О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1018

гр.Добрич 09.12.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На девети декември 2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Г. ПАШАЛИЕВ

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от председателя

въззивно частно гражданско дело №784 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.Подадена е частна жалба от Р.П.Г. с ЕГН ********** *** срещу определение №275/31.07.2019 г. по гр.д.№275/2017 г. на Районен съд-гр.Ген.Тошево,с което е оставена без уважение молба на частната жалбоподателка по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на решение №57/23.05.2019 г. по гр.д.№275/2017 г. на ГТРС в частта за разноските чрез присъждане в полза на молителката Г. на 800 лв разноски за платено адвокатско възнаграждение.Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение,а именно,че жалбоподателката като ищца по делото била сторила разноски за ДТ,такса за вписване на исковата молба,депозит за вещо лице,адвокатско възнаграждение,разноски за проект за делба и пр.,като била представила и списък по чл.80 от ГПК и доказателства за сторените разноски.Налице били всички законови предпоставки за присъждане на исканите разноски,поради което се настоява за отмяна на обжалваното определение и за уважаване на молбата по чл.248 от ГПК.

В писмен отговор съделителките Я.П. *** и Й.С.С. ***.Тошево изразяват становище за основателност на частната жалба и молбата по чл.248 от ГПК.Съделителите Ж.П.Г. *** и Г.Д.С. *** не изразяват становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

При данни,че жалбоподателката Р. П.Г. е получила съобщение за атакуваното определение на 06.08.2019 г. /съобщение на лист 236 от делото на ГТРС/,частна жалба вх.№2376/20.08.2019 г.,подадена по пощата на 19.08.2019 г. според клеймото върху плика на лист 7 от делото на ДОС,е депозирана в рамките на указания от районния съд двуседмичен срок за обжалване,изтекъл на 20.08.2019 г.Предвид горното и като изхождаща от активно легитимирано лице-страна по делото и молител в производството по чл.248 от ГПК,имащо правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно определение,респ. като насочена срещу акт от категорията по чл.248 ал.3 от ГПК във връзка с чл.274 ал.1 т.2 от ГПК,подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално допустима.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Обжалваното определение е валидно като постановено от законен състав на районния съд,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е и допустимо,тъй като е постановено по молба по чл.248 от ГПК,депозирана в срока по ал.1 на чл.248 от ГПК /в срока за въззивно обжалване на първоинстанционното решение,доколкото Р. П.Г. е получила препис от решението на 30.05.2019 г.,а молбата е подадена на 13.06.2019 г. при изтекъл срок за обжалване на решението на 13.06.2019 г./,изхождаща от активно легитимирано лице-страна по делото,представило списък на разноските по чл.80 от ГПК /лист 194 от делото на ГТРС/,който е условие за допустимост на молбата по смисъла на т.9 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Районният съд се е произнесъл с атакуваното определение по отправеното в законоустановения срок по чл.248 ал.1 от ГПК искане за изменение на първоинстанционното решение по извършване на делбата в частта за разноските само относно дължимостта на сторените от молителката Р. П.Г. разноски за един адвокат /изплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв/.Същият не се е произнесъл по допълнително отправените извън срока по чл.248 ал.1 от ГПК с молба-становище вх.№2011/08.07.2019 г. /на лист 222 от делото на ГТРС/ искания на Р.Г. за присъждане и на разноски за вписване на исковата молба и за снабдяване с документи /неуточнени и нефигуриращи и в списъка по чл.80 от ГПК/.Заинтересованата молителка не е поискала допълване на определението по чл.248 ал.3 от ГПК на ГТРС с произнасяне и по тези допълнителни искания,поради което висящността на производството по чл.248 от ГПК по отношение на тези искания е преустановена и същите не са предмет на настоящото въззивно производство.

Производството по гр.д.№275/2017 г. на ГТРС е за делба и е приключило с влязло в сила решение №57/23.05.2019 г. на ГТРС за извършване на делбата.С последното в полза на съделителката Р.П.Г. са присъдени на основание чл.355 от ГПК съобразно стойността на дела й съдебно-деловодни разноски за възнаграждение за вещо лице и по изготвяне на проект за делбата.Съдът е намерил за неоснователно искането за присъждане в нейна полза и на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.Същият е изложил мотиви за недължимост на адвокатското възнаграждение и в атакуваното определение по чл.248 ал.3 от ГПК.Обжалваното определение е правилно и не подлежи на отмяна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.355 от ГПК страните в делбата заплащат при извършване на делбата разноски съобразно стойността на дяловете си.Разноските включват заплатени депозити за свидетели,вещи лица,снабдяване с документи и др.съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността.Правилата за присъждане на разноски по чл.78 от ГПК,включващи и възнаграждение за един адвокат,намират приложение в делбеното производство само при разпределение отговорността за разноски във връзка с предявени претенции по сметки.В случая искови претенции по сметки не са били предявени от съделителите във втората фаза на делбата,поради което и разноски за платено адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат,а този разход следва да се понесе от съделителите,вкл. от Р. П.Г.,както е направен от тях /така определение №335/01.07.2015 г. по ч.гр.д.№2020/2015 г. на І г.о.,ГК на ВКС/.Според съдебната практика разноски за процесуално представителство от адвокат в делбата не се присъждат,ако делбеното производство не е било спорно-при липса на оспорване правата на съделителите и наличието на съсобственост между тях.Настоящият случай е именно такъв,като нито решението по допускане на делбата,нито решението по извършването й са били обжалвани от съделителите.Правилото на чл.78 от ГПК досежно адвокатското възнаграждение намира приложение в делбеното производство само по присъединените искове и в случай на оспорване правата на останалите съделители,респ. оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността /така определение №55/20.04.2010 г. по гр.д.№22/2010 г. на ІІ г.о.,ГК на ВКС/.Следователно в настоящата хипотеза разноски в полза на Р. П.Г. за адвокатско възнаграждение не се дължат от останалите съделители.Молбата по чл.248 от ГПК за изменение на решението на ГТРС по извършване на делбата чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на съделителката Р.Г. е неоснователна и правилно е оставена от районния съд без уважение,като в този случай обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №275/31.07.2019 г. по гр.д.№275/2017 г. на Районен съд-гр.Ген.Тошево.

Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.