Р Е Ш Е Н И Е

№ 77

гр.Добрич, 02.12.2019г.

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав с председател А. Каменски, членове М.Хараламбиева и К.Алид,

при участието на прокурор Р.Желева,

секретар Е.Александрова, разгледа

в.н.а.х.д. №283/2019г. на ДОС, докладвано от съдия Каменски

Производството е образувано по реда на гл.ХХI от НПК, във в-ка с чл.378, ал.5 от НПК, по жалба на защитника на подсъдимата В.Т.Д. срещу решение №260/02.07.2019г. по н.а.х.д.№703/2019г. на РС-гр.Добрич.

С атакуваното решение Д. е призната за виновна в това, че на 05.04.2018г. в гр.Д., при управление на МПС-лек автомобил „Ауди А3“ с К№***** нарушила правила за движение по пътищата-чл.20, ал.1 и ал.2, изр.2, и чл.116, пр.1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинила на А. К. П. средна телесна повреда-счупване на двете срамни кости, довело до трайни затруднения в движението на долните крайници за период от около 2 месеца, счупване на опашната кост, обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 1-2 месеца, счупване на лява седалищна кост, довело до самостоятелно затрудняване движението на крайника за период от около 3-4 месеца, както и счупване на седалищната кост, довело до същото затруднение-престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, във в-ка с чл.342, ал.1 от НК. На основание чл.78а от НК подсъдимата е освободена от наказателна отговорност с налагане на административни наказания глоба в размер на хиляда лева и лишаване от правоуправление за срок от три месеца.

Защитата оспорва законосъобразността и обосноваността на поднадзорния акт в единствено в частта на постановеното лишаване от право с доводи за допуснато от първостепенния съд неправилно прилагане на материалния закон. Пледира се за отмяна на решението в тази му част.

Представителят на ОП-гр.Добрич пледира за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал, както и становищата и доводите на страните, с оглед правомощията по чл.314 от НПК настоящият състав извърши цялостна проверка на поднадзорния акт и преюдициалните процесуални действия. Съгласно приложените към атакувания акт мотиви, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

В.Д. е правоспособен водач на МПС от кат.“В“ от м.ноември 2013г. Няма данни за допуснати нарушения по ЗДвП и за наложени наказания или ПАМ.

На 05.04.2018г., около 19:00 часа, Д. управлявала лек автомобил „Ауди А3“ с К№*****, като навлязла в локалното платно пред входа на хипермаркет „Кауфланд“ в гр.Д.. Времето било ясно и сухо. Вече се смрачавало, но осветлението на паркинга пред магазина било включено. Пътната настилка била суха, без неравности. Автомобилът се движел с около 5-10км/ч. на първа предавка.

По същото време от входа на магазина, бутайки количката с продукти, излязла пострадалата А. П., следвана от съпруга и П. П. Двамата предприели перпендикулярно пресичане на локалното платно, приближавани от ляво от управлявания от Д. автомобил. Вместо да задейства спирачната система, за да пропусне пешеходците, подсъдимата натиснала педала за газта, предизвиквайки ускоряване. В резултат двамата пострадали били блъснати.

Непосредствено преди удара П. успял да отскочи нагоре и да се хвърли върху предния капак на колата. Петкова била ударена директно от лявата половина на предната броня, повалена на земята и влачена в течение на няколко метра преди водачът да успее да спре.

Вследствие на произшествието пострадалата претърпяла счупване на двете срамни кости, довело до трайни затруднения в движението на долните крайници за период от около 2 месеца, счупване на опашната кост, обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 1-2 месеца, счупване на лява седалищна кост, довело до самостоятелно затрудняване движението на крайника за период от около 3-4 месеца, както и счупване на седалищната кост, довело до същото по вид и времетраене затруднение.

