О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   

 

                             987                  ,04.12.2019година, град Добрич

 

                                    

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, на четвърти декември през  две хиляди и  деветнадесета година, в закрито заседание в следния състав :

                                          Председател:ДИАНА ДЯКОВА

                                                Членове : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА                                                                                    Г. ПАШАЛИЕВ 

като разгледа докладваното от съдията Ж. МАРГЕНОВА ч.гр.д. №798 по описа за 2019 година, намира следното :

         Производството е по реда на чл.274 ал1 т.2 от ГПК във вр. с чл.262 ал.3 от ГПК, образувано по „обжалване“/частната жалба/ вх.№2606/06.11.2019г. от Г.Т.И. с ЕГН ********** и С.Г.И. с ЕГН **********,***.

Макар и некоректно насочването на жалбата срещу „опредлението на г-н съдията Драганов да се отказва от производството“, следва да се приеме, че жалбата е насочена срещу определение от 28.10.2019г., с което се прекратява производството по жалба вх.№2756 от 30.11.2016г. Г.Т.И. с ЕГН ********** и С.Г.И. с ЕГН ********** ***, срещу Т.С.Н.от с.П.З., общ.Тервел, и  срещу решение №112 от 18.12.2002г. по гр.д.№110/2002година на ТРС“.

         Обжалваното определение е връчено на обжалващите на 31.10.2019г., частната жалба, именувана „обжалване“ е подадена на 06.11.2019г., т.е. в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е допустима.

Данните по делото са за адресирана до ТРС  от двамата жалбоподатели обща  „жалба“ вх.№2756 от 30.11.2016г., насочена срещу Т.С.Н.от с.П.З., общ.Тервел, и  срещу решение №112 от 18.12.2002г. по гр.д.№110/2002година на ТРС, която е била върната от районният съд с разпореждане от 26.07.2017г., след служебното установяване, че няма образувано гр.д.№110/2012г. на ТРС с такива страни.

Разпореждането за връщане е било обжалвано и с определение №132/14.02.2019г. по в.ч.д.№53/2019г. Добричкият окръжен съд  е отменил разпореждане  от 26.07.2017г. за връщане на жалба вх.№2756 от 30.11.2016г. подадена от Г.Т.И. и С.Г.И. , като е върнал делото на Тервелски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия с даване на подробни и ясни указания  за изясняване характера/жалба или иск/  и предмета на волеизявлението/жалбата/, отстраняване на нередовностите му, ако такива се констатират, евентуално прилагане на последиците при неотстраняване или предприемане на съответните действия съобразно естеството на изявлението.

С разпореждане от 17.10.2019г. Тервелският районен съд е оставил без движение жалба вх.№2756 от 30.11.2016г на Г.Т.И. и С.Г.И., като указал на същите в едноседмичен срок от получаване на същото да „отстранят указаните по-горе нередности“, като ги предупредил и за последиците на чл.129, ал.3 от ГПК.

Последвало е „допълнение към жалбата от 30.11.2016г.“ вх.№2449/22.10.2019г.Преценявайки, че неговото съдържание не дава възможност за категорична преценка относно характера и предмета на искането им., т.е. не са изпълнени дадените с разпореждането от 17.10.2019г. указания , районния съд е прекратил произовдството по жалбата.

Определението е неправилно. Основанието за санкционирането на страна-ищец по реда на чл.129, ал.3 от ГПК възниква само при дадени ясни и точни указания от съда за това какви нередовности на исковата молба следва да се отстранят от подателя й. Неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, включително и не може да е основание за прекратяване на делото, ако указанията не бъдат изпълнени в срок - в този смисъл решение № 434/13.05.2010 г. по гр. д. № 700/2009 г., I г. о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, определение № 869/12.12.2012 г. по ч. гр. д. № 776/2012 г., IV г. о. на ВКС и др.

Освен това, всеки съдебен акт се състои от две части-мотиви и диспозитив, който е и самият акт. Мотивите на съдебния акт представляват формираната воля на съда, а диспозитивът - нейното външно изразяване. Мотивите не задължават страните. Само диспозитива е задължителен за тях, а в случая в диспозитива на разпореждане от 17.10.2019г. липсват указания, адресиране до всяка от страните, с конкретно изискване за изясняване правното значение на изложените вече факти и обстоятелства, което е нарушение на чл.101 от ГПК, защото съдът е длъжен не само да консатира определени нередовности, а да посочи и как те могат да бъдат отстранени. Районният съд се е задоволил с преповтаряне на мотивите на ДОСот отменителното опредление №132/14.02.2019г. по в.ч.д.№53/2019г.  в мотивите на разпореждането от 17.10.2019г. и с препращане в диспозитива към тях.  

Съдът, като констатира защо сезирането с жалба вх.№2756/30.11.2016г. е ненадлежно, следва ясно и конкретно в диспозитива на съдебния акт да посочи как страната да отстранени констатираните нередовности, като в случая следва да изиска от всеки от подателите на „жалбата“ да уточни какво иска от съда и защо: дали подава въззивна жалба срещу съдебен акт /с оглед приложените към жалбата две решение №112 от 18.12.2002г. по гр.д.№118/2002г. на ТРС, решение №110 от 18.12.2002г. по гр.д.№116/2002г. на ТРС/, кой акт/решение/ обжалва, необходимостта от поотделно подаване на въззивна жалба като им укаже и изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, на които следва да отговаря жалбата на всеки; дали  иска от съда да разреши граждански спор, в който случай да изиска от тях да внесат яснота относно предмета/спорното субективно право и неговия източник/ и страните на този спор, като изиска да изложат допълнително обстоятелства относно правното значение на изложените вече факти и обстоятелства /вкл. относно трудови правоотношения на всеки от тях с кооперация, представлявана от посочения като насрещна страна Т.Н., искане за плащане на суми, оплаквания за увреждащи действия от страна на съда/, конкретно всеки да посочи какво негово право е накърнено, от кого, по какъв начин , да формулира петитум/искане/, адекватен на изложените обстоятелства, необходимостта от поотделно подаване на искова молба като им укаже и изискванията по чл.127 и чл.128 от ГПК, както и възможността за ползване на правна помощ, ако имат право и необходимост от това.

 На основание изложеното, въззивният съд прие, че обжалваното прекратително определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на производството  от фазата  с даване на конкретни и ясни указания на всеки от двамата податели на жалба вх.№2756 от 30.11.2016г. какви нередовности следва да отстрани и едва след това евентуално прилагане на последиците при неотстраняване или предприемане на съответните действия съобразно естеството на изявлението/подадена въззивна жалба или предявен иск/.

         Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОТМЕНЯ определение от 28.10.2019г., с което се прекратява производството по жалба вх.№2756 от 30.11.2016г. на Г.Т.И. с ЕГН ********** и С.Г.И. с ЕГН ********** ***, срещу Т.С.Н.от с.П.З., общ.Тервел, и  срещу решение №112 от 18.12.2002г. по гр.д.№110/2002година на ТРС“.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Тервелски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалба вх.№2756 от 30.11.2016г. съобразно дадените с настоящото указания.

 Определението не  подлежи на обжалване.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ : 1.                    2.