Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

град Добрич, 18.12.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно заседание на пети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Димитрова

ЧЛЕНОВЕ: Милена Хараламбиева

Калиптен Алид

при участието на секретар Елица Александрова, като изслуша докладваното от съдия К.Алид в.н.ч.х.д. № 299 по описа за 2019г. на Добрички окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба на поверениците на тъжителя Н.К.М. срещу присъда № 28/26.06.2019г. по НЧХД № 1638/2017 година на Районен съд – град Добрич.

С атакуваната присъда подсъдимият М.С.Я. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му частно обвинение за престъпления по чл.130, ал.1 от НК и по чл.146, ал.1 от НК, а именно за това, че:

На 06.07.2017г. в град Добрич е нанесъл лека телесна повреда на Н.К.М., ЕГН **********, изразяваща се в разкъсно-контузна рана по кожна и лигавична повърхност на двете устни;

1. На 06.07.2017г. в град Добрич е изрекъл по отношение на Н.К.М., ЕГН ********** множество обиди и ругатни, уронващи и унижаващи честта и достойнството му;

Със същия съдебен акт е била отхвърлена изцяло гражданско-правната претенция срещу него за причинени от процесните деяния неимуществени вреди.

Недоволни от присъдата, жалбоподателите – поверениците на тъжителя са обжалвали акта в срока по чл.319, ал.1 от НПК с искане за отмяната й като незаконосъобразна, неправилна и необоснована и постановяване на нова осъдителна присъда. Развиват се съображения за постановяване на присъдата в нарушение на процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание процесуалните представители на тъжителя правят изявление, че поддържат въззивната жалба, както и допълнителните писмени изложения към нея, като правят искане за постановяване на осъдителна присъда срещу подсъдимия и уважаване на гражданския иск във вида, в който е предявен.

Защитниците на подсъдимия в писмените си възражения и в съдебно заседание застъпват становището, че първоинстанционната присъда като законосъобразна, правилна и обоснована следва да бъде потвърдена изцяло.

След като обсъди и прецени събраните по делото доказателствени материали, становищата и доводите на страните, съдът сам служебно провери изцяло правилността на присъдата и счете, че е налице основание за отмяна на поднадзорния съдебен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, неотстраними във въззивната инстанция. Изложеното обуславя връщане на делото за разглеждане на първоинстанционния съд от нов състав по следните съображения:

Видно от обстоятелствената част на акта, послужил за образуване на делото е, че от тъжителя са възведени твърдения, че подсъдимият Я. на процесната дата го заругал грубо с псувни, свързани с роднини, без да е било извършено конкретизиране на изразите, които е ползвал. В допълнение следва да се отбележи, че за по-голяма яснота и недопускане на различни интерпретации на описанието на механизма на нанасянето на ударите по главата и торса на пострадалия, не е била дадена и възможност да се уточни еднократно или неколкократно са били нанесени ударите с юмруци в съответните части на тялото.

Въпреки, че депозираната в съда тъжба не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК /не са били прецизирани изпълнителните деяния/, първоинстанционният съд е дал ход на тъжбата, вместо да прекрати производството или да даде срок за изправяне на нередовността, каквато е обичайната практика в такива случаи.

Това допуснато процесуално нарушение е било пренесено и задълбочено и в последващата дейност на съда:

- В разпореждането на съда липсва визирано обвинение с обективиран диспозитив с текстово и цифрово съдържание на правната квалификация на деянията. В конкретния случай е посочено само, че се дава ход на тъжбата срещу подсъдимия за престъпления, съответно: по чл.130 от НК и по чл.146 от НК, като преди даване ход на съдебното следствие, също не е била извършена съответната корекция, с даване на възможност на защитата да се подготви.

Въпреки, че подсъдимият в производството е бил представляван и от защитници, първоинстанционният съд е допуснал ограничаване на неговото право на защита, тъй като в разпореждането, с което се дава ход на тъжбата, не е била визирана правната квалификация на процесното деяние /словом и цифром/. Именно в разпоредително заседание, при ясно фактическо изложение, съдът очертава правните рамки на повдигнатото обвинение. В тази връзка следва да се отбележи, че при разглеждането на делата от частен характер, не само че тъжителят не е задължен да дава правна квалификация на престъплението, но и в случаите, когато го е сторил, това не е обвързващо за съда.

Описаните по-горе процесуални нарушения, засягащи правото на защита на подсъдимия, не биха могли да бъдат основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, тъй като с постановяването на поднадзорния акт е постигнат възможно най-благоприятния за него краен резултат, но не на същата плоскост стои въпросът относно констатираните нарушения, накърняващи правата на частния тъжител. Неоказването на необходимото съдействие при формулиране на обвинението от фактическа страна, както и липсата на пълна, точна и ясна правна квалификация на деянията, която окончателно да определи предмета на доказване по делото, респективно необходимата доказателствена дейност, въззивният съдебен състав преценява като пропуск от категорията на съществените, защото частният тъжител, без да знае по какво обвинение съдът разглежда делото, не би могъл да организира пълноценно защитата на правата си, като ангажира за това съответните доказателства. Или иначе казано, липсата на конкретизиран предмет на доказване по делото обуславя не само невъзможността да се прецени кои доказателства са относими и кои не, но би довело и до неправилна преценка кои от тях в събраната доказателствена съвкупност са съответни и кои не на повдигнатото обвинение, а именно това би опорочило дейността по формиране и обосноваване на крайните фактически и правни изводи.

С оглед констатацията за допуснати, неотстраними в проверяващата инстанция, съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на страните в процеса, настоящият съдебен състав не би могъл да се произнесе по другите, наведени в жалбата основания за неправилността й, а те следва да се имат предвид при новото разглеждане на делото.

Предвид гореизложените съображения, на основание чл.335, ал.2 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

Отменя изцяло присъда № 28/26.06.2019г. по н.ч.х.д. № 1638/2017г. по описа на Районен съд - град Добрич и връща делото за разглеждане от нов състав.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1/

2/