Р Е Ш Е Н И Е

№ 84

гр.Добрич, 18.12.2019г.

Добрички окръжен съд, наказателно отделение, в открито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав с председател К.Д., членове А.Каменски и К.Алид,

при участието на прокурор С.Костова,

секретар Е.Александрова,

разгледа в.н.о.х.д. №343/2019г. на ДОС, докладвано от съдия Каменски

Производството е образувано по реда на гл.ХХI от НПК, по жалба на защитника на подсъдимата Г.Д.Д. срещу присъда №29/26.06.2019г. по н.о.х.д.№160/2019г. на РС-гр.Добрич.

С атакувания акт С.Г.Г. и жалбоподателката са признати за виновни в това, че на 19.12.2018г. в гр.Д., Д. като непълнолетна, но след като разбирала свойството и значението на извършваното и могла да ръководи постъпките си, след предварителен сговор помежду си, в немаловажен случай, по специален начин-с особена ловкост, отнели от владението на М. К. Е., без нейно съгласие, сумата от 1050лв, с намерение противозаконно да присвоят отнетото, като деянието останало недовършено по независещи от извършителите причини, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, пр.3 и т.5, във в-ка с чл.194, ал.1, чл.18, ал.1 и чл.58а от НК, за жалбоподателката-във в-ка и с чл.63, ал.1, т.3 от НК, на Г. *** за срок от осем месеца, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години, а на Д.-за срок от четири месеца, условно отложено по реда на чл.69 от НК за срок от една година.

От името на Г.Д.Д. защитата оспорва законосъобразността и обосноваността на поднадзорния акт поради твърдяна явна несправедливост на наложеното наказание. Пледира се санкцията да бъде определена по реда на чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, чрез замяна на лишаването от свобода с пробация или с обществено порицание.

С.Г.Г. не е обжалвала поднадзорния акт, нито се е присъединила към жалбата по реда на чл.320, ал.6 от НПК.

Представителят на ОП-гр.Добрич изразява становище за основателност на депозираната от Д. жалба, приемайки наличието на предпоставките по чл.55, ал.1 от НК, поради което също пледира за замяна на постановеното лишаване от свобода с пробация.

След като обсъди и прецени събрания в хода на разследването доказателствен материал, както и становищата и доводите на страните, с оглед правомощията по чл.314 от НПК настоящият състав извърши цялостна проверка на поднадзорния акт и преюдициалните процесуални действия, като установи:

Първоинстанционното производство е протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК, поради което съдът е приел за установени следните инкриминирани от обстоятелствената част на обвинението факти:

На 19.12.2018г. живущите в гр.Шабла подсъдими се намирали в сградата на ДКЦ I-гр.Д. с намерение да осъществят кражба. Пред лекарски кабинет №314 забелязали свидетелката М. Е., която седяла на пейка в коридора, изчаквайки реда си за преглед. С.Г. застанала от дясната страна на жената и повела безсмислен разговор целящ да отклони вниманието и, а Г.Г. седнала от дясно, прикривайки действията си с носения в ръка мобилен телефон. Малко след това Е. забелязала, че дамската и чанта, държана между нея и Г. е разкопчана, а портмонето-стърчащо от горната част, като държаните в него 1050лв. липсвали. След незабавна намеса на присъстващи граждани и на служители на медицинския център двете подсъдими били заставени да останат на място до пристигане на полицейски патрул. Част от отнетата сума била захвърлена от Г. зад пейката, а останалите пари били открити в ръцете и. Със задържането на извършителите предметът на посегателството бил върнат на пострадалата.

Така възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка се гради върху показанията на потърпевшата, на свидетелите очевидци- В. П., П. П., С. Де. и Д. К., както и на полицейските служители Н. Н. и П. П., като тази доказателствена съвкупност изцяло кореспондира с формалното признание, заявено в рамките на съкратеното съдебно следствие.

По отношение приложението на материалния закон:

На 19.12.2018г. в гр.Добрич, след предварителен сговор помежду си, в немаловажен случай, по специален начин-с особена ловкост, С.Г. и непълнолетната тогава Г.Д. са отнели от владението на М. К. Е., без нейно съгласие, сумата от 1050лв, като деянието останало недовършено по независещи от извършителите причини-действията на пострадалата и намесата на присъствали на мястото граждани.

Независимо от възрастта си Д. е разбирала свойството и значението на извършваното и могла да ръководи постъпките си. Налице е общност на умисъла, предварително разпределение на ролите при реализиране на кражбата и форма на вината-пряк умисъл. Посегателството е осъществено с намерение за противозаконно присвояване на отнетото.

На базата на изложените констатации и съображения обосновано и правилно първостепенният съд е приел за доказано, че с горната си деятелност подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на чл.195, ал.1, т.4, пр.3 и т.5,във в-ка с чл.194, ал.1 и чл.18, ал.1 от НК, за Д.-във в-ка и с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като правната квалификация на извършеното също не се оспорва от страните по делото.

По отношение на постановените санкции:

При индивидуализиране наказанието на Г. е отчетен факта на настъпилата реабилитация относно осъждането и като непълнолетна за престъпления по чл.194, ал.3 и чл.249, ал.1 от НК, по повод което е била предприета и замяна на остатъка от пробацията с лишаване от свобода за срок от три месеца и двадесет и пет дни. Противно на мнението на полицейския инспектор по местоживеене на подсъдимата, представените характеристични данни са оценени от първостепенния съд като добри. Ведно с неясни съждения за изразено в съдебно заседание съжаление и направени самопризнания със сериозен принос за разследването, тази съвкупност от обстоятелства е довела до налагане на минималното установено от закона наказание, редуцирано по реда на чл.58а от НК с една трета-до лишаване от свобода за срок от осем месеца, чието изпълнение е отложено по реда на чл.66 от НК за срок от три години. Независимо от превратното тълкуване на събраните за личността на Г. данни, подценяването на факта на предходното осъждане и на наложилата се след него замяна на пробацията, несъобразяването с обществената опасност на извършеното деяние и с очевидно наглото, безочливо и цинично поведение на подсъдимата при задържането и от гражданите, липсата на съответен протест изключва възможността за преразглеждане на наложеното наказание.

Същите пороци са допуснати и при определяне на обжалваното с твърдения за явна несправедливост наказание на Д.:

Съгласно характеристичните данни подсъдимата е с начално образование, без професия или занятие, няма данни да е полагала общественополезен труд. Лицето е криминално проявено-регистрирано в РУ-К. през 2018г. за кражба, като преписката е била изпратена на КППМН. Д. е определена като гражданин без респект към установения правов ред, с недобро име сред обществеността на града си, движещ се в среда на криминално проявени лица. Въпреки това първостепенният съд е оценил като добри представените по делото подчертано негативни характеристични данни, които наред с това явно изключват възможността посегателството да бъде преценявано като резултат от увлечение или лекомислие.

Напълно незаконосъобразно са приети за смекчаващи отговорността обстоятелства липсата на други незавършени наказателни производства и неотразено в съдебния протокол особено поведение в съдебната зала. Необосновано се отчитат в полза на подсъдимата и самопризнания със „сериозен принос“ за разкриване на обективната истина. Видно от материалите по делото в хода на досъдебното производство жалбоподателката се е възползвала от правото си да не дава обяснения и да не отговаря на въпроси, свързани с вмененото и обвинение. Извън формалната декларация по чл.371, т.2 от НПК, вече съобразена от законодателя посредством разпоредбата на чл.58а от НК, както и заявлението, че поддържа на пледоарията на защитника, подсъдимата с нищо не е показала дори критично отношение към извършеното.

Извън вниманието на първостепенния съд са останали и въпросите, свързани с обществената опасност на извършеното и конкретния деец. Следвало е да бъде отчетен факта, че се касае за предварително уговорено посегателства, осъществено с разпределение на ролите, в диагностичен лекарски център, където здравословните проблеми на жертвите са от естество да отслабят тяхната бдителност. Не е съобразено, че използвания за посегателството специален начин-особената ловкост и джебчийските умения, са фактически принос именно на жалбоподателката, в която са били открити и отнетите средства в значителен размер.

Изложените пороци при индивидуализиране на санкцията са довели до определяне на наказанието малко над специалния минимум от три месеца, като след редуцирането по реда на чл.58а, ал.1 от НК оспорваното наказание е лишаване от свобода за срок от четири месеца. В случая липсата на съответен протест изключва преразглеждането на въпросите относно размера и начина на изпълнение на същото. Същевременно не са налице и сочените от защитата и представителя на ОП-гр.Добрич предпоставки по чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, във в-ка с чл.58а, ал.4 от НК. На практика единствено смекчаващо отговорността обстоятелство се явява чистото съдебно минало на подсъдимата, но в противовес са лошите характеристични данни, съображенията относно конкретния принос на жалбоподателката при посегателството, както и досежно обществената опасност на извършеното и всеки от извършителите. Не са налице нито изключителен, нито многобройни смекчаващи отговорността факти, годни да обосноват определянето на следващата се санкция като несъразмерно тежка, респективно да предопределят замяната на лишаването от свобода с пробация или обществено порицание.

Воден от изложените констатации и съображения настоящият състав счете депозираната от защитата жалба за неоснователна, доколкото не е налице твърдяната явна несправедливост поради прекомерна тежест на вида и размера на санкцията. Не са налице други основания за отмяна или изменение на първостепенния акт, поради което и на основание чл.338 от НПК съдът

Р Е Ш И:

Потвърждава присъда №29/26.06.2019г. по н.о.х.д.№160/2019г. на РС-гр.Добрич.

Решението е окончателно.

Председател: ………. Членове: ………. ……….