О   П   Р    Е    Д   Е   Л   Е   Н    И    Е

 

№1046

Гр.Добрич, 16.12.2019 година

 

                      В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Добричкият окръжен съд                           Търговско  отделение

На шестнадесети декември                                                  2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                         ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

                                                             ГЕОРГИ ПАВЛОВ

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

вз.ч.гр.дело  № 837 по описа за 2019 година

и за да се произнесе,взе предвид следното:

 

           Производството е по чл.248,ал.3  от ГПК.

           Образувано е по жалба вх.№121768/29.10.2019 г. ,подадена от процесуалния представител на „***“ООД с.Прилеп,община Добричка ЕИК-***  срещу Определение  №2711 от 07.10.2019 г.,постановено от Добрички  районен съд по гр.дело №1427/2019 г. ,с което е допълнено в частта на разноските Определение №2343 от 23.08.2019 г. за прекратяване на делото.

            В жалбата се прави възражение за прекомерност на претендираните и определени разноски и се иска отмяната на обжалваното определение.

                  За да се произнесе относно искането на страните за допълването и изменението на  Решение № 97/04.06.2018 г. по в. т. д. № 80/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич в частта относно разноските, Съдът взе пред вид следното:

                  Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и при прекратяване на делото – чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК. Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа – чл. 36, ал. 2 ЗА. С Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по различни видове дела.

            Отговорността за разноски има за основна цел да възстанови направените реални разходи, които са предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производство. Вземането за разноски не може да служи и не може да се използва за неоснователно разместване на блага.

            С Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004, Съдът на Европейския съюз е приел, че когато държава - член на ЕС делегира на частноправен субект / какъвто е Висшият адвокатски съвет / правомощия във връзка с определяне на икономически условия / в настоящия случай – приложими минимални адвокатски възнаграждения/, то тя осъществява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да приема съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция.

            Според Съда, чл. 10 ЕО / сега чл. 4, ал. 3 ДЕС / и чл. 81 ЕО / сега чл. 101 ДФЕС / са нарушени, когато държава членка изисква или насърчава сключването на споразумения, приемане на решения или съгласувани практики, противоречащи на чл. 81 ЕО / сега чл. 101 ДФЕС /, или подсилва техния ефект, или лишава от законодателен характер собствените си правила, като делегира на частни икономически оператори отговорността да вземат решения, засягащи икономическата сфера.

            С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016  Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга  страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС.

           За да се прецени дали при съществуването на такова решение, представляващо съгласувана практика чрез въвеждане на минималните възнаграждения, има нарушение на правото на ЕС, Съдът на ЕС е извел три условия, при които подобно решение може да се счита за съответстващо на правото на ЕС:

          1. ако самата държава членка определя минималните адвокатски възнаграждения, а не делегира изцяло процеса по изготвяне и приемане на тези правила на частни субекти;

         2. ако се даде възможност на правоприлагащият орган, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в процеса страна;

       3. ако решението предвижда правила, които са в разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследвана легитимна цел  - Решение от 19.02.2002 г. по дела C - 94/04 на СЕО.

Законовата уредба към настоящия момент делегира изцяло правото на Висшия адвокатски съвет /ВАдвС/, който е орган на сдружението на адвокатите и се състои само от адвокати, да приема наредба, която да предвижда минимални адвокатски възнаграждения. Липсват каквито и да е законови механизми държавата да влияе на процеса на изработване, оценка на въздействието, приемане и влизане в сила на тези правила, които са задължителни за всички. Те обвързват и съда, за който не е предвидено право да се отклони от предвидените минимуми при определяне размера на разноските, подлежащи на възстановяване. Следва да се посочи още, че в процеса на приемане на наредбата не е проведено обществено обсъждане, не е проведена процедура за оценка на въздействие на изготвения проект. В акта, с който се приема наредбата, решение на Висшия адвокатски съвет от 9.07.2004 г., липсват каквито и да е мотиви във върза с целта на акта, както и обосновка на установените минимални размери. Тези констатации се отнасят и до решенията на ВАдвС, с които се изменят предвидените размери на минималните възнаграждения без обосновка на завишаването им.

           От изложеното следа изводът, че в настоящия случай нито едно от условията, изведени в практиката на Съда на ЕС, не е спазено.

           По тези съображения следва да се приеме, че Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на правото на ЕС и по-конкретно на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС.

           Тези правила за минимални адвокатски възнаграждения засягат не само потребителя на адвокатски услуга, но и насрещната страна в съдебното производството, доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. Тези правила са обвързващи за съда, макар да са приети от частен стопански субект, който е и участник в съдебното производство, с което се нарушава правото на справедлив процес, тъй като на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Тези съображения обуславят извода на съда, че приетите правила ограничават правото на справедлив съдебен процес, което включва разглеждане на делото от справедлив независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, което право е гарантирано в чл. 47 от Харта на основните права на Европейския съюз и съответстващия чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на правото на Eвропейския съюз - чл. 101 и чл. 102 ДФЕС и чл. 47 ХОПЕС, доколкото на първо място, е приета от ВАдвС – орган на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически оператор, който е насърчен от държавата да приема свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренция в същия сектора, в който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите и, на второ място, тези решенията императивно обвързват независимия съд в преценката му какъв е размерът на разноските, който подлежи на възстановяване в съдебното производство, участник в което производство са и членовете на сдружението на адвокатите, като в Наредбата не е предвидена възможност съдът да може да се отклони от тези правила дори когато с оглед спецификата на делото справедливостта го налага.

С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС,  е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Такъв е по-конкретно случаят, когато тази правна уредба цели да изключи от възстановяването прекомерните разходи, направени в резултат на необичайно високи хонорари, уговорени между спечелилата делото страна и нейния адвокат, или в резултат на престирането от адвоката на услуги, които не се считат за необходими за гарантиране надлежното упражняване на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки  случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

            Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО.

             Изложените по-горе обстоятелства дават право на настоящия съдебен състав да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от ищеца и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и  от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата.

Настоящият състав на Съда, като се съобрази с изложените по-горе съображения относно съответствието на националната правна уредба за вземанията за разноски в гражданския процес с правото на Европейския съюз, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор, счита, че направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е основателно.

             Служебно известно на съда е воденото между страните гр.дело №170/2018 г. .Ето защо съдът преценява,че указаната на ответника по настоящото дело правна помощ е напълно идентична с указаната такава по цитираното дело и не е представлявала никаква правна,нито фактическа сложност за процесуалните представители на ответника по двете дела и се изчерпва в преповтаряне на аргументите им срещу заведените искове.

Като изхожда от гореизложеното,настоящият състав намира,че жалбата е частично основателна,тъй като претендираното от ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно и че следва да му се присъдят разноски в размер на 200 лева.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

 

                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

             ОТМЕНЯ        Определение  №2711 от 07.10.2019 г.,постановено от Добрички  районен съд по гр.дело №1427/2019 г. ,с което е допълнено в частта на разноските Определение №2343 от 23.08.2019 г. за прекратяване на делото,В ЧАСТТА, с която е присъдено на  „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“  АД  гр. Варна ,адвокатско възнаграждение над размера  от 200 лв. ,до присъдения размер от 996 лв.

Определение не подлежи на обжалване ,тъй като предявеният иск е  под размера по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

   

                                                                          2.