Р Е Ш Е Н И Е

№333

гр. Добрич, 05.12.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. гр. д. № 826/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд:

Производството е по глава Тридесет и девета „Защита срещу изпълнението”, раздел І „Обжалване на действията на съдебния изпълнител” на Гражданския процесуален кодекс.

Въззивно гражданско дело № 826/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд е образувано по жалба рег. вх. № 7624/28.11.2019 г. на регистратурата на Окръжен съд - Добрич, подадена от К.К.П. срещу Постановление от 24.09.2019 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Генерал Тошево по изп. д. № 135/2017 г.

С атакувания акт, държавният съдебен изпълнител прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата са инвокирани доводи за нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят счита атакувания акт на частния съдебен изпълнител за незаконосъобразен, като претендира неговата отмяна.

Длъжникът не е изразил становище по жалбата.

Частният съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваните действия.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, като взе предвид данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна в изпълнителното производство срещу подлежащо на обжалване действие на държавния съдебен изпълнител – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение – чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. С оглед горните констатации, жалбата е ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на предпоставките за изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Прекратяването на изпълнителното производство поради т. н. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти – ТР – 2 – 2015 – ОСГТК.

В процесния казус, на 05.01.2018 г. взискателят е поискал извършването на изпълнително действие – налагане на запор върху притежавано от длъжника имущество.

В разглеждания случай, в контекста на гореизложеното, и с оглед доказателствата по делото, се установява, че в темпоралните рамки на изпълнителното производство, не се установи по-дълъг период от две години, в който да няма поискано от взискателя изпълнително действие.

Изложените съображения дават основание на Съда да приеме жалбата за основателна и като такава да я уважи.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 437 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Постановление от 24.09.2019 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Генерал Тошево по изп. д. № 135/2017 г.

РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1. 2.