Р Е Ш Е Н И Е

№__162____/ 03.12.2019 год.,гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ окръжен съд ТЪРГОВСКО отделение

На седми ноември 2019 год.

В открито заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА ПАНАЙОТОВА

Секретар:Нели Бъчварова

като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова

търговско дело № 320 по описа за 2018 година

за да се произнесе съобрази следното:

Делото е образувано въз основа на молба от Н.О.С. ЕГН-**********,с която срещу ответното ЗАД»ДАЛЛ БОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ» ЕИК-*** гр.София е предявен иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 80 000 лв.,ведно със законната лихва от 26.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените по делото разноски.

Ищецът твърди,че на 29.09.2017 г. около полунощ микробус „Мерцедес Спинтер“ с рег.№ ***, управляван от ***се е движел по главен път Добрич - Варна, в посока гр. Варна. В микробуса като пътник пътувала ищцата Н.О.С., ЕГН- **********. В обратна посока Варна - Добрич се е движел лек автомобил „Пежо“ 406 с рег.№ ***, управляван от ***. Около 00:10 часа, на около 500 м. след разклона за с. Зорница, общ. Аксаково, обл. Варна ,лек автомобил „Пежо 406“ с рег.№ *** навлязъл в лентата за насрещно движение и се удрил челно с движещият се в обратна посока микробус „Мерцедес Спинтер“ с рег.№ ***.

Непосредствено след ПТП ищцата Н.С. била откарана от екип към Центъра за спешна медицинска помощ в Спешното отделение към МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД и приета в Клиниката по ортопедия и травматология към същата болница,където се установило ,че е получила фрактура на таза в ляво. На 05.10.2017г. чрез оперативна намеса било извършено открито наместване с вътрешна фиксация на таза и на 13.10.2017 г. ищцата Н.С. е изписана от болничното заведение. Претърпените травми обусловили необходимостта от трайно обездвижване на ляв долен крайник. Силните болки в бедрената област и невъзможността за извършване на активни и пасивни движения с левия крак създали изключителни неудобства свързани с битовото обслужване на пострадалата, като за всички ежедневни нужди тя разчитала на грижите и помощта на своите роднини.Лечението изисквало обездвижване и ежедневен прием на лекарства и посещение на рехабилитация,които били непосилни за нея,по причина,че е неработоспособна.В резултат на причинената й психическа травма пострадалата страдала от безсъние и тревожност.

Причината за възникване на ПТП били субективните действия на водача на лек автомобил „Пежо 406“ с рег.№ *** ***,който допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно чл. 16, ал. 1 от ЗДвП „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.

Във връзка с настъпилото ПТП било образувано ДП № 48/2017г. по описа на РУ - Аксаково при ОДМВР - град Варна и пр.пр. № 12280/2017г. по описа на ОП - Варна, която все още не била приключила.

Лек автомобил „Пежо“ 406 с рег.№ ***, при управлението на който виновно било причинено ПТП-то бил застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в „Застрахователно Акционерно дружество Далл Богг: Живот и здраве „АД по силата на полица № BG/ЗО/117000578081, издадена на 17.07.2017 г., валидна от 17.02.2017г. до 17.02.2018г.

Съгласно чл.380, ал. 1 от КЗ към „Застрахователно Акционерно дружество Далл Богг: Живот и

здраве“ АД ищцата отправила претенция за изпащане на обезщетение за нанесените на Н.О.С. неимуществени вреди в следствие на описаното по-горе ПТП. Въз основа на заведената претенция застрахователят образувал преписка по щета № 0801- 000262/2018-03, но застрахователното дружество не се произнесло по претенцията съобразно срока по чл.496, ал. 1 от КЗ.

Ответното „Застрахователно Акционерно дружество Далл Богг:Живот и здраве“ АД оспорва исковете по основание и по размер.Оспорва,че процесното ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования автомобил. Твърди,че в исковата молба липсва точно описание на възникналото ПТП.Оспорва съставения Констативен протокол,тъй като същият бил съставен само по твърдения на водача,който починал впоследствие,а спътникът му бил в кома.Изложените в протокола факти и обстоятелства не били възприети лично от съставителя.Намира претендираните вреди за прекомерни завишени.Оспорва твърденията за получените от ищцата травми,както и твърденията за тяхната продължителност,тъй като липсвали медицински документи за проследяване на здравословното й състояние.Твърди съпричиняване от страна на пострадалата ,тъй като пътувала без предпазен колан ,а автомобилът бил управляван от вода,употребил алкохол при нейното знание за това обстоятелство.

Оспорва твърдението на ищцата,че не се е произнесъл по искането.Същата била уведомена за постановения отказ да й се изплати обезщетение.

По делото бе конституирано кото трето лице,помагач на страната на ответника «ЗАД ОЗК-застраховане»АД,което не взема становище по иска.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно по делото,че лекият автомобил “Пежо“406,с рег.№***,управляван от *** към датата на пътнотранспортното произшествие е имал сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с Полица №BG /30/117000578081 ,издадена на 17.07.2017г.,валидна до 17.02.2018 г.,при ответното дружество.

Представените доказателства установяват,че ищцата е отправила претенция за обезщетяване на причинените на ищцата неимуществени вреди вх.№238 от 26.01.2018г. по чл.380 ал.1 от КЗ.Не са представени доказателства за отговор и плащане.

За настъпилото е съставен Констативен протокол № 2554 от 29.09.2017г. на МВР,съставен от дежурен ПТП Г.Петков,с който се установява,че на 29.09.2017г. между лекият автомобил “Пежо“406,с рег.№***,управляван от *** и микробус „Мерцедес Спринтер“,с рег.№***,управляван от ***е настъпила катастрофа,при която са пострадали водача на л.а. „Пежо“406,с рег.№***-***,който е починал на място.Ищцата е посочена сред пътуващите в микробуса лица.

По делото са събрани данни,че е образувано ДП №317/2017г. на РПУ Аксаково-ОД на МВР Варна,но тъй като същото не е приключило към фазата на разглеждане на настоящото дело,същото не бе събрано като доказателство.

Според заключението на назначената съдебно-автотехническа експертиза ,изготвена от вещото лице при изследване на доказателствата ,събрани по делото и досъдебното производството/в това число данните от протокола за оглед и фотоалбумите/ механизма на ПТП,станало на 29.09.2017 г. е следния:

На 29.09.2017г. ,около 00.10ч. по главен път ІІ-29,в посока от гр.Варна към гр.Добрич,на 500м. след Т-образното кръстовище за с.Зорница се е движел лекият автомобил „Пежо“ *** ,управляван от ***.В същото време в противоположна посока се е движел микробус „Мерцедес Спринтер“**,управляван от водача ***.На описаното място и двата автомобила са навлезли едновременно в завой ,движейки се един срещу друг,който за лекия автомобил бил десен ,а за автобуса бил ляв.Непосредствено преди навлизане в завоя л.а.“Пежо“ е навлязъл с 0,80м. в насрещното платно за движение,предназначено за движещите се в посока гр.Варна автомобили.

Според заключението,скоростта на движение непосредствено преди удара на лекият автомобил „Пежо“ *** ,управляван от *** е била 99,29 км./в час,а на автобуса„Мерцедес Спринтер“***,управляван от водача *** е била около 90 км./ч.Вещото лице изчислява,че критичната скорост за безопасното преодоляване на завой в района на произшествието е около 136,75 км./ч,в резултат на което прави извод,че водачът на лекият амтомобил „Пежо“ *** *** е навлязъл в лявата лента не поради движение със скорост по-голяма от критичната за завоя,а поради собствената си субективна реакция и действие.

Според автотехническата експертиза мястото на удара между двата автомобила е частично в дясната и преобладаващо в лявата пътна лента,в момента на удара предното и задното леви колела на микробуса са били върху осевата линия,а лекият автомобил „Пежо“ с левите си колела е бил с около 0,80м.в ляво от осевата линия по посока гр.Добрич.Всеки от водачите е имал видимост около 50 м.,която е била функция от движението им на фарове с къси светлини.Сблъсъкът е резултат от пресичането на траекториите на двата автомобила,непосредствено преди навлизане на всеки от тях в завоя.Ударът е настъпил в левите части на автомобилите.Техническата причина за сблъсъка е пресичането на траекториите на двете превозни средства,следствие от частичното навлизане на автобуса в лентата за автомобила и преобладаващото навлизане на лекия автомобил в платното на автобуса.Поведението на двамата водачи не е било съобразено с конкретната пътна обстановка .Автобусът „Мерцедес спринтер“ е бил оборудван с предпазни колани за всичките 15 + едно места ,с които разполага.При огледа на автобуса вещото лице установило,че автобусът е частично разкомплектован ,коланите липсват,има само остатък от предпазния колан на водача.

