О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№1030

гр.ДОБРИЧ 12.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ДВАНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ: Т.СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 860/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.413,ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена от юрисконсулт Д.А.,в качеството й на процесуален представител на ЕООД „ Агенция за контрол на просрочени задължения“,ЕИК ***,гр.София - заявител по ч.гр.д.№ 4163/2019г.по описа на Добрички районен съд,частна жалба срещу постановеното по делото на 15.11.2019г.Разпореждане № 38016,с което съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за сумите:270 лв.,представляваща неустойка за неизпълнение на задължение;200 лв.разходи за извънсъдебно събиране на задължението.

Като релевира доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, жалбоподателят моли за отмяната му и решаване спора по същество,като бъде постановено издаване на заповед за изпълнение за претендираните суми.

Въззивният съд,като взе предвид доводите в частната жалба и изложеното в подаденото от жалбоподателя заявление,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,от надлежно легитимирано лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,при наличие на правен интерес от обжалването,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Атакуваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че в случая заповедният съд е излязъл от своята юрисдикция,като се е произнесъл по спорно право,което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство,при положение,че длъжникът възрази в срока по чл.414,ал.2 от ГПК.

В хипотезата на заявление по реда на чл.410 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.В този смисъл е и Определение № 974/07.12.2011г. по ч.т.д.№ 797/2010г.,ВКС,II т.о.,както и Решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10,с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.

В случая процесният договор е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Уговорката за неустойка е нищожна,поради накърняване на добрите нрави.

Съгласно задължителната съдебна практика – т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,уговорена извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.

Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение на кредитополучателя за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчител,в случай,че не заплати текущото си задължение на падежа.

Би следвало кредитодателят предварително да проучи кредитоспособността на заемателя и ако преценката му е лоша –да не предоставя искания кредит.Задължение на финансовата институция е да предотврати опасността от невръщане на отпуснатия заем като извърши предварителна проверка,преди сключване на договора,на възможността на заемополучателя на върне кредита,и при необходимост да изиска предоставянето на обезпечение.От неизпълнението на това свое задължение заемодателят не може да черпи права,изисквайки от заемателя да го обезщети за евентуални вреди,които би понесъл от недадено обезпечение.

Заявлението е неоснователно и в частта му относно търсените разходи за извънсъдебно събиране на задължението.

Освен,че липсва яснота как е формиран претендирания размер от 200 лв.,от изложеното в заявлението става ясно,че това вземане има характеристиките на неустойка за неизпълнение.С уговорянето му се цели заобикаляне на ограничението по чл.33,ал.1 и ал.2 от ЗПК,като се въвежда допълнително плащане,свързано със забавата на длъжника,което е недопустимо.Извън горното,таксата за разходи по събиране на изискуем кредит е такава по управление на кредита,а съгласно разпоредбата на чл.10а,ал.2 от ЗПК,кредиторът не може да изисква плащане на такси и комисионни за действия,свързани с усвояване и управление на кредита.

По гореизложените мотиви,атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по ч.гр.д.№ 4163/2019г.по описа на Добрички районен съд Разпореждане № 38016/15.11.2019г.,с което съдът е отхвърлил искането на ЕООД „ Агенция за контрол на просрочени задължения“,ЕИК ***,гр.София,за издаване на заповед за изпълнение за сумите:270 лв.,представляваща неустойка за неизпълнение на задължение;200 лв.разходи за извънсъдебно събиране на задължението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.