми,дължими на доставчика,задълженията се погасяват в следната последователност:лихви,главница.Волята на страните,изразена в този текст на договора е била да уговорят при заплащане да се погасяват най-обременителните задължения,каквито са старите,непогасени задължения към доставчика.

От изслушаната съдебно-икономическа експертиза по делото се установява,че с извършените плащания на 22.02.2016г.15.03.2016г.,12.12.2016г.,31.01.2017г. и 27.02.2017г.,ответникът е посочил ,че погасява ф-ри №44689/15.01.2016г. в размер на 1 449,61 лв.,ф-ра №44888/31.01.2016г. в размер на 738,65лв.,и част от ф-ра №45098/15.02.2016г.,но ищецът е отнесъл плащанията към по-стари фактури,а именно –ф-ра №43838/15.11.2015г.и ф-ра №44689/15.01.2015г. Или при ищеца плащанията са отнесени към по-стари задължения.

Ответникът не е представил по делото платежните нареждания,за които твърди,че в тях е посочено погасяване на задължение по конкретна фактура,за да може да се прецени,действително ли е налице изявление за погасяване на задължението по тази фактура.Когато липсва посочване кое от съществуващите еднородни задължения се погасява,съгласно правилото на чл.76 ал.1 пр.2 от ЗЗД,се погасява най-обременителното,а именно по-старото задължение.

Предвид изложеното първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода,че размерът на задължението е такъв,какъвто е заявен в исковата молба и след като е приспаднал присъденото по иска по чл.422 от ГПК задължение по записа на заповед,е осъдил ответника да заплати остатъка от незаплатените суми по процесните фактури.

Не се доказа и твърдението,че претендираната сума е предмет на изпълнение по изп.д.№213 по описа на ЧСИ Л.***.В първоинстанционното производство на ответника е дадена възможност да представи доказателства за съдържанието на изпълнителното дело,но това не е сторено до даване ход на пренията по същество в първата съдебна инстанция.

Оплакването за неправилно присъдени съдебно деловодни разноски е бланкетно и не съдържа конкретни основания за отправянето му,поради което не се разглежда от въззивния съд.

Не се претендират разноски във въззивната инстанция от въззиваемата страна по делото.

Водим от изложеното Окръжният съд,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение№854/25.07.2019г.по гр.д.№3754/207г.по описа на ДРС.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.