О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   № 1068

 

                        гр.Добрич 19.12.2019 г.

                                      

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ  закрито заседание на дванадесети декември

през две хиляди и деветнадесета                             година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА

                                                                                 Г.ПАВЛОВ                                                                                                 

при  секретаря  …НЕЛИ БЪЧВАРОВА...............................................      и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното  от  съдия докладчик Стоева........В.ч.гр.д..№884

от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното: 

     Постъпила е частна жалба от „***“ЕООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление-гр.С.чрез пълномощника си Р.И.срещу Разпореждане №2092 ОТ 25.11.2019г.по ч.гр.д.4249/2019г.на Районен съд гр.Добрич,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение  за сумата от 937,50 лв.-възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги.

   Жалбата е с правно основание чл.413 ал.2 от ГПК,подадена е в законоустановения срок и е допустима.

   Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

   С мотиви,че заповедното производство е строго формално и едностранно и с него се цели бърза съдебна защита на кредитора,жалбоподателят счита,че съдът е превишил правомощията си  като се е произнесъл по валидността на договорните клаузи,извън рамките на общия исков процес.Целта на производството е проверка ,дали вземането е спорно,поради което съдът  не може да прави изводи за съществуването и основателността му.

      Правилно при решаване на делото съдът е взел предвид разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО,която не допуска правна уредба на държава членка ,която не дава възможност на съда,в който и да е етап от производството,да преценява служебно неравноправния характер на клаузи в договор с потребител,макар да е установил всички необходими за това правни и фактически обстоятелства.Целта е да бъдат защитени по-слабите икономически страни по правоотношението ,каквито са потребителите,като се провери още на етапа на заповедното производство,дали правата им не са нарушени ,поради наличието на неравноправни и нищожни клаузи в договора,за което съдът е длъжен да следи служебно.

     Не се прегражда възможността на страните в хода на исковото производство да установяват правата си,включително и действителността на клаузите,включени в договора за потребителки кредит,тъй като разпореждането не се ползва със сила на пресъдено нещо,поради което не е налице предрешаване на спора.

   Както правилно е преценил съда допустимо е уговаряне на допълнителни услуги ,но те не следва да са от категорията на тези,свързани с усвояване и управление на кредита,за които съобразно чл.10а ал.2 от ЗПК не се дължи такса.

   Действието ,за което се заплащат допълнителни такси следва да е ясно и точно определено в договора.В случая не става ясно точно какво включват т.нар допълнителни услуги и реално извършени ли са те.

   Като е достигнал до аналогични правни изводи съдът е постановил правилно и законосъобразно разпореждане ,което подлежи на потвърждаване.

   Водим от изложеното Окръжният съд,

     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

   ПОТВЪРЖДАВА    Разпореждане №2092 ОТ 25.11.2019г.по ч.гр.д.4249/2019г.на Районен съд гр.Добрич.

   Определението не подлежи на обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ:1.             2.