О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№1067

гр.Добрич 19.12.2019 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На деветнадесети декември 2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

ЖЕЧКА МАРГЕНОВА

Секретар:………………………

Прокурор:………………………

като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

въззивно гражданско дело №849 по описа за 2019 год.,

за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от М.С.А. *** срещу решение №114/17.10.2019 г. по гр.д.№119/2019 г. на Тервелския районен съд в частта,с която е определено местоживеене на роденото от брака между страните дете И. при майката С.Г.А.,упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на майката;определен е режим на лични контакти на детето с бащата М.С.А.;последният е осъден да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 150 лв,считано от влизане на решението в сила,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска;разрешено е издаване на лична карта и задграничен паспорт на детето без съгласие на бащата;дадено е разрешение,заместващо съгласието на бащата,детето да пътува от България до Германия и обратно,придружавано от майката,до навършване на пълнолетие от същото;дадено е разрешение бащата да придружава детето при пътуването му до България и обратно през времето на осъществяване на лични контакти,респ. въззивникът е осъден да заплати 216 лв държавна такса върху размера на присъдената издръжка.

Като постави на разглеждане депозираната жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:

Жалбата изхожда от активно легитимирано лице-страна по делото,имащо правен интерес от атакуване на пъвоинстанционното решение в неизгодните за него части.Същата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК.

Въззивният съд констатира,че първоинстанционният съд не е изпълнил в цялост задълженията си по администриране на въззивната жалба.Жалбата е нередовна по смисъла на чл.261 ал.1 т.4 от ГПК,тъй като внесената по сметка на ДОС държавна такса за въззивното обжалване е недостатъчна.В частта на произнасянето на районния съд по въпросите за родителските права спрямо роденото от брака дете,местоживеенето на детето и режима на лични контакти с другия родител съдебният акт представлява произнасяне по въпроси с характер на спорна съдебна администрация.Според т.21 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при такива спорове се дължи държавна такса за водене на делото по сметка на първоинстанционния съд в размера по чл.16 от ТДТКССГПК,т.е. 25 лв.Отделно се дължи държавна такса по иска за издръжка,която не се внася предварително от ищеца по него,тъй като е освободен от нея по закон-чл.83 ал.1 т.2 от ГПК,а се определя при постановяване на решението и се възлага на основание чл.78 ал.6 от ГПК върху осъдената страна на база уважената част от иска за издръжка /в случая ТРС е определил ДТ по издръжката в размер на 216 лв/.Отделно районният съд се е произнесъл и по два насрещни иска по чл.127а ал.2 от СК-по такъв на С. Г.А. срещу М. С.А. за издаване на лични документи на детето без съгласие на бащата и за пътуване на детето в чужбина заедно с майката също без негово съгласие,респ. по иск на М. С.А. срещу С. Г.А. за разрешаване пътуване на детето в чужбина заедно с бащата без съгласие на майката.По тези два иска дължимата за първоинстанционното производство държавна такса по правило е също в размера по чл.16 от ТДТКССГПК,а именно 25 лв за всеки иск /общо 50 лв по двата/,тъй като също се касае за спорна съдебна администрация.Така при въззивното обжалване на първоинстанционното решение в посочените части се дължи съгласно чл.18 ал.1 от Тарифата държавна такса по сметка на ДОС в размер на 12,50 лв по спора относно местоживеенето на детето,родителските права и режима на лични отношения /25 лв:2=12,50 лв/,а също така и такса в размер на 108 лв по обжалване на решението в частта на присъдената издръжка /216 лв ДТ за първа инстанция върху издръжката : 2=108 лв/.За обжалване на решението по двата насрещни иска по чл.127а ал.2 от СК,по които ТРС се е произнесъл,въззивникът дължи 25 лв държавна такса /50 лв по двата иска :2 =25 лв/.Следователно за въззивното обжалване е необходима държавна такса в общ размер от 145,50 лв.Внесена е такава от въззивника в размер на 15 лв /вносна бележка на лист 4 от делото на ДОС/ и остава дължима за довнасяне държавна такса по сметка на ДОС в размер на 130,50 лв.Процедурата по отстраняване на посочената нередовност на жалбата /събиране от въззивника на допълнителна ДТ от 130,50 лв по сметка на ДОС/ следва да бъде осъществена от първоинстанционния съд,който е администриращият жалбата съд по реда на чл.262 от ГПК.

Настоящото определение е необжалваемо,тъй като не е преграждащо развитието на производството.След успешно изпълнение на указанията на въззивния съд делото следва да бъде върнато обратно на ДОС за разглеждане на въззивната жалба.

Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№849/2019 г. по описа на Добричкия окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Тервелския районен съд за администриране на въззивната жалба съобразно указанията,дадени в мотивната част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.