Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

град Добрич, 12.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на пети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Харалабмиева

ЧЛЕНОВЕ: Калиптен Алид

Георги Пашалиев

при участието на секретар Елица Александрова, като изслуша докладваното от съдия К.Алид в.н.ч.х.д. № 244 по описа за 2019г. на Добрички окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 19/27.05.2019г. по НЧХД № 556/2018г. по описа на Районен съд – Добрич Д.П.П. бил признат за виновен в това, че на 04.08.2016г. в град Добрич е причинил на М.Г.Ж. *** лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление чл.130, ал.2 от НК. На основание чл.78а, ал.1 от НК подсъдимият бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000.00 /хиляда/ лева, като е бил осъден да заплати на тъжителката М.Г.Ж. обезщетение в размер на 1000.00 лева ведно със законната лихва, считано от 04.08.2016г. за причинени от процесното деяние неимуществени вреди, както и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50.00/ петдесет/ лева, а за разликата до предявения размер от 4000.00 /четири хиляди/ лева, гражданско-правната претенция, била отхвърлена като неоснователна.

Със същия съдебен акт подсъдимата П.И.П. била призната за невиновна за това, че на 04.08.2016г. в град Д. е причинила на М.Г.Ж. *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на лява гривнена става и драскотина на лява мишница и шията, обусловили в своята съвкупност болка и страдание без разстройство на здравето, поради което на основание чл.304 от НПК била оправдана за извършено престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Присъдата е обжалвана от процесуалния представител на подсъдимия Д.П.П. с претенции за допуснати в хода на съдебното производство съществени процесуални нарушения, както и за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционния акт. Пледира се за отмяна на крайния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия поради несъставомерност на деянието.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника на подсъдимите с наведените в нея и в допълнителното писмено изложение доводи, като се иска потвърждаването на присъдата в оправдателната й част и отмяната й в осъдителната част.

Присъдата е обжалвана от частния тъжител в наказателно-осъдителната част относно оправдаването на П.И.П. с искане да бъде призната за виновна и осъдена за извършване на вмененото й престъпление, както и в гражданско-осъдителната част - от една страна, относно отхвърлянето на гражданско-правната претенция за неимуществени вреди, причинени от подсъдимата, а от друга - за разликата от 1000.00 лева до първоначално предявения размер на иска от 4 000.00 лева.

След като обсъди и прецени събраните в хода на разследването материали, становищата и доводите на страните, съдът счете, че е налице основание за отмяна на поднадзорния съдебен акт и връщане на делото за разглеждане на първоинстанционния съд от нов състав по следните съображения:

- С диспозитивната част на присъдата подсъдимият Д.П.П. е бил признат за виновен в причиняването на пострадалата на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето, така както е било формулирано обвинението от съда в разпоредително заседание, без да е имало конкретизиране на уврежданията. Изложеното само по себе си не обуславя наличието на процесуално нарушение, ако в мотивите е налице допълване в тази насока и съгласуваност между обстоятелствена и диспозитивна част на мотивите, но настоящият случай не е такъв. Видно от обстоятелствената част на мотивите е, че първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е причинил на М.Г.Ж. наранявания - кръвонасядания на лява гривнена става и драскотина на лява мишница и шията, обусловили в своята съвкупност болка и страдание без разстройство на здравето, които са били вменени като фактическо и правно обвинение срещу подсъдимата П.И.П., а не срещу подсъдимия Д.П.П.. В тази връзка следва да се отбележи, че няма обосноваване на механизма на получаване на уврежданията, включително и даване на отговор как само от изблъскването с ръце на пострадалата в областта на торса от страна на П., пострадалата е получила описаните в СМЕ драскотини по лява мишница и шия, които са резултат от действие на твърд предмет с ясно изразен ръб, каквито биха могли да бъдат и човешките нокти.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице вътрешно противоречие на съдебния акт, обуславящ невъзможността да се разбере действителната воля на съда.

- В допълнение следва да се отбележи, че в мотивите изцяло липсва описание от фактическа страна на деянието, извършено от П.И.П. в непосредствена близост до сградата на НАП – офис – Добрич и за което й е било възведено обвинение в частната тъжба, при условие, че има дадени обяснения от подсъдимата в тази насока, както и събрани свидетелски показания. Дори и съдът да е приел, че изобщо е нямало извършено такова престъпно посегателство, е следвало да изложи за това подробни съображения, вкл. и да направи обстоен коментар на горепосочените гласни доказателства.

По повод горното, съдът намира, че посоченото вътрешно противоречие в крайния съдебен акт, както и липсата на описание и анализ на всички доказателства, вкл. и обясненията на подсъдимата относно едно от процесните деяния, дават основание да се приеме, че поднадзорният акт не е обоснован. В конкретния случай липсват мотиви, въз основа на които може да се проследи начина на формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав относно фактическите констатации и правните изводи. Ето защо, независимо, че от въззивната инстанция биха могли да бъдат отстранени част от допуснатите процесуални нарушения при събиране на доказателствата, следва делото да бъде върнато за повторно разглеждане от нов съдебен състав в Районен съд - град Добрич поради невъзможността да бъде санирано неизпълнението на разпоредбата на чл.305, ал.3 от НПК за обосноваване на крайния съдебен акт .

С оглед констатацията за допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните при постановяване на първоинстанционната присъда -липса на мотиви /чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК/, настоящият съдебен състав не би могъл да се произнесе по другите, наведени в жалбите основания за неправилността й, а те следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото.

Поради гореизложените съображения и на основание чл.335, ал.2 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

Отменя изцяло присъда № 19/27.05.2019г. по н.ч.х.д. № 556/2018г. по описа на Районен съд - град Добрич и връща делото за разглеждане от нов състав.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1/

2/