Съгласно приетата по делото съдебно-медицинска експретиза,изготвена от д-р Р.М.,в резултат на така причиненото ПТП пострадалата Н.О.С. е получила травми, изразяващи се в: счупване на таза в областта на лява тазобедрена ямка, обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от три месеца; разкъсно-контузна рана на главата, контузия на главата и контузия на гръдния кош, обусловили заедно и поотделно временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Непосредствено след настъпване на произшествието Н.С. е транспортирана по спешност и приета в МБАА „Света Анна“ Варна. След извършените прегледи е установено, че пострадалата е получила счупване на таза в областта на лява тазобедрена ямка, което е обусловило необходимостта от спешна оперативна намеса чрез извършване на открито наместване с вътрешна фиксация - таз. Предвид състоянието на ищца, същата е изписана от болничното заведение едва на 13.10.2017г. след двуседмичен болничен престой с предписание за спазване на постелен режим и провеждане на рехабилитация. Съгласно заключението,ищцата е имала трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от три месеца.

Според вещото лице, изготвило приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза по делото, при увреждане на тазобедрената става, тя не се възстановява напълно и при натоварване и при промяна на времето е възможно да има болки, които се придружават с ограничение на движението.

Вещото лице приема,че е налице причинно-следствена връзка между уврежданията и ПТП, а като в настоящият случай се касае за увреждания, настъпили вследствие на удари с или върху твърди, тъпи предмети в областта на главата, гръдния кош, корема и левия долен крайник.Вещото лице, изготвило приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза по делото,счита,че при счупването на тазобедрената става,ставната повърхност не се възстановява предишната функционална годност на ставата и се развиват артрозни промени,които нерядко налагат поставяне на изкуствена става.Според вещото лице ищцата не се възстановява напълно и при натоварване и при промяна на времето е възможно да има болки, които се придружават с ограничение на движението.

По делото бяха разпитани свидетелите ***.Разпитаните по делото свидетели преразказаха подробно възприятията си по отношение на болките и страданията, които ищцата е търпяла и все още търпи, вследствие на получените при ПТП травматични увреждания. От показанията им се установява,че след изписването на пострадалата от болничното заведение ,същата,в продължение на три месеца пострадалата е била на легло с памперси в пълна невъзможност да се движи и да се самообслужва. Тя разчитала изцяло на грижите на своите близки за всички ежедневни нужди, като смяна на памперси, къпане, преобличане, хранене и др. Според депозираните показания, едва след третият месец, пострадалата е започнала да се придвижва с помощта на проходилка и патерици. Свидетелите заявиха, че и към настоящият момент възстановяването на ищцата не е приключило, тъй като същата все още накуцва и изпитва болки и страх от пътуване.

Свидетелитете установиха,че вследствие на преживеният стрес Н. получава нервни пристъпи при качване в лек автомобил, тъй като се страхова да пътува, често си припомня случилото в резултат на което вдига кръвно и трепери. Произшествието е оказало последици и върху възможността на ищцата да работи, в продължение на няколко месеца тя е била в невъзможност да стопанисва своя магазин, от което е претърпяла и значителни финансови загуби.

След преценка на събраните по делото доказателства,съдът направи средните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал. 1 от КЗ/“Пряк иск на увреденото лице“/- увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

Не е спорно в процеса, а това се установява и от приложените към ИМ писмени доказателства, че ищците са спазили процедурата по чл. 380 от КЗ, получили са отказ на осн.чл. 496 ал. 2 от КЗ, поради което предявените искове са допустими.

По силата на договора за застраховка гражданска отговорност, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени или неимуществени вреди на трети лица, ако те са настъпили във връзка с притежаването и използването на моторни превозни средства, и за които отговарят съобразно българското законодателство.

Безспорно е установено, че към датата на събитието (29.09.2017г.), собственикът на лекия автомобил, с който е причинено ПТП е имал валидно сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" с ответното дружество, вадилна от 17.02.2017 г. до 17.02.2018 г.  

За ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения иск ищецът следва да установи,че причинените вреди,чието обезщетение претендира,са пряк резултат от противоправно поведение на застрахованото лице,

Установи се по делото безспорно и категорично от приетите писмени доказателства, че на 29.09.2017г. по главен път гр. Добрич - гр. Варна, при управление на лек автомобил „Peugeot 406“ с per. №***, водачът *** е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл. 16, ал. 1 от ЗДвП, а именно: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне.“

На следващо място водачът на лекия автомобил е нарушил и правилото на чл.20 ал.2 от ЗДвП ,като не е съобразил при избиране на скоростта на движение,състоянието на пътя и конкретните условия на видимост.Видимостта на двамата водачи е била ограничена,поради това,че са се движили в тъмните часове на денонощието,на къси светлини и при избраната от тях скорост на движение не са могли технически да предотвратят сблъсъка.

Установи се причинно следствената връзка между противоправното поведение на водача на автомобила и настъпването на ПТП-така заключението на автотехническата експертиза по делото.

Вината при деликт се предполага до доказване на противното-чл.45 ал.2 от ЗЗД.Тази законова презумпция не беше оборена по делото.

Причинените вреди при катастрофата са в пряка причинно следствена връзка с поведението на водача на автомобила.Нанесените увреждания са получени при удар с или върху твърд,тъп предмет и по естеството си отговорят на такива,причинени от катастрофата-така съдебно-медицинската експертиза по делото.

Ответникът прави възражение, че е налице съпричиняване на вредите, както от страна на самата пострадала, така и от водача на автобус „Мерцедес Спинтер“ с рег.№ *** ,***,с който се е движела като пътник ищцата.

Евентуалното съпричиняване от тези лица не освобождава ответника от отговорността по чл. 432 от КЗ. Съпричиняването от страна на пострадалите лица може да не е виновно и има своето значение с оглед определяне на размера на обезщетението в съответствие с правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и това ще бъде обсъдено при определяне на размера на обезщетението.

 Евентуалното съпричиняване от страна на посочените двама водачи, би имало значение, ако е виновно, но не може да окаже влияние нито върху основателността, нито върху размера на иска, доколкото разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД предвижда, че при увреждане, причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Или всеки един от причинителите отговаря пред пострадалия в пълен размер. Ответникът би отговарял пред пострадалите в пълен размер на причинените от престъплението вреди, независимо от това дали посочените двама водачи са съпричинили виновно резултата или не. Последното би имало значение само в отношенията между тях, доколкото изплатилият солидарен длъжник би имал иск против евентуалния съпричинител до размера на съпричиняването.

Понеже тези факти имат значение в отношенията между ответника и привлечените трети лица, съдът ще ги изследва, но в светлината на задължителната сила на мотивите. Утвърдената съдебна практика приема, че задължителна сила между страната и подпомагащото го трето лице имат само решаващите мотиви на съда. А това са мотивите, които обосновават основателността и размера на иска. В този смисъл съдът не дължи произнасяне по степента на съпричиняване и неговият размер. Друг би бил въпросът, ако бяха предявени обратни искове. Тогава съдът би бил задължен да изследва изцяло фактите по съпричиняването, включително и да определи неговия размер.

Предвид възприетата фактическа обстановка, след извършен съвкупен анализ въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че не е налице виновно съпричиняване на вредите от страна на водача на автобуса„Мерцедес Спринтер“***, ***.

Видно от заключението на вещото лице /САТЕ/,скоростта на движение непосредствено преди удара на лекият автомобил „Пежо“ *** ,управляван от *** е била 99,29 км./в час,а на автобуса„Мерцедес Спринтер“***,управляван от водача *** е била около 90 км./ч.Вещото лице изчислява,че критичната скорост за безопасното преодоляване на завой в района на произшествието е около 136,75 км./ч,в резултат на което прави извод,че водачът на лекият амтомобил „Пежо“ *** *** е навлязъл в лявата лента не поради движение със скорост по-голяма от критичната за завоя,а поради собствената си субективна реакция и действие. Двамата водачи не са имали техническата възможност да предотвратят удара чрез спиране,тъй като опасните им зони са били значително по-големи от отстоянието и от зоната на пряка видимост с възможност за адекватно възприемане на насрещно движещия се автомобил.

