О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 981 03.12.2019 год. гр.Добрич

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На трети декември 2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЯКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Като разгледа докладваното от председателя в.ч.гр.д.№ 782/2019 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК,във връзка с чл.396 от ГПК въз основа на подадената от М.П.М.,ЕГН **********,*** жалба рег.№ 4330/31.10.2019 год. срещу определение № 887/28.10.2019 год. по гр.д.№ 830/2019 год. на Районен съд Б.,с което е отхвърлена молбата й за допускане на обезпечение на предявения от нея срещу ”***”ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Б.и П.Д.Г.,ЕГН **********,*** висящ негаторен иск ,чрез налагане на обезпечителна мярка:спиране на строителството и на строителните работи по изграждането на масивен строеж,представляващ ”Сезонна жилищна сграда с магазини” в имот :УПИ ***,кв.101 ЦГЧ гр.Б.,собственост на ***”ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Б.,ул.”***” №10А.

При данни,че частната е жалба е подадена в деня на постановяване на неизгодното за М.М. определение ,същата е процесуално допустима,а разгледана по същество –неоснователна по следните съображения:

Частната жалбоподателка е предявила иск по чл.109 от ЗС, във връзка с чл.50 от ЗС и чл.53 от ЗС.Съобразно посочените разпоредби, собственикът на недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използуването на съседния имот по-големи от обикновените, ограниченията на собствеността с оглед на благоустройствени и здравни цели се уреждат с отделни закони ,като именно те,съставляват съдържание на пречките ,а собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Изложените твърдения в исковата молба твърдения са,че обект на притежание на страните по делото са вещни права върху съседни поземлени имоти,разположени в свлачищен район,с наложена строителна забрана и задължение на администрацията на Община Б. да възложи преработка на действащи застроителни и регулационни планове,с които да бъде намалена плътността и етажността на предвиденото застрояване.В изпълнение на горното е допуснато изменение на ПУП- ПЗ на имота на ответника,несъответно на предвижданията на което е издадено разрешение на строеж на ответника търговско дружество,влязло в сила на дата 03.01.2018 год.Цялата проектна и строителна документация на строежа,всички индивидуални административни актове по повод разрешаването му били издадени и строежа се изграждал в отклонение от предвижданията на императивни законови разпоредби и планове относно височина,плътност на застрояване и отстояния и драстичното им завишаване. Актовете във връзка със строителството били порочни до степен на нищожност,поради което се настоява върху тях да бъде упражнен косвен съдебен контрол и действието им да не бъде зачетено.Отправено е искане за осъждане на ответника –търговско дружество да преустанови неоснователните си действия,с които пречи на ищцата да упражнява пълноценно правото си на собственост върху притежавания от недвижим имот-апартамент в триетажна жилищна сграда ,като премахне строеж,представляващ“сезонна жилищна сграда с магазини“, разположен в съседен имот.

Защитата на страната е основана на твърдения за опорочаване на целия процес на проектиране,разрешаване и строителство на жилищна сграда,от компетентност на съответните административни органи,постановявали индивидуални административни актове,подлежащи на обжалване пред съд.От тяхна компетентност е премахването,спирането на строителство и забрана ползването,като съответните индивидуални административни актове,подлежащи на принудително изпълнение, съставляват изпълнително основание по смисъла на чл.268 т.1 от АПК,а орган по изпълнението е административния орган,който е издал или е трябвало да издаде административния акт-чл.271 ал.1 т.1 от АПК.В случаите на спиране на строителството ,следва да се съставят и акт за установяване състоянието на строежа при спирането му съобразно предвижданията на чл.7 ал.3 т.10 и Приложение № 10 от НАРЕДБА № 3 от 31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.

Съгласно определение № 562 / 29.12.2009 год. по ч. гр. д. № 443/2009 год. на ВКС, II г. о.,при определяне на "подходящата" обезпечителната мярка / извън съображенията за допустимост на исканото обезпечение на висящия или бъдещ иск/ съдът не може да излезе извън кръга на своята правораздавателна компетентност и с произнасянето си да замести компетентен административен орган, без да зачете закона, който установява процедурата и предпоставките за вземане на административното разрешение и срещу което разрешение, заинтересованата страна има право на защита. Подходяща е онази мярка, имаща защитна /от гл. т. на фактическото положение/ и ограничителна функция, чието налагане законодателят е предоставил на гражданския съд, а не на административни органи и чието изпълнение може да бъде наложено по пътя на приложение на процесуалните права, визирани в ГПК, а не в административни наказателно-правни разпоредби. "Спиране на строителство" предполага отношение на контрол от страна на оторизирани административни органи, установени в ЗУТ и други териториално-устройствени подзаконови нормативни разпоредби, които органи не са органи на изпълнителния процес.В тази насока е и определение № 503/04.11.2008 год. по гр.д.№1578/2008 год. на ВКС,І г.о.,в което е дадено определение на понятието подходяща мярка, като такава ограничителна мярка, която законът е предоставил в компетентност на граждански съд и чието изпълнение може да бъде наложено по пътя на приложение на процесуалните правила, визирани в ГПК, а не в административни закони - запор, възбрана, спиране на съдебното изпълнение и др. подобни. "Спирането на строителство" е извадено от компетентността на гражданския съд и съобразно разпоредбите на ЗУТ е предоставено в правомощията на административен орган, който не може да бъде задължен да действа с разпореждане на граждански съд. В практиката си ВКС приема, че не може да се търси обезпечение на граждански иск от административен орган. Временната защита на застрашени субективни права трябва да е по характера си такава, че да може да бъде дадена от този компетентен по материя съд, пред който ще бъде предявено искането за тяхната окончателна защита - в случая по реда на гражданското съдопроизводство.

При съобразяване на тези постановки,обжалваното определение е законосъобразно постановено и следва да бъде потвърдено.

По тия съображения,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 887/28.10.2019 год. по гр.д.№ 830/2019 год. на Районен съд Б..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.