Така установената от първостепенния съд и неоспорвана от страните фактическа обстановка изцяло се кредитира и от настоящия състав. В тази насока са еднопосочните и непротиворечиви обяснения на подсъдимата, показанията на пострадалите А. П.и П. П., на свидетелите Н. Д. и Г. К.-очевидци на инцидента, подали сигнал до НС“112“, показанията на полицейския служител Г. М.-запазил местопроизшествието, както и отразените в огледния протокол констатации. Тази доказателствена съвкупност пряко кореспондира и със заключенията по назначените автотехнически и комплексна експертизи относно техническото състояние на автомобила и механизма на причиняване на уврежданията. В частност експертът установява, че при уточнената скорост на движение от 5 до 10км/ч, опасната зона за спиране е варирала от 2.07 до 4.40м., респективно подсъдимата е могла да възприеме пресичащите при навлизането им на платното от 4.69 до 9,38м. Т.е. подсъдимата е могла да възприеме пострадалите от разстояние, достатъчно, за да задейства спирачната система и да спре преди мястото на удара.

При изложените фактически констатации законосъобразно и обосновано първостепенният съд е квалифицирал извършеното като престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, във в-ка с чл.342, ал.1 от НК:

На 05.04.2018г. в гр.Добрич, при управление на МПС-лек автомобил „Ауди А3“ с К№*****, подсъдимата е нарушила правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.1 и ал.2, изр.2, и чл.116, пр.1 от ЗДвП, вменяващи съответно задължението за непрекъснат контрол върху управляваното МПС, за спиране при възникнала опасност за движението, както и за повишено внимание и предпазливост спрямо пешеходците. Вследствие допуснатите нарушения е възникнало ПТП, в резултат на което А. П. е претърпяла счупване на двете срамни кости, довело до трайни затруднения в движението на долните крайници за период от около 2 месеца, счупване на опашната кост, обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 1-2 месеца, счупване на лява седалищна кост, довело до самостоятелно затрудняване движението на крайника за период от около 3-4 месеца, както и счупване на седалищната кост, довело до същото по вид и времетраене затруднение. Тези травми поотделно и в съвкупност съставляват средна телесна повреда.

Деянието е осъществено виновно-при форма на вината-престъпна небрежност. С оглед нормалното си психо-физическо състояние, придобития житейски опит и стаж като водач на МПС, навлизайки в локалното платно пред входа на голям магазин и при спазване на установените елементарни правила за пътна безопасност, подсъдимата е била длъжна и е могла да предвиди тежките последици от действията си.

По отношение на санкциите:

При наличие на материалноправните предпоставки по чл.78А от НК законосъобразно първостепенният съд е освободил подсъдимата от наказателна отговорност с налагане на предвидените административни санкции. Отчитайки липсата на предходни или последващи противообществени прояви, в т.ч. на нарушения по ЗДвП, добрите характеристични данни по местоживеене, възрастта и наличието на постоянно занятие, районният съд е проявил в достатъчна степен снизходителност, налагайки следващата се имуществена санкция в размер на законоустановения минимум. При упражняване правомощията по ал.4 на чл.78А и чл.343г от НК, първостепенният съд допълнително е изложил обстойни и внимателно аргументирани съображения относно необходимостта от налагане и на по-лекото, кумулативно предвидено наказание. В тази връзка са отчетени реално занижените способности на подсъдимата като водач на МПС, вида и броя на нанесените на пострадалата травми, фактът, че при катастрофата за автомобилът е липсвала застраховка „Гражданска отговорност“. Дори само тези аргументи индицират не само необходимостта от налагане на наказанието лишаване от правоуправление, но и указват явната снизходителност, допусната при индивидуализиране на санкцията. Пропуска се фактът, че деянието е извършено на място и при обстановка, при които загубата на контрол над автомобила е могла да доведе до много по-тежки последици и за много повече лица. Не е съобразено, че на практика пострадал от извършеното, макар и с несъставомерни увреждания е и съпругът на Попова, както и че при катастрофата са били унищожени и покупките на съпрузите. Именно поради това настоящият състав счете депозираната от защитата жалба за неоснователна. Поднадзорното решение е законосъобразно, обосновано и правилно, като не са налице основания за отмяна или изменение, поради което и на основание чл.338 от НПК съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава изцяло решение №260/02.07.2019г. по н.а.х.д.№703/2019г. на РС-гр.Добрич.

Решението е окончателно.

Председател: ………. Членове: ………. ……….