Доколкото водачът на автобуса не е извършил нарушение на правилата за движение , същият не е съпричинил виновно настъпването на вредите.Направеният от вещото лице извод в заключението,че в момента на удара предното и задното леви колела са били върху осевата линия,не кореспондира с направеното заключението за причините за настъпване на ПТП от техническа гледна точка,че автобусът е бил навлязъл частично в лентата за движение по посока гр.Добрич/т.е в насрещната лента/,тъй като не почива на други факти и изчисления,поради което в тази му част,съдът не го кредитира.Направеният извод,че поведението на водача на автобуса,не е било съобразено с конкретната обстановка,а именно-че се е движел с левите си колела върху осевата линия,също не е довело до опасност от настъпване на ПТП между автобуса и лекия автомобил, а и няма причинна връзка с действията на водача на лекия автомобил,който е навлязъл в лентата за движение на автобуса.

От събраните по делото доказателства, съдът приема, че не е налице виновно съпричиняване на резултата от страна на водача на автобуса.

По отношение възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалата,с твърдението,че се е движела без предпазен колан,съдът намира същото за неоснователно и недоказано.Напротив,съгласно заключението на приетата медицинска експертиза,вещото лице намира,че същата е била с предпазен колан,тъй като в противен случай,причинените й вреди биха били значително по-големи.

Недоказано остана и твърдението на ответника по делото,че пострадалата е знаела,че водачът на микробуса е употребил алкохол и въпреки това се е качила в превозното средство.

При така установените факти,съдът намира,че ищцата по делото доказа всички предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя на причинителя на процесното ПТП.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този смисъл е даденото разрешение в практиката на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК,

Неимуществените вреди, претърпени от Н.О.С., и продължаващи и към момента на подаване на исковата молба в съда, се изразяват в ежедневни физически и психически болки и страдания, вследствие на получените при ПТП телесни увреждания. Несъмнено претърпяното произшествие се е отразило не само на физическото, но и на психическото състояние на ищцата.

Получените от ищцата увреждания при настъпилото ПТП-счупване на таза,контузия на главата,разкъсно-контузна рана на главата и контузия на гръден кош ,са състояния,временно опасни за живота на пострадалата.Претърпяна е операция,последвана от болки и страдания ,които са продължили около месец –физическите болки,а психическите страдания са с по-продължителен характер и се изразяват в преживян стрес от катастрофата-кошмари,страхове и потиснатост.Още след постъпването й в болницата ищцата изпитвала интензивни физически болки,те продължили и след направената й операция.Тя била на легло,тъй като не можела да стане .За физическите и битовите й нужди се е налагало да бъде обгрижвана от близките си.Контузията на гръдния кош и главата, също са предизвикали допълнителни страдания.И към момента на прегледа ищцата ходи с накуцване,а според заключението на вещото лице,ще продължи да изпитва болки и дисконфорт,в зависимост от времето и натоварването,а тъй като полученото счупване ангажира тазобедрената става,прогнозата за състоянието на ставата,не е добро.

Според решаващия съд справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди е сумата от 30 000 лв.До този размер искът е основателен и доказан и следва да се уважи,като за горницата до 80 000 лв.следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

На основание чл.86 от ЗЗД се дължи лихва за забава върху обезщетението ,считано от 26.04.2018г.до окончателното изплащане на главницата.

По разноските:

Страните са претендирали разноски: ищцата в размер на 5 596 лв.,поради което с оглед уважената част от иска й се следват разноски в размер на 2 098 лв.,съгласно чл.78,ал.1 от ГПК.

Ответното дружество е претендирало разноски в размер на 1 000 лв.,поради което с оглед отхвърлената част от иска,му се следват разноски в размер на 375 лв. , съгласно чл.78,ал.3 от ГПК.

При компенсация на двете насрещни задължения,ответното дружество следва да се осъди да заплати разноски на ищцата в размер на 1 723 лв.

Като се води от гореизложеното,Добрички окръжен съд

Р        Е       Ш        И          :

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.О.С. ЕГН-**********, сумата от  30 000лв. /тридесет хиляди лева/ - представляваща обезщетение за неимуществени вреди , в резултат на ПТП от 29.09.2017 г., причинено от водача на автомобил „Пежо“ *** , застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД  - на осн.чл. 432 ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.04.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, като  ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата от 30 000лв. до пълния предявен размер от 80 000,00 лв. - като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и здраве” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.О.С. ЕГН-**********, съобразно уважената част от иска и след компенсация с дължимите от нея разноски,с оглед отхвърлената част от иска,сумата от  1 723 лв. разноски по делото.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ответната страна  -  ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД,ЕИК ***, гр.София.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд-гр.Варна.

Окръжен съдия :