ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1032

 

13.12.2019 г., град Добрич

 

 

Окръжен съд - Добрич, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА                    

МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 842 по описа на Окръжен съд – Добрич за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 31737/12.07.2019 г. по описа на съдебния изпълнител, подадена от Р.Д.А. и „А.“ ЕООД – длъжници по изп. д. № 20187370401285/2018 г. по описа на ЧСИ Лучия Тасева, с район на действие Окръжен съд – Добрич.

Предмет на обжалване е Разпореждане от 18.06.2019 г. на ПЧСИ П.П.по горепосоченото изпълнително дело, с което е върнал жалба с вх. № 23015/28.05.2019 г., подадена от длъжниците.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането.

Жалбоподателите оспорват изводите на съдебния изпълнител за просрочие на процесуалния документ. В подкрепа на тезата си се позовават на Определение № 264/04.04.2019 г., постановено от Окръжен съд – Добрич по гр. дело № 226/2019 г., с което е прието, че възражение с вх. № 4492/26.11.2018 г. е подадено в срок от длъжниците. Считат, че с депозиране на възражението е настъпило спиране на изпълнителното производство и всички действия, извършени след този момент, са незаконосъобразни.

Искат разпореждането на съдебния изпълнител да бъде отменено.

Постъпил е отговор от взискателя „***“ ЕООД, който твърди, че разпореждането е правилно. Счита, че правото за обжалване на атакуваните изпълнителни действия е преклудирано, тъй като длъжниците не са го упражнили в срок. Изтъква, че постановлението за възлагане на недвижим имот – пицария, находяща се в гр. Б., ул. „П.“ № 20, търговски комплекс „К.“, ет. 2, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02508.86.35.1.3 по кадастралната карта на гр. Б., ведно с прилежащите идеални части от сградата и от правото на собственост върху поземления имот, е било обект на съдебна проверка и е влязло в сила. Оттук извежда, че поради силата на присъдено нещо, законосъобразността на публичната продан не може да бъде преценявана отново.

Прави искане разпореждането да бъде потвърдено.      

 

Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява основателна.

На 25.09.2018 г. по молба на „***“ ЕООД било образувано изп. д. № 20187370401285 по описа на ЧСИ Лучия Тасева, с район на действие Окръжен съд – Добрич. Делото е образувано по повод на изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 441/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 645/2018 г. на Балчишкия районен съд, с която е разпоредено длъжниците „А.“ ЕООД и Р.Д.А. да заплатят солидарно на кредитора „***“ ЕООД сума в размер на 401 400 лева – главница по запис на заповед от 15.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 07.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; сума в размер на 8028 лева – държавни такси и сума в размер на 5544 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

С протокол от 29.11.2018 г. за опис на следния недвижим имот: пицария, находяща се в гр. Б., ул. „П.“ № 20, търговски комплекс „К.“, ет. 2, представляваща самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02508.86.35.1.3 по кадастралната карта на гр. Б., ведно с прилежащите идеални части от сградата и от правото на собственост върху поземления имот, длъжниците са уведомени, че  предявяването на оценката ще бъде извършено на 07.12.2018 г. На тази дата, в протокола за предявяване на оценката на недвижимия имот е отразена и датата на публичната продан, от което следва, че длъжниците се считат за уведомени за насроченото изпълнително действие, независимо, че Р.А. не е присъствал на предявяването.

От протокол за опис на движими вещи от 13.02.2019 г. се установява, че Р.А. е присъствал при назначаването на И.Г.за управител и пазач на имота. От този момент започва да тече едноседмичния срок за обжалване на действието, съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Жалбата срещу отстраняването на Р.А. от недвижимия имот и срещу назначаването на И.Г.за пазач е подадена на 28.05.2019 г.

Относимо към настоящото производство се явява определение № 264/04.04.2019 г. по в.ч.гр.д. № 226/2019 г. на Окръжен съд – Добрич, с което съдът е приел, че заповед за незабавно изпълнение № 441/20.09.2018 г., издадена по ч.гр.д. № 645/2018 г., не е била редовно връчена на длъжниците. В резултат на изложеното е приел, че възражението на последните, с вх. № 4492/26.11.2018 г., е подадено в срок.

Оттук се извлича основополагащия извод за настоящото производство, че спирането на изпълнението е настъпило по силата на закона на 26.11.2018 г. Това е така, защото възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение спира принудителното изпълнение, когато е издадена въз основа на запис на заповед, по аргумент от противното от чл. 420, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай заповедта е издадена именно въз основа на менителничен ефект.

Изпълнението на процесната заповед продължава да бъде  спряно и до настоящия момент, тъй като пред окръжния съд все още е висящо т. д. № 138/2019 г., образувано по предявения от заявителя „***“ ЕООД срещу двамата длъжници установителен иск на основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането по процесната заповед за незабавно изпълнение. Следователно спорът между страните за дължимостта на вземането не е разрешен с влязло в сила решение.

При това положение, въззивният съд счита, че атакуваните изпълнителни действия са извършени през период, в който изпълнението е било спряно и е приложима разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ГПК. Законодателят е посочил какво е отражението на спирането върху сроковете. Всички започнали да текат, но неизтекли още срокове, се спират. По аргумент за по-силното основание следва, че незапочналите да текат срокове изобщо не започват да текат, поне до отмяна на спирането и възобновяване на производството.

Изложеното налага извода, че срокът за обжалване на изпълнителните действия по чл. 435, ал. 2, т. 3 и т. 5 от ГПК изобщо не е започнал да тече и не е изтекъл до настоящия момент. Поради тази причина въззивният съд приема, че правото на обжалване е упражнено от длъжниците в срок, а жалбата им е върната неправилно.  

Ето защо Разпореждане от 18.06.2019 г. на ПЧСИ П.П.по изп. д. № 20187370401285/2018 г. по описа на ЧСИ Лучия Тасева, с район на действие Окръжен съд – Добрич, следва да бъде отменено, а делото върнато за администриране на жалбата.

 

С оглед на горното, въззивният съд

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане от 18.06.2019 г. на ПЧСИ П.П.по изп. д. № 20187370401285/2018 г. по описа на ЧСИ Лучия Тасева, с район на действие Окръжен съд – Добрич, с което е върнал жалба с вх. № 23015/28.05.2019 г., подадена от длъжниците Р.Д.А. и „А.“ ЕООД.

ВРЪЩА делото на ЧСИ Лучия Тасева за администриране на жалба с вх. № 23015/28.05.2019 г.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                 Председател:                                                Членове: 1.

                                                                                                                     

             

                                                                                                      2.Обн., ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г.