Р Е Ш Е Н И Е

№354

гр.Добрич 17.12.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На седемнадесети декември 2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:……………………….

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

възЗVно гражданско дело №831 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.Подадена е жалба от Г.Г.Г. и Н.В.М.,***,в качеството им на длъжници срещу разпореждане от 17.10.2019 г. по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Н.Н.с район на действие ДОС,с което е оставена без уважение молба вх.№10660/17.10.2019 г. на горните длъжници за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,т.е. поради настъпила перемпция..Изложени са доводи за незаконосъобразност на горното разпореждане и се настоява за отмяната му,респ. за връщане делото на ЧСИ за постановяване на исканото постановление за прекратяване на производството по цитираното изпълнително дело.

Взискателят по изпълнението „***” ЕООД-гр.София не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата изхожда от длъжници по изпълнението и е насочена срещу акт на съдебния изпълнител,подлежащ на обжалване по съдебен ред от длъжника по смисъла на разпоредбата на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК-отказ да се прекрати изпълнителното производство поради настъпила перемпция.За атакуваното разпореждане,обективиращо горния отказ на ЧСИ,длъжниците са уведомени с нарочни съобщения,връчени им на 28.10.2019 г. според известия за доставяне на листи 639 и 640 от изп.дело.Настоящата жалба е подадена на 30.10.2019 г.,т.е. в рамките на преклуЗVния срок по чл.436 ал.1 от ГПК.Като изхождаща от активно легитимирани лица,депозирана в законоустановения срок и насочена срещу акт на съдебния изпълнител,подлежащ на обжалване от длъжника,жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Изп.д.№*** по описа на ЧСИ Н.Н.с район на действие ДОС е образувано по повод изпълнителен лист,издаден в полза на кредитора „Алианц Банк България“ АД-гр.София срещу длъжниците Г.Г.Г. и Н.В.М. за парични притезания на горната банка в размер на 145 996,03 лв-главница /задължение по договор за кредит/,11 834,87 лв-неустойка и 3 462,21 лв държавна такса.Още с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал предприемане на принудително изпълнение спрямо ипотекиран в полза на банката недвижим имот в гр.Балчик.Горният способ е осъществен в рамките на период от образуване на делото на 25.10.2012 г. до 18.05.2016 г.,като на 18.05.2016 г. е изготвен крайният акт на успешно проведената публична продан-постановление за възлагане на ипотекирания имот.Постановлението за възлагане е обжалвано от длъжниците,като с окончателно решение №213/11.08.2016 г. по в.гр.д.№443/2016 г. на ДОС жалбата е оставена без уважение,респ. на дата 11.08.2016 г. постановлението влиза в сила.По повод молба вх.№1745/18.02.2019 г. на мястото на първоначалния взискател като такъв е конституирано „***“ ЕООД-гр.София,на което дружество вземанията по изпълнителния лист са прехвърлени от първоначалния взискател чрез договор за цесия от 10.01.2019 г.

За да е настъпила перемпция по смисъла на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,взискателят следва да е бездействал и да не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години.След приключване на горната публична продан с влязло в сила постановление за възлагане няма период от две години,в който взискателят по процесното изпълнително дело да е бездействал,респ. да не са предприемани от съдебния изпълнител никакви изпълнителни действия.

По молба на взискателя вх.№3616/20.04.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Г. Г.Г.,получавано от „МЛ Евроконсепт“ ООД-гр.Добрич /запорно съобщение от 21.04.2015 г. на лист 256 от изп.д./.По този запор от май 2015 г. започват преводи на суми от по 177 лв месечно,които са и предмет на извършвани разпределения от ЧСИ /превод на лист 258,разпределение на лист 259,превод на лист 264,разпределение на лист 265,превод на лист 275,разпределение на лист 276 и пр./.

Със запорно съобщение изх.№17038/26.11.2015 г. е наложен запор и върху трудово възнаграждение на длъжника Н. В.М.,получавано от „Д.“ ООД-гр.Добрич,по който също ежемесечно постъпват от януари 2016 г. суми от порядъка на 131,35 лв,на които се извършва разпределение от ЧСИ.

Със запорно съобщение изх.№8746/06.06.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Н. В.М.,получавано от „Р.“ ООД-гр.Аксаково,по което също ежемесечно са удържани суми и превеждани по сметка на ЧСИ,който е извършвал разпределение на същите.

