Определение по Гражданско дело 868/2019г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1052 18.12.2019 год. гр.Добрич

Добричкият окръжен съд гражданско отделение

На осемнадесети декември 2019 год.

В закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА

ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Дякова в.ч.гр.д.№ 868/2019 год. за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.274 ал.1 т.2 от ГПК по подадена от И.С.И.,ЕГН ********** жалба рег.№ 22880/11.11.2019 год. срещу определение № 3083/06.11.2019 год. по гр.д.№ 4047/2015 год. на Добричкия районен съд,с което е прекратено производството по предявения от него срещу Ц.Й.Й. с ЕГН ********** инцидентен установителен иск да бъде признат за изключителен собственик на следните недвижими имоти:

-самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК на гр.Добрич, с предназначение ЖИЛИЩЕ-АПАРТАМЕНТ№2, разположен на ет.2 от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от четири стаи, кухня, сервизно помещение, коридор, със застроена площ от 98кв.м., ведно с прилежащо избено помещение№1, склад№1 и източни тавански стаи№1 и №2, ведно с 42,531% от общите части на сградата;

- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК на гр.Добрич, с предназначение ГАРАЖ, построен в двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 16,30кв.м., ведно с 1/2ид.ч от коридор и второ складово помещение, 6,902%ид.ч от общите части на сградата, ведно със 74,00кв.м. в ид.част от дворното място с идентификатор ***, цялото с площ от 434 кв.м.

Определението е постановено по съображения,че касателно ¼ ид.ч. от правото на собственост е приложимо правилото на чл. 299 ал.2 от ГПК,а за разликата отчасти не е налице правен интерес от заявяването й,доколкото се претендира изкупуване само на част от правата на частния жалбоподател -1/2 ид.ч.,респ. частният жалбоподател претендира установяване на правата си към минал момент-този на продажбата,което е недопустимо.

При данни,че постановеното неизгодно за частния жалбоподател определение му е връчено на дата 08.11.2019 год.,жалба рег.№ 22880/11.11.2019 год. е подадена в срока по чл. 275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.Разгледана по същество,частната жалба е отчасти основателна по следните съображения:

С влязло в сила на дата 06.03.2019 год. решение № 55/16.01.2017 год. по гр.д.№ 3793 /2015 год. на Добричкия районен съд,потвърдено с решение № 133/25.05.2017 год. по в.гр.д.№ 103/2017 год. на Добричкия окръжен съд,недопуснато до касационно обжалване с определение № 114/6.03.2019 год. по гр.д.№ 3971/2017 год. на ВКС,ІІ г.о. постановено при участие на всички страни по гр.д.№ 4047/2015 год. на Добричкия районен съд е признато правото на собственост на Ц.Й. върху ¼ ид.част от всеки от имотите,предмет на договора за продажба от дата 23.09.2015 год.,въз основа на твърдения за придобиването им в режим на СИО с ответника И.С. К.и в съсобственост с трети лица по силата на отстъпено право на строеж от 1986 год.,сключен договор за групов строеж през 1986 год. и разрешение на строеж,която бездялова СИО е прекратена с развода им през 1993 год.,а съсобствеността с третите лица била прекратена през 2015 год. с нищожен договор за доброволна делба без нейното участие.

Гр.д.№ 4047/2015 год. на Добричкия районен съд е образувано по предявен от Ц.Й.Й. срещу И.С.И., А.Н.М.и Ш.У.М.иск да бъде определена по реда на чл.33 ал.2 от ЗС за купувач ,вместо А.Н.М.и Ш.У.М.по сключения от тях с продавача И.С.И. договор от дата 23.09.2015 год.,документиран в АКТ № 43 т.ХХІ д.№ 3878/2015 год. на Службата по вписванията.В първоначалната искова молба рег.№ 21013/23.11.2015 год. е посочено,че претенцията се заявява в обем-идеалните части от недвижимите имоти,собственост на ответника И.С.И.,а в уточняваща молба рег.№ 11119/03.06.2019 год.,че се претендира изкупуване на ½ идеална част от имотите,която е собственост на ответника И.С.И..

С отговор рег.№ 1450/17.07.2019 год. и уточняваща молба рег.№ 18864/25.09.2019 год.,ответникът И.С.И. е предявил срещу Ц.Й.Й. инцидентен установителен иск ,че нему принадлежи правото на собственост върху недвижимите имоти ,предмет на сключения договор за продажба от дата 23.09.2019 год.: в пълен обем и към датата на сключването му.Заявени са твърдения за извършено строителство в имот ,дарен от родителите му през 1988 год. ,учредили му и право на строеж през 1986 год. ,както и за разпределение на новопостроеното съобразно договор за групов строеж от 1986 год.

Обжалваното определение е законосъобразно постановено касателно прекратяване на производството по инцидентния иск относно установяване правото на собственост върху ¼ ид.ч. от недвижимите имоти,чието изкупуване се претендира и по правилото на чл.299 ал.2 от ГПК.

Налице е влязло в сила съдебно решение,с което спора вече е бил разрешен ,като е признато,че в този обем правото е притежание на ищцата Ц.Й..При съобразяване , наличието на обективен и субективен идентитет по посочените по-горе дела , без значение за което е дали в първоначалното производство страната е участвала като ищец, а в повторното като ответник, че меродавния момент,към който СПН установява,че спорното право съществува е денят,когато са приключили устните състезания ,след които решението е влязло в сила,че ако е установено със СПН,че към този момент правото съществува,то не може да бъде оспорвано въз основа на факти,възникнали преди този момент,както и че е преклудиран всеки факт,въз основа на който ответникът би могъл да възрази срещу иска, недопустимо е ищецът да заявява собственически права с инцидентния установителен иск .

Обжалваното определение е незаконосъобразно постановено касателно прекратяване на производството по инцидентния иск относно установяване правото на собственост върху ¾ ид.ч. от недвижимите имоти,чието изкупуване се претендира.

При съсобствеността законът въвежда специфично ограничение на свободата на договаряне относно избора на съконтрахент при продажба на идеална част от общия недвижим имот,като създава специфично предимство в полза на останалите съсобственици.Идеята на чл.33 от ЗС е да ограничи съществуването на съсобствеността,като даде възможност на съсобствениците да предотвратят заместването на един съсобственик с друг в случаите,когато на „излизащия” от съсобствеността съсобственик е безразлично на кого ще прехвърли своята идеална част.Такъв е договора за покупко-продажба,при който основанието за прехвърляне на вещта е плащането на уговорената цена.Тази насрещна престация на купувача има заместим характер,поради което на продавача е безразлично кой ще плати уговорената цена,т.е. интересът на продаващия съсобственик се задоволява и в случаите,когато уговорената продажна цена му е заплатена от останалите съсобственици. Правото на изкупуване по съдебния ред на чл.33 от ЗС не може да бъде упражнено в случаите на недействителна продажба. Предвиденото в материалния закон вещно-транслативно действие на отчуждителните договори -чл. 24 ал. 1 ЗЗД, настъпва само ако лицето изявило воля като прехвърлител е притежавало правата, с които се разпорежда. С оглед правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава /nemo plus juris ad alium transfere potest, quam ipse habet/, иска по чл.33 ал.2 от ЗС е основателен и може да бъде уважен само до размера на притежаваните от продалия съсобственик идеални части в съсобствените недвижими имоти.

С оглед на горното,по иска по чл.33 ал.2 от ЗС е от значение да бъде установено,че ищецът се легитимира като съсобственик на недвижимите имоти,чието изкупуване претендира ,като правноирелевантен е размера на притежаваните от него идеални части в съсобствеността,тъй като и най-малкия процент създава в негова полза посоченото по-горе предимство.От значение за основателността на претенцията е установяването ,че продавачът по договора за продажба на недвижимите имоти също е бил съсобственик към момента на продажбата , но така също и обема на притежаваните от него права в съсобствеността.

С оглед на горното , въпросът за обема на правата на частният жалбоподател към миналия момент на сключване на договора от дата 23.09.2019 год. е преюдициален такъв за изхода по спора по чл.33 ал.2 от ЗС и производството по същия не следва да бъде прекратявано за разликата от ¾ ид.ч.

По изложените съображения,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3083/06.11.2019 год. по гр.д.№ 4047/2015 год. на Добричкия районен съд,с което е прекратено производството по предявения от И.С.И.,ЕГН ********** срещу Ц.Й.Й. с ЕГН ********** инцидентен установителен иск да бъде признат за изключителен собственик на ¼ ид.част от недвижими имоти:

Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.274 ал.3 от ГПК ,във връзка с чл. 280 ал.1 и 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му .

ОТМЕНЯ определение № 3083/06.11.2019 год. по гр.д.№ 4047/2015 год. на Добричкия районен съд за прекратяване на производството в останалата му част и ВРЪЩА делото на Добричкия районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.