Р Е
Ш Е Н
И Е
№
164
Гр.ДОБРИЧ 05.12.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на ДВАДЕСЕТ И ОСМИ НОЕМВРИ 2019г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА И.
При участието на секретаря Билсер Мехмедова-Юсуф
като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 28/2019г.по описа на ДОС и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
подадена от АД „***“,ЕИК***,със седалище
и адрес на управление:гр.С.,представлявано от Изпълнителните директори П.В.Д. и
М.М.Г.,чрез
пълномощника им-юриск.Н.З.,искова молба срещу Д.М.М.,ЕГН:**********,***,Е.М.М.,ЕГН:**********,***
и С.М.М.,ЕГН:**********,***,с която се претендира
осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумата от по 26 000 лв.всеки от
тях,или общо 78 000 лв.,представляваща ЧАСТ от заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 492 341.53 лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на
подаване на исковата молба – 08.02.2019г.,до окончателното й
изплащане.Претендира се присъждане и на сторените по делото съдебни
разноски,вкл.юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът основава претенциите си със
следните,изложени в исковата молба обстоятелства:
На 28.05.2012г. около 22.00ч. наследодателят
на ответниците М.К.М.,управлявайки лек автомобил „ Ф.
К.“,с рег.№ ***,след употреба на алкохол с концентрация 1.99 промила,движейки
се в посока от с.К.,към с.В.,загубил контрол над автомобила,който се е отклонил
от пътя и се ударил в мантинелата.След удара лекият
автомобил започнал да се върти около вертикалната си ос,изнесъл лявата си
странична част напред,последвало приплъзване и автомобила се ударил в каменна ограда,след
което се преобърнал през тавана на купето.В резултат на настъпилото ПТП починал
водача М.К.М.,а спътника му-С.И.С.получил тежки увреждания и починал на
05.06.2012г.
Образувано е досъдебно производство № 197/2012г. по описа на Второ
РУП на МВР,гр.Добрич,което е приключило с Постановление от 15.10.2012г. за прекратяване
на наказателното производство,поради смърт на водача.
Към датата на ПТП виновният водач е бил
застрахован към ЗК“Л.И.“АД по силата на застраховка“ Гражданска отговорност на
автомобилистите“,полица № **.
От страна на законните наследници на
починалия спътник на водача-С.И.С.е била предявена съдебна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение,по която претенция е образувано
гр.д.№14816/2012г. на СГС.По делото съдът е постановил решение,с което е уважил
иска за по 80 000 лв. главница за всеки един от петимата наследници,ведно
със законна лихва,лихва за забава 15 659.49 лв.
и разноски 13 594.57 лв.Решението е постановено при участието на трети
лица помагачи Д.М.М.,Е.М.М.
и С.М.М..
Образувано е изп.д.№
** по описа на ЧСИ Н.Н..В поканата за доброволно
изпълнение до ищцовото дружество е посочено,че то
дължи и разноски в размер на 13 594.57 лв.,като взискателите
правят прихващане с дължимите от тях разноски в размер на 3 496.08 лв.,като
след компенсацията претендират разноски в размер на 9 198.00 лв.
С преводно нареждане от 07.05.2014г. ищецът е
превел на ЧСИ по посоченото изпълнително дело сумата от 515 437.33 лв.,от
която претендира само сумата от 492 341.53 лв.С изплащането на тази сума
като застрахователно обезщетение по задължителна застраховка “ Гражданска
отговорност“ ищцовото дружество е придобило правото
на регрес срещу законните наследници на виновния водач М.К.М.,поради което
предявява претенции за заплащане на всеки от тях на сумата от по 26 000
лв.,представлява част от изплатеното застрахователно обезщетение в размер на
492 341.53 лв.
В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК
писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 1554/05.03.2019г./стр.67,68/,ответникът
Е.М.,чрез пълномощника си-адв.Д.Д.,оспорва
като недопустим предявения срещу него иск,поради липса на пасивна процесуална
легитимация,тъй като,поради отказ от наследство,за което има издадено
удостоверение по гр.д.№ 739/2019г.по описа на РС,гр.Добрич,няма качеството на
наследник на М.М..Алтернативно,оспорва предявения иск
както по основание,така и по размер.
С постановено по настоящото дело Определение
№ 188/11.04.2019г./стр.92,93/съдът на основание чл.47,ал.6,във вр. с чл.377 от ГПК е назначил особен представител на ответниците Д.М.М. и С.М.М.,като е определил дължимото му възнаграждение и е
задължил ищеца да го внесе,а с Определение № 259/31.05.2019г./стр.118/е
назначил за особен представител на ответниците адв.Г.Т.,***.
С писмена молба,вх.рег.№ 3047/07.05.2019г./стр.104/,поради
направеният от ответника Е.М.М. отказ от
наследство,ищецът оттегля иска си срещу този ответник,като моли неговият дял от
26 000 лв. да се разпредели между другите двама ответници,във
връзка с което прави искане на основание чл.214 от ГПК да се допусне увеличение
на предявените срещу останалите двама ответници
искове,от 26 000 лв.,на 39 000 лв. за всеки от тях.
С влязло в сила Определение №
260/31.05.2019г./стр.121,122/исканията на ищеца са уважени,като на основание
чл.232,във вр. с чл.377 от ГПК съдът е прекратил
производството по делото по отношение на ответника Е.М.М.,и
е допуснал увеличение на предявените срещу ответниците
Д.М.М. и С.М.М. искове от 26 000лв.,на
39 000 лв. за всеки един от двамата ответници.
В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК
писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 4155/17.06.2019г./стр.126-128/,особеният
представител на ответниците Д.М.М.
и С.М.М. – адв.Г.Т. не
изразява категорично становище по допустимостта и основателността на
претенциите срещу неговите доверители,счита,че представените от ищеца
доказателства не са достатъчни за това,а следва да се съберат допълнителни
такива,във връзка с което прави и съответните доказателствени искания.
В депозирана допълнителна искова
молба,вх.рег.№ 4731/12.07.2019г./стр.132/ищецът поддържа предявените срещу
двамата ответници
претенции.
В депозиран допълнителен
отговор,вх.рег.№5156/01.08.2019г./стр.139/особеният представител на ответниците поддържа изложеното в отговора становище по исковете.
Добричкият окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства и
като съобрази закона,намира за установено от фактическа страна и правна страна
следното:
Предявените искове черпят правното си
основание от разпоредбата на чл.274,ал.1,т.1,пр.1 от КЗ/отм./и
чл.213,ал.1,изр.1 от КЗ/отм./
Видно от
приложените по делото/стр.87,88/ справки от НБД Население, ответниците Д.М.М. и С.М. са
наследници – деца на М.К.М.,ЕГН:**********.Издадената
от Районен съд,гр.Добрич и приета като
доказателство по делото/стр.172/,справка,изх.№7147/17.10.2019г.,удостоверява,че
в специалния регистър по чл.49,ал.1 от ЗН няма вписан отказ от ответниците от наследството на общия им наследодател М.К.М..При
липса на доказателства,удостоверяващи направен от ответниците
по съответния законов ред отказ от наследството на наследодателя им М.К.М.,исковете
са процесуално допустими и като такива подлежат на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. 1 от
КЗ/отм./,застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на
пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма.
Съобразно характера на предявените искове в
тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните положителни предпоставки:Действал
към 28.05.2012г.договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на лекия автомобил,с който е причинено ПТП; Осъществен деликт от застрахованото лице;Управление на моторното превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата норма;Плащане от застрахователя на увредените
лица на обезщетение за причинените вреди,в
размер на исковите претенции.
С оглед събраните по делото писмени
доказателства се установява наличието на всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически състав.
Приложените към исковата молба и приети като
доказателства по делото/стр.6-10,17-42/ заверени преписи от писмени документи
по ДП № 197/2012г. по описа на Второ РУП на МВР,гр.Добрич,установяват,че 28.05.2012г. около 22.00ч. наследодателят на ответниците М.К.М.,управлявайки лек автомобил „ Ф. К.“,с
рег.№ ***,движейки се в посока от с.К.,към с.В.,загубил контрол над
автомобила,който напуснал платното за движение и се ударил се в каменна
ограда,в резултат на което водачът починал на място,я спътникът му С.И.С.получил
тежки увреждания и починал по-късно.
