О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№1041

гр.ДОБРИЧ 16.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ШЕСТНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.ПАНАЙОТОВА ЧЛЕНОВЕ: Т.СТОЕВА

ЕВА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 876/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.413,ал.2 от ГПК.

Образувано е по подадена от юрисконсулт Д.Александрова,в качеството й на процесуален представител на ЕООД „ Агенция за контрол на просрочени задължения“,ЕИК ***,гр.София - заявител по ч.гр.д.№ 4146/2019г.по описа на Добрички районен съд,частна жалба срещу постановеното по делото на 18.11.2019г.,инкорпорирано в Заповед № 2036 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,Разпореждане,с което съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение в частта му относно сумата от 682.63лв,претендирана като неустойка за неизпълнение на задължение.

Като релевира доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, жалбоподателят моли за отмяната му и решаване спора по същество,като бъде постановено издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума.

Въззивният съд,като взе предвид доводите в частната жалба и изложеното в подаденото от жалбоподателя заявление,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275,ал.1,във вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,от надлежно легитимирано лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,при наличие на правен интерес от обжалването,поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.

Атакуваното разпореждане е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че в случая заповедният съд е излязъл от своята юрисдикция,като се е произнесъл по спорно право,което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство,при положение,че длъжникът възрази в срока по чл.414,ал.2 от ГПК.

В хипотезата на заявление по реда на чл.410 от ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,което задължение му е изрично вменено с разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.В този смисъл е и Определение № 974/07.12.2011г. по ч.т.д.№ 797/2010г.,ВКС,II т.о.,както и Решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10,с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.

В случая процесният договор е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Уговорката за неустойка е нищожна,поради накърняване на добрите нрави.

Съгласно задължителната съдебна практика – т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС,нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,уговорена извън присъщите й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функции.

Процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение на заемателя по процесния договор в тридневен срок от подписването му да осигури обезпечение на заема чрез поръчителството на две физически лица или чрез банкова гаранция,при условия,подробно описани в заявлението.

С претендираната неустойка се заобикаля закона,тъй като императивната разпоредба на чл.33,ал.1 ЗПК предвижда,че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва.С договорената клауза за неустойка се добавя още едно обезщетение за неизпълнение на задължение,от което обаче пряко вреди не произтичат.Косвено вредите,чието обезщетение се търси с тази неустойка,са заради това,че вземането няма да бъде събрано.Би следвало кредитодателят предварително да проучи кредитоспособността на заемателя и ако преценката му е лоша –да не предоставя искания кредит.Задължение на финансовата институция е да предотврати опасността от невръщане на отпуснатия заем като извърши предварителна проверка,преди сключване на договора,на възможността на заемополучателя на върне кредита,и при необходимост да изиска предоставянето на обезпечение.От неизпълнението на това свое задължение заемодателят не може да черпи права,изисквайки от заемателя да го обезщети за евентуални вреди,които би понесъл от недадено обезпечение.Извън горното,въведеният срок за предоставяне на обезпечение-3-дневен от сключване на договора е изключително кратък,поради което и предвид сложните изисквания,на които следва да отговарят поръчителите,правят така поетото задължение практически неизпълнимо.

По гореизложените мотиви,атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 18.11.2019г.по ч.гр.д.№ 4146/2019г.по описа на Добрички районен съд,инкорпорирано в Заповед № 2036,Разпореждане,с което съдът е отхвърлил искането на ЕООД „Агенция за контрол на просрочени задължения“,ЕИК ***,гр.София,за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 682.63лв,претендирана като неустойка за неизпълнение на задължение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.