Горните преводи на суми въз основа на запорите върху трудови възнаграждения на длъжниците са се осъществявали ежемесечно както по време на провеждане на публичната продан,така и след приключването й,вкл. през цялата 2017 г.

С молба вх.№12 316/30.10.2017 г. взискателят „Алианц Банк България“ АД-гр.София отправя към ЧСИ искане за налагане на запори върху банкови сметки на длъжниците.Установени са от ЧСИ банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД и „Юробанк България“ АД на длъжника Г. Г.Г. и в „Юробанк България“ АД на длъжника Н. Г..Със запорни съобщения от 01.11.2017 г. са наложени запори върху горните сметки.На 19.10.2018 г. е наложен запор и върху трудово възнаграждение на длъжника Г.Г.,получавано от „ЗV“ ЕООД-гр.Варна.По този запор постъпва сума през ноември 2018 г.,която е разпределена от ЧСИ.От 25.11.2018 г. длъжникът е освободен от работа и постъплението спира.Междувременно обаче продължават постъпления през декември 2018 г. и през 2019 г. от банкова сметка *** Г.,върху която е наложен запор по искане на взискателя.Следва запорно съобщение от 20.02.2019 г. до нов работодател на длъжника Н. Г. /“Е.Б.“ ООД-гр.Добрич/,по повод на което продължават постъпления ежемесечно през цялата 2019 г.

От изложеното става ясно,че не е имало период от две години,през който съдебният изпълнител да не е предприемал изпълнителни действия.След приключване на проданта на недвижимия имот постоянно са постъпвали плащания по наложени запори върху трудови възнаграждения на длъжниците при различни работодатели и от банкови сметки.Съгласно изложеното в мотивите към т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи-да бъдат осребрени множество вещи и събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.С предприемане на кой да е способ,респ. на кое да е действие в рамките на един изпълнителен способ,докато тече осъществяване на същия,се прекъсва давността за вземанията,както и на по-малкото основание срокът на перемпцията.

В рамките на предприетите способи на принудително изпълнение преди и след приключване на проданта на недвижимия имот чрез налагане на запори върху вземания на длъжниците от трети задължени лица периодично и почти ежемесечно през целия период от 11.08.2016 г. до настоящия момент по сметка на ЧСИ са постъпвали суми по наложените запори.Прилагането на способа „запор върху вземания на длъжника“ не приключва с еднократно действие по връчване на запорно съобщение на третото лице.Този способ се осъществява продължително във времето и се характеризира с периодичност на постъпленията на парични суми.При налагане на запор върху трудово възнаграждение при определен работодател дори съдебният изпълнител не е длъжен да връчва на последващ работодател ново запорно съобщение,а според разпоредбата на чл.512 ал.3 от ГПК предходният работодател препраща запорното съобщение на следващия и то се счита изпратено от съдебния изпълнител.В този смисъл докато през периода след 11.08.2016 г. предприетите преди тази дата и след нея способи за изпълнение „запор“ върху трудови възнаграждения и върху банкови сметки на длъжниците са били действащи и прилагани,не може да се говори за бездействие на взискателя,доколкото извод за дезинтересиране на взискателя от изпълнението не може да се обоснове.Взискателят не може да бъде принуден да инициира непрекъснато нови способи за принудително изпълнение при периодично постъпващите плащания от трети лица,защото от една страна в негова полза тече принудително изпълнение по вече избран от него способ и той се удовлетворява макар и на части и в продължителен период от време,а от друга страна кумулирането на нови способи без ясен положителен резултат може да доведе до неоправдано натрупване на допълнителни разноски за изпълнението и за двете страни / в тази насока решение №8117/28.11.2019 г. по в.гр.д.№13640/2019 г. на СГС;решение №547/29.11.2019 г. по в.гр.д.№909/2019 г. на ОС-Плевен/.

Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и следва да я остави без уважение.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата,подадена от Г.Г.Г. с ЕГН ********** и Н.В.М. с ЕГН **********,***,в качеството им на длъжници срещу разпореждане от 17.10.2019 г. по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Н.Н.с район на действие ДОС,с което е оставена без уважение молба вх.№10660/17.10.2019 г. на горните длъжници за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК,т.е. поради настъпила перемпция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.