О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№1066

Гр.ДОБРИЧ 19.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ДЕКЕМВРИ 2019г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.СТОЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ИВАНОВА

Г.ПАВЛОВ

Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 901/2019г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.420,ал.3,във вр. с чл.274,ал.1,т.2 от ГПК.

Образувано е по подадена от ЕООД „ М.“,ЕИК ***,гр.Добрич,представлявано от управителя Н.Я.К.,чрез упълномощения адв.Б.Ж.,***,частна жалба срещу Определение № 3040/04.11.2019г.,постановено по ч.гр.д.№ 2515/2019г.по описа на Добрички районен съд,в частта му,в която съдът е отхвърлил молбата на дружеството да спре на основание чл.420,ал.2 от ГПК изпълнението по изп.д.№ *по описа на ЧСИ с рег.№ 811,с район на действие –Добрички окръжен съд,образувано въз основа на изпълнителен лист от 29.07.2019г.,издаден по ч.гр.д.№ 2515/2019г.на ДРС.

Като релевира доводи за неправилност на определението в обжалваната част,частният жалбоподател претендира за отмяната му и спиране на принудителното изпълнение.

В писмен отговор насрещната страна,чрез пълномощника си-юрк.Х.П.,оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на атакувания съдебен акт и за присъждане на сторените в настоящото производство разноски-юрисконсултско възнаграждение.

Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата частна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена в срок,от оправомощено лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,частната жалба се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Със Заповед № 1449/29.07.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№ 2515/2019г.по описа на ДРС,длъжникът ЕООД „ М.“,ЕИК ***,гр.Добрич,е осъден да заплати на АД „ Първа инвестиционна банка“,ЕИК ***,гр.София,въз основа на нотариален акт за договорна ипотека № *,том VII,рег.№ *,дело *.на нотариус № 109 на НК,който акт е вписан в Службата по вписванията-гр.Балчик с вх.рег.№ */10.08.2007тг.,Акт № 40,том II,дело № 2050/2007г.,сумите:200 000 лв.,представляваща главница по договор № 96 КР-АА-0865/27.07.2007г.,обективиран в нотариалния акт за договорна ипотека,ведно със законна лихва върху главницата,считано от 12.07.2019г.-датата на депозиране на заявлението пред ДРС,до окончателното й изплащане;4 062.12 лв.,представляваща сторените по делото разноски.

Въз основа на издаден на от 29.07.2019г. изпълнителен лист по делото е образувано изп.д.№ *по описа на ЧСИ Н.Желев,с рег.№ 811,с район на действие –Добрички окръжен съд.

С молба от 25.09.2019г.,уточнена с молба от 16.10.2019г.,ЕООД „М.“ е сезирало заповедния съд с искане на основание чл.420,ал.2 от ГПК да спре принудителното изпълнение,като твърди,че кредитът,обезпечен с договорната ипотека,е изцяло и предсрочно изискуем не от 27.07.2017г.-датата,посочена в договора в нотариална форма,а далеч преди това,още от края на 2009г.,поради което възразява за погасяване по давност на задължението по договора за кредит.

С обжалваното определение искането за спиране на принудителното изпълнение е оставено без уважение.За да отхвърли искането,първоинстанционният съд е приел,че длъжникът не е представил писмени доказателства,които да доказват погасяване на задължението.Възражението за давност не е доказано да е заявено и достигнало до знанието на кредитора,а и правопогасяващото възражение за давност може да бъде разгледано единствено в общия исков процес,но не и в заповедното производство.

Правилно е прието от ДРС,че длъжникът не е представил убедителни писмени доказателства,съставляващи основание по чл.420,ал.2 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение.Няма съмнение,че тези писмени доказателства следва да касаят процесното вземане,респективно несъществуването му.В настоящия случай длъжникът не представя конкретни убедителни доказателства,установяващи несъществуване на вземането,а прави възражение за изтекла погасителна давност.

В случая първостепенният съд е процедирал законосъобразно,като е приел,че в производството по чл. 420 ГПК,предвид неговата специфика,е недопустимо да бъде разгледано възражението на длъжника за изтичане на погасителната давност,без кредиторът да има възможност за защита и представяне на съответни доказателства.Безспорно възраженията,включително и това за погасителна давност,са процесуално средство за защита на ответника в исковия процес.За длъжника погасителната давност е негово субективно право чрез волеизявление да погаси правото на принудително осъществяване на едно чуждо субективно право.Погасителната давност не се отразява върху съществуването на материалното право и не погасява самото субективно материално право,а погасява само и единствено правото на принудително удовлетворение на същото.Правопогасяващото възражение за давност може да бъде разглеждано единствено в общия исков процес,тъй като само в него не само длъжникът би могъл да защити правата си,но това да стори и кредиторът,като противопостави твърдения и представи доказателства в обратен смисъл.

Извън горното,възражението на длъжника ЕООД „М.“ в заповедното производство за изтекла погасителна давност на задължението по процесния договора за кредит е абсолютно голословно,доколкото твърдението му,че кредитът,обезпечен с договорната ипотека,е изцяло и предсрочно изискуем не от 27.07.2017г.,а още от края на 2009г.,не е подкрепено от никакви доказателства.При липса на доказателства,удостоверяващи различна от посочената от заявителя дата на изискуемост на кредита,липсва опора за извод за погасяване на вземането по давност,а оттам за погасяване и на ипотечното право,в какъвто смисъл са наведените в жалбата твърдения.

По гореизложените мотиви обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.На основание чл.78,ал.8 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение,определено от съда в размер на 50.00 лв.съгласно чл.25а,ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното,Добричкият окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3040/04.11.2019г.,постановено по ч.гр.д.№ 2515/2019г.по описа на Добрички районен съд,в ЧАСТТА му,в която съдът е отхвърлил молбата на ЕООД „ М.“,ЕИК ***,гр.Добрич,представлявано от управителя Н.Я.К.,да спре на основание чл.420,ал.2 от ГПК изпълнението по изп.д.№ *по описа на ЧСИ Н.Желев,с рег.№ 811,с район на действие –Добрички окръжен съд.

ОСЪЖДА ЕООД „ М.“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.Д.,представлявано от управителя Н.Я.К.,да заплати на АД„Първа инвестиционна банка“,ЕИК***,със седалище и адрес на управление:гр.С.,сторените по настоящото дело разноски в размер на сумата от 50.00 лв./петдесет лева/- юрисконсултско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.