О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 993

гр. Добрич, 05.12.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВА И.

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 802/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд:

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Въззивно частно гражданско дело № 802/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД гр. София срещу Разпореждане № 965/27.09.2019 г. по ч. гр. д. № 760/2019 г. по описа на Районен съд - Балчик, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта относно претендираните вземания за договорно задължение и възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги.

Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираното вземане за неустойка.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.

Частната жалба е подадена от длъжника в установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на разпореждането.

Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Съображенията на Съда са следните:

Контроверсният въпрос по делото е относно правомощията на съда в заповедното производство да преценява служебно неравноправния характер на договорни клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО.

Двадесет и четвъртото съображение на Директива 93/13/ЕИО постановява, че съдилищата трябва да разполагат с ефективни и адекватни средства да наложат преустановяването на включването на неравноправни клаузи в потребителските договори.

В решения по дела С-473/00 и С-618/10 се сочи, че Директива 93/13/ЕИО не допуска правна уредба на държава членка, която да не дава възможност на съда в заповедното производство да преценява служебно или на който и да е друг етап от производството неравноправния характер на клауза, ако потребителят не подаде възражение.

Директива 93/13/ЕИО не допуска производство, което да позволява издаването на заповед за изпълнение, когато съдът, сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение, да не е компетентен да провери евентуално неравноправния характер на клаузите на съответния договори, тъй като правилата за упражняване на правото на възражение срещу такава заповед не позволяват да се осигури зачитането на правата, която потребителят черпи от тази директива - Решение от 13.09.2018 г., Pofi Credit Polska, С-176/17.

Националният съд има задължение при тълкуване на съответната норма на националното право да я тълкува и прилага в духа и смисъла на съответното общностно право – Решение от 10.04.1984 г. по делото Von Colson, С– 14/83.

Съгласно трайната практика Съда на Европейския съюз – вж. т. 20 от Решение от 12.07.1990 г. Foster, C – 188/89, т. 23 от Решение от 14.09.2000 г., Collino и Chiappero, С – 343/98, т. 40 от Решение от 19.04.2007 г., Farell, С – 365/05, т. 39 от Решение от 24.01.2012 г., Dominquez, С-282/10, националният съд има задължение да тълкува националното законодателство в духа на общностния правен ред, независимо дали една директива е транспонирана, ли не, респ. дали са налице условията за евентуално отключване на директния й ефект – т. н. непряк ефект ( Решение по делото Marleasing SA v La Comercial Internacional de Alimentacion SA, C – 106/89 ).

По този начин може да се постигне целеният от общностния законодател единен правен ред, който отговаря на заложените в съответните актове цели, минимални стандарти и пълна ефикасност на правото на Съюза.

Националната юрисдикция трябва да използва всичките си правомощия, съобразно вътрешното право и познатите в правната доктрина и съдебна практика методи за тълкуване, което е гаранция, че ще достигне до разрешение, което да съответства на целите и духа на общностното законодателство – така т. 111 от Решение от 04.07.2016 г., Adeneler, C-212/04, т. 27 от Решение от 24.01.2012 г., Dominquez, С-282/10.

В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК, Съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави – вж. Опр. № 974 - 2011- II ТО – ВКС. При тази преценка, съдът трябва изследва фактите, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, както и уговорките в договора, които обуславят тяхното действие.

Клаузите за горепосочените вземания имат неравноправен характер и са нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД като противоречащи на закона – чл. 33, ал. 1 ЗПК и на общностното право – чл. 8, § 1 от Директива 2008/48 за безотговорното кредитиране.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд, се явява правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 965/27.09.2019 г. по ч. гр. д. № 760/2019 г. по описа на Районен съд - Балчик, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта относно претендираните вземания за договорно задължение и възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.