От приетата по делото застрахователна полица
№ **/стр.15/ се установява несъмнено,че към момента на произшествието между
ищеца,в качеството му на застраховател,и М.К.М.,в качество му на застраховано
лице,е бил сключен договор за „ Гражданска отговорност“ по отношение на лекия автомобил„
Ф. К.“,с рег.№ ***,със срок на действие 12 месеца,от 29.09.2011г. до
28.09.2012г.
Съгласно чл.223,ал.1 от КЗ/отм./,с договора за
застраховка „ГО“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
На основание чл.226,ал.1 от КЗ/отм./ 5-ма наследници
на С. И. С.,починал в резултат на процесното ПТП,са предявили преки искове срещу застрахователя
АД „ ЗК Л.И.“,гр.София,за обезщетяване на претърпените от тях вреди от смъртта
на наследодателя им.По предявените
искови претенции е образувано гр.д.№ 14 816/2012г.по описа на
СГС/стр.51-55/,с влязло в сила решение по което АД „ ЗК Л.И.“,ЕИК ***,гр.София,е
било осъдено да заплати на всеки от ищците главница от по 80 000 лв.,ведно
със законна лихва от 05.06.2012г.,до окончателното й изплащане,както и разноски
13 594.57 лв.Решението е постановено при участието на третите лица
помагачи на страната на ответника Д.М.М.,Е.М.М. и С.М.М..
Фактическият състав на осъществения от
застрахованото лице М.К.М. деликт,както и настъпилите
във връзка с този деликт вреди,са безспорно установени с постановеното
по гр.д.№ 14 816/2012г.по описа на СГС решение,в мотивите на което изрично
е прието,че отговорен за настъпилото на 28.05.2012г. ПТП е водача на лекия
автомобил „Ф. К.“,с рег.№ ***,М.К.М.,който е шофирал след употреба на алкохол с
концентрация на същия в кръвта му от 1.99 промила,с което е нарушил правилата на
чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП,като в резултат на това противоправно
поведение виновно е причинил смъртта на
пътуващия в колата С. И. С..Решението по гр.д.№ 14 816/2012г.не е
обжалвано и е влязло в сила.При това
положение,на основание чл.223,ал.2 от ГПК ответниците
по настоящото дело са обвързани с мотивите на постановеното от СГС решение,като
това,което съдът е установил в решението,е задължително за тях в отношенията им
с АД „ ЗК Л.И.“,гр.София,на страната на което са привлечени и участвали като
трети лица помагачи.
Съществуването на деликтното
правоотношение с всички елементи от фактическия му състав,се установява и от
назначените по настоящото дело по
искане на ищеца,неоспорени от страните,и приети от съда като обективни и
компетентно изготвени заключения на САТЕ/стр.214-224/ и на СМЕ/стр.198-204/.
За да възникне в случая регресното
право на ищеца като застраховател по застраховка „ГО“ спрямо наследниците на застрахованото
лице,то следва да е налице и последния,кумулативно изискуем елемент от
фактическия състав,визиран в разпоредбата на чл. 274,ал. 1,т. 1, пр. 1 от
КЗ/отм./-застрахованият,в случая водачът на автомобила,причинил
катастрофата,при настъпването й да е управлявал МПС след употреба на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма.Допустимата норма на алкохолно съдържание
се извежда от разпоредбата на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП,която предвижда,че е
забранено управлението на пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0.5 на хиляда.
В
разглеждания казус и тази предпоставка е
налице.В протокол за химическа експертиза за определяне на концентрация на
алкохол в кръвта/стр.9/ и Резултати от химическо изследване/стр.10/ е посочено,че в кръвта на водача М.М. е установено наличие на алкохол с концентрация 1.99 промила,която е над допустимата по закон
норма.
Съгласно чл.213,ал.1,изр.1 от КЗ/отм./,с
плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на изплатеното
обезщетение и обичайните разноски,направени за неговото определяне.
Въз основа на издадения по гр.д.№14816/2012г.
на СГС.изпълнителен лист/стр.57/ е образувано изп.д.№
** по описа на ЧСИ Н.Н..В поканата за доброволно
изпълнение до ищцовото дружество/стр.56/ е
посочено,че задължението му възлиза на 515 437.33 лв.
Ищецът твърди,че с преводно нареждане от
07.05.2014г./стр.58/ е превел на ЧСИ по посоченото изпълнително дело сумата от 515 437.33
лв.,от която претендира само сумата от 492 341.53 лв.
Твърдението му е доказано с оглед
неоспореното и прието като доказателство/стр.173-197/ заключение,с приложенията
към него,на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.Същото
установява,че въз основата на поканата за доброволно изпълнение с преводно
нареждане за кредитен превод от 07.05.2014г. АД „ ЗК Л.И.“,гр.София,е превело
от банковата си сметка в АД „ Ю. Б.“ сумата от 515 437.33 лв. на името на ЧСИ Н.Н. по
банковата му сметка в ЕАД „ БДСК“,с основание на превода-пълно плащане по изп.д.№ **,като сметката на ЧСИ Н.Н.
е заверена със тази сума.
Горепосоченото сочи,че ищецът е заплатил
присъдените с влязлото в сила съдебно
решение обезщетения за неимуществени вреди,законната лихва за забава
върху тях,както и разноските по съдебното
и изпълнителни дела във връзка с определяне и изплащане на тези
обезщетения,като общият размер на изплатената сума възлиза на 515 437.33
лв. Плащането,извършено от страна на ищцовото дружество,е такова,извършено в полза на
легитимирани да получат застрахователно обезщетение лица.С факта на изплащането
на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка „ГО“,ищецът на
основание чл. 274,ал. 1,т. 1,пр. 1 от
КЗ/отм./ и чл.213,ал.1,изр.1 от КЗ/отм./придобива право на регрес срещу
законните наследници на виновния водач М.К. М.,до размера на изплатеното
обезщетение и обичайните разноски,направени за неговото определяне,поради което
исковите претенции в общ размер на 78 000
лв.,представляващи ЧАСТ от заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 492 341.53 лв.,като основателни
и доказани следва да бъдат изцяло уважени.Всеки един от двамата ответници
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от по 39 000 лв.,ведно
със законната лихва върху тази сума,считано от датата на подаване на исковата
молба – 08.02.2019г.,до окончателното й изплащане.
С оглед този изход на спора и на основание
чл.78,ал.1 от ГПК ответниците дължат и следва солидарно
да заплатят на ищеца и сторените по делото разноски,в размер на сумата от 8 430.00
лв.,от която:4160.00 лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;1 100
лв.-заплатени възнаграждения на вещи лица;2 870.00 лв.- заплатено
възнаграждение на особения представител на ответниците;300
лв.-юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното,Добричкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.М.М.,ЕГН:**********,***,и
С.М.М.,ЕГН:**********,***,да ЗАПЛАТЯТ на основание
чл.274,ал.1,т.1,пр.1 от КЗ/отм./ и чл.213,ал.1,изр.1 от КЗ/отм./ на АД „ ***„ЕИК***,със седалище и адрес на
управление:гр.С.,представлявано от Изпълнителните директори П.В.Д. и М.М.Г.,по следната банкова сметка,***-Клон Варна,IBAN : ***,BIG: ****,сумите
от по 39 000 лв./тридесет и
девет хиляди лева/ всеки от тях,ведно със законна лихва,считано от датата на
подаване на исковата молба по т.д.№ 28/2019г.по описа на ДОС - 08.02.2019г.,до
окончателното им изплащане,които суми представляват ЧАСТ от заплатено от ищеца по изп.д.№**
по описа на ЧСИ Н.Н. на основание влязло в сила
съдебно решение по гр.д.№
14 816/2012г.по описа на СГС застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 492 341.53 лв.
ОСЪЖДА Д.М.М.,ЕГН:**********,***,и
С.М.М.,ЕГН:**********,***,на основание чл.78,ал.1 от
ГПК СОЛИДАРНО да ЗАПЛАТЯТ на АД „***„ЕИК***,със седалище и адрес на
управление:гр.С.,представлявано от Изпълнителните директори П.В.Д. и М.М.Г.,по следната банкова сметка,***-Клон Варна,IBAN : ***,BIG: ****,сумата
от 8 430.00 лв./осем хиляди
триста и четиридесет лева/-направени по делото
съдебни разноски съобразно уважената част от исковете,от която:4160.00
лв.-заплатена държавна такса за образуване на делото;1 100 лв.-заплатени
възнаграждения на вещи лица;2 870.00 лв.- заплатено възнаграждение на
особения представител на ответника;300 лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд,гр.Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: