| |
ДЕЙНОСТ 1.2.-
РАМКОВ ДОКУМЕНТ
СЪДЪРЖАНИЕ
A) УСЛОВИЯ ПО ДОГОВОРА ЗА ПОБРАТИМЯВАНЕ (ТУИНИНГ), ПОДПИСАН МЕЖДУ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ В БЪЛГАРИЯ И CONSEJO GENERAL DEL PODER JUDICIAL В ИСПАНИЯ
1.- ОБЩИ ПРИНЦИПИ ЗА СЪДА, ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ (КОМПОНЕНТ 2)
2.- МЕХАНИЗМИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ ДИСЦИПЛИНАРНАТА ОТГОВОРНОСТ НА МАГИСТРАТИТЕ (СЪДИИ, ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ) (КОМПОНЕНТ 2)
3.- МЕХАНИЗМИ ЗА ПОДБОР, НАЗНАЧАВАНЕ, ПОВИШАВАНЕ И ПОНИЖАВАНЕ НА МАГИСТРАТИТЕ (СЪДИИ, ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ) (КОМПОНЕНТ 3)
4.- МЕХАНИЗМИ ЗА ПРОВЕРКА КАЧЕСТВОТО НА РАБОТА НА МАГИСТРАТИТЕ (СЪДИИ, ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ) (КОМПОНЕНТ 4)
B) ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РАМКОВИЯ ДОКУМЕНТ
C) ПРЕДВАРИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
1.- ПРЕДВАРИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОБЩИТЕ ПРИНЦИПИ И ДИСЦИПЛИНАРНАТА ОТГОВОРНОСТ.
1.1.- ПРИНЦИП НА НЕЗАВИСИМОСТТА.
1.2.- ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО
1.3.- ПРИНЦИП НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ЮРИСДИКЦИЯ
1.4.- ПРИНЦИП НА ОТГОВОРНОСТТА
1.4.1.- Отговорност на отделния съдия:
1.4.2.- Отговорност, която се носи от Държавата:
1.5.- ПРИНЦИП НА БЕЗПРИСТРАСТНОСТТА.
1.6.- ПРИНЦИП НА НЕСМЕНЯЕМОСТТА
1.7.- ПРИНЦИП НА ИМУНИТЕТА
1.8.- ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
2.- ПРЕДВАРИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОДБОРА, НАЗНАЧАВАНЕТО, ПОВИШАВАНЕТО И ПОНИШАВАНЕТО НА МАГИСТРАТИТЕ
1.- ПРАВНА УРЕДБА ОТНОСНО ПОДБОРА, НАЗНАЧАВАНЕТО, ПОВИШАВАНЕТО И ПОНИШАВАНЕТО НА МАГИСТРАТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
1.1. Конституция
1.2. Закон за съдебната власт
1.3. НАРЕДБА № 2 от 14.07.2004 г. за провеждане на конкурсите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи (ДВ бр. 65 от 2004) Етичен кодекс, приет от ВСС на 10 март 2004
1.4. Правилник на Националния институт на правосъдието, одобрен на 1 октомври 2003 от ВСС
2. ПОДБОР И НАЗНАЧАВАНЕ НА МАГИСТРАТИТЕ
2.1. ПОДБОР НА МЛАДШИТЕ МАГИСТРАТИ
a) Въвеждане на национален конкурс за младши магистрати
b) Обучение на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи.-
2.2.- НАЗНАЧАВАНЕ НА МАГИСТРАТИ БЕЗ КОНКСУРС.
3.- ПОВИШАВАНЕ
3.1-ГАРАНТИРАНА НЕСМЕНЯЕМОСТ. [ЗИДЗСВ, ДВ 29/2004].
3.2-КРИТЕРИИ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ИЗРАСТВАНЕ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА.
3.3- НАЗНАЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ РЪКОВОДИТЕЛИ В ОРГАНИТЕ В СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
a) Председател на районен, окръжен и апелативен съд
b) Председател на Върховния касационен съд и председател на Върховния административен съд
c) Разпоредбата на Чл. 125б (2) ЗСВ
4.- ПОНИЖАВАНЕ
D) ПРЕГЛЕД НА ПРОБЛЕМИТЕ; ПРЕДЛАГАНИ РЕШЕНИЯ
1) КОМПОНЕНТ 2: ОБЩИ ПРИНЦИПИ И ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
1.1.- СЪДЕБНАТА ВЛАСТ СЕ СЪСТОИ ОТ СЪДИИ, ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ.
1.2.- НАКЪРНЯВАНЕ НА ПРИНЦИПА ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА.
1.3.- ПРИНЦИП НА НЕСМЕНЯЕМОСТТА:
1.4.- НАКЪРНЯВАНЕ ПРИНЦИПА НА БЕЗПРИСТРАСТНОСТТА.
1.5.- НАКЪРНЯВАНЕ ПРИНЦИПА НА ЕДИНСТВОТО.
1.6.- НАКЪРНЯВА НА ПРИНЦИПА НА ИМУНИТЕТА
1.7.- ЛИПСА НА ОПРЕДЕЛЕНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРИНЦИПИТЕ
1.8.- НАКЪРНЯВАНЕ НА ПРИНЦИПА НА ОТГОВОРНОСТТА.
2) КОМПОНЕНТ 3: МЕХАНИЗМИ ЗА ПОДБОР, НАЗНАЧАВАНЕ, ПОВИШАВАНЕ И ПОНИЖАВАНЕ НА МАГИСТРАТИТЕ (СЪДИИ, ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ)
2.1 ПОНЯТИЕТО МАГИСТРАТ
2.2 ПРЯКО НАЗНАЧАВАНЕ НА МАГИСТРАТИТЕ
a) Липса на обективност, липса на уредба, липса на гаранции
b) Няма ограничение на броя на назначенията
2.3 ОБУЧЕНИЕ В НИП
2.4 ПОВИШАВАНЕ
a) Гарантирана несменяемост
b) Административни ръководители.-
2.5 ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
2.6 КРИТЕРИИ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ИЗРАСТВАНЕ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА
2.7 БЪДЕЩИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ПОДБОРА, НАЗНАЧАВАНЕТО, ПОВИШАВАНЕТО И ПОНИЖАВАНЕТО НА МАГИСТРАТИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
2.7.1 ОБЩИ ПРИНЦИПИ ПРИ ПОДБОРА И НАЗНАЧАВАНЕТО НА МЛАДШИ МАГИСТРАТИ
2.7.2 НАЗНАЧАВАНЕ НА МАГИСТРАТИ БЕЗ КОНКУРС.
2.7.3 ПОВИШАВАНЕ
a) Гарантирана несменяемост. [ЗИДЗСВ, ДВ 29/2004].
b) Критерии за професионално израстване в съдебната система.
3) КОМПОНЕНТ 4 ОЦЕНЯВАНЕ РАБОТАТА НА МАГИСТРАТИТЕ
3.1.- ВЪВЕДЕНИЕ
3.2.- ПРЕГЛЕД НА ПРОБЛЕМИТЕ
3.2.1. Няколко източника на уредба
3.2.2. Съмнителни критерии относно уменията и способностите на магистратите
3.2.3. Затруднения относно количествената оценка
3.2.4 . Затруднения относно оценката на качеството
3.2.5. Атестиране в национален мащаб
3.2.6. Причини и основания за атестиране
3.2.7. Процедура за атестиране
3.2.9 Съвместно вземане на решения
E) ПОДЗАКОНОВА НОРМАТИВНА УРЕДБА: ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СТРУКТУРА И ИНДЕКС
ДЯЛ I: ОБЩИ ПРИНЦИПИ ЗА МАГИСТРАТИТЕ.
Глава I. Принципи на единството и изключителната компетентност.
Глава II. Принцип на независимостта
Раздел I. Определение
Раздел II. Независимост в рамките на съдебната система
Раздел III. Независимост по отношение на останалите власти.
Раздел IV. Средства за правна защита (гаранции срещу незаконни форми на натиск)
Глава III. Принцип безпристрастността (определение)
Глава IV. Принцип на несменяемостта (определение).
Глава V. Принцип на отговорността (описание)
Глава VI. Специални правила относно следователите.
ДЯЛ II: ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА МАГИСТРАТИТЕ.
Глава I. Професионални задължения
Раздел I. Съдии
Раздел II. Прокурори
Раздел III.Следователи
Глава II. Забранени дейности и несъвместимости.
Глава III. Несменяемост. Последици.
Глава IV: Имунитет. Последици.
Глава V: Безпристрастност:
Раздел I. Последици.
Раздел II. Самоотвод
Раздел III. Отвод
Раздел IV. Процедура
ДЯЛ III: ПОДБОР И НАЗНАЧАВАНЕ НА СЪДИИТЕ И ПРОКУРОРИТЕ.
Глава I. Общи положения
Глава II. Обявяване на конкурс
Раздел I Общи положения относно предвиждането на свободни длъжности
Раздел II Участие на младши магистрати в открит конкурс
Раздел III Пряко назначаване на магистрати
Глава III. Заявление за участие и правила за участие в открит конкурс
Раздел I. Конкурс
(предложение за откриване на конкурс, изисквания към кандидатите, конкурсни задачи, конкурсна комисия, ход на конкурса, оценяване на кандидатите).
Раздел II. Практическо обучение в Националния институт на правосъдието
(срок, правно положение на кандидатите по време на практическото обучение и оценяване).
Раздел III. Назначаване на младши магистрати и тяхното правно положение.
Глава IV. Пряко назначаване на магистратите
Раздел I. Общи принципи, предложения и изисквания към кандидатите.
Раздел II. Комисия по оценяването
Раздел III. Критерии и принципи за оценяване. Вземане на решение
Раздел IV. Назначаване
Раздел V. Процедура и съдебен преглед
ДЯЛ IV: СТАТУТ НА НЕСМЕНЯЕМОСТ
ДЯЛ V: ПОИВШАВАНЕ НА СЪДИИ И ПРОКУРОРИ
Глава I. Общи принципи и критерии за определяне на длъжностите
Раздел I. Съдии.
Раздел II. Прокурори
Раздел III. Следователи
Глава II. Компетентен орган
Глава III. Процедура
Глава IV. Обжалване или съдебен преглед
Глава V. Специализация на съдиите и прокурорите
Глава VI. Особени правила при преназначаване в друг или различен по степен съдебен орган. Преназначаване в прокуратурата
Раздел I. Съдии.
Раздел II. Прокурори
Раздел III. Следователи
ДЯЛ VI: ПОНИЖАВАНЕ НА СЪДИИ И ПРОКУРОРИ
ДЯЛ VII: ОТГОВОРНОСТ НА МАГИСТРАТИТЕ.
Глава I. Гражданска отговорност
Глава II. Наказателна отговорност
Глава III. Дисциплинарна отговорност:
Раздел I Общи принципи
Раздел II. Видове нарушения
a) За съдиите
b) За прокурорите
c) За следователите.
Раздел III. Дисциплинарно отговорни лица
Раздел IV . Видове наказания или санкции.
a) За съдиите
b) За прокурорите
c) За следователите.
Раздел V. Погасяване на дисциплинарната отговорност
Раздел VI. Дисциплинарно производство
a) Компетентни органи
b) Начало на производството
c) Ход на производството
d) Край на производството
e) Съдебен преглед или обжалване
Глава IV. Отговорност на държавата:
Раздел I. Съдебна грешка
Раздел II. Постановяване на неправилни съдебни актове.
ДЯЛ VII: ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪДИИТЕ И ПРОКУРОРИТЕ
Глава I Общи принципи на оценяване
Раздел I Общи критерии и принципи
Раздел II Умения и способности: познания, лични характеристики, социални умения
Раздел III Национална система за професионално развитие на магистратите
Раздел IV Прозрачност
Раздел IV Равенство
Глава II Информация за нуждите на оценяването
Раздел I Писмени атестации
Раздел II Количествено измерване
I Валидни статистически данни
II Работна ефективност
III Система за разпределяне на работната натовареност
Раздел III Измерване на качеството
I Фактически положения
II Решени дела (съдии)
III Преписки (прокурори)
Раздел IV Писмени изявления на административните ръководители
I Умения за сътрудничество
II Други умения във връзка с местни особености
Глава III Критерии във връзка с компетентностите, уменията и способностите, заложени в писмените атестации
Раздел I Подробен списък с критерии
Раздел II Определения във връзка с критериите
Глава IV Формуляр за писмена атестация
Раздел I Единни документи (формуляри, документи) за всички видове кариери и длъжности на магистратите
Раздел II Алтернативно: Различни документи за различните компоненти (съдии, прокурори и следователи)
Глава V Процедура за писмена атестация
Раздел I Звено за оценяване
Раздел I Съветът подготвя решенията на Комисията по предложенията и атестирането
Раздел II Постоянно звено за професионално оценяване
Раздел II Оценяване от звеното
I Събиране на информация (Глава II)
II Изслушване на магистрата
III Оценяване на статистическите данни, преписките и работата на магистрата
Глава VI Основания и случаи при които се провежда атестиране
Раздел I Редовно
Раздел II В определени случаи
I Статут на несменяемост
II Повишаване
III Изпитателен период
IV Преназначаване в рамките на съдебната власт
V Оценяване при назначаване без конкурс
Глава VII Компетентни органи
F) СТРУКТУРНИ И АДМИНИСТРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ В РАМКИТЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
G) УСТАНОВЕНИ ПОТРЕБНОСТИ ОТ ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ В ЗАКОНОДАТЕЛНАТА УРЕДБА
A) УСЛОВИЯ ПО ДОГОВОРА ЗА ПОБРАТИМЯВАНЕ (ТУИНИНГ), ПОДПИСАН МЕЖДУ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ В БЪЛГАРИЯ И CONSEJO GENERAL DEL PODER JUDICIAL В ИСПАНИЯ
Според договора за побратимяване (туининг) реформата на съдебната власт с цел осигуряване на нейната независимост, ефективност, прозрачност, гъвкавост и качество на дейност, всякога се основава както върху съществуването на адекватен правопорядък, така и на изграждането на подходяща институционална структура и уредба.
Настоящият туининг проект се отнася до следните два аспекта: в неговото осъществяване е залегнал стремеж за подобряване правното положение на магистратите въз основа на принципите за безпристрастност, отчетност и прозрачност; той също отчита потребността от укрепване административния капацитет на Висшия съдебен съвет.
В съответствие с това договорът за туининг по програма Фар, подписан между Висшия съдебен съвет в България и Consejo General del Poder Judicial в Испания, има за цел да предостави на съдебната система в България подзаконова уредба в рамките на компетенциите на Висшия съдебен съвет за усъвършенстването на правното положение на магистратите (насока на работа № 1) и укрепването на капацитета на Висшия съдебен съвет (насока на работа № 2).
Възможен краен резултат е открояването на необходими промени в съответните закони, в унисон с европейските стандарти и най-добри практики. Евентуалните потребности в това отношение всякога следва да са пряко обвързани с въпросите, които попадат сред проблемите и темите по настоящия туининг проект.
Подобряването на правното положение на магистратите (насока на работа № 1) има за цел повишаване качеството на правораздаване и отговорността на магистратите към служебните им задължения и работата, като същевременно е отразен и стремежът за укрепване на общественото доверие в съдебната власт.
Компонентите, подходът към въпросите, попадащи в тази част от проекта (насока на работа № 1), аспектите и целите, които следва да бъдат обхванати и които са закрепени в договора за туининг, включват следното:
1.- ОБЩИ ПРИНЦИПИ ЗА СЪДА, ПРОКУРОРИТЕ И СЛЕДОВАТЕЛИТЕ (КОМПОНЕНТ 2)
o Конкретни измерения в правното положение на всяка от категориите (съдии, прокурори и следователи) и потребност от законодателни промени.
o Въпроси относно:
принципа за разделение на властите;
независимостта;
балансите и противотежестите между трите власти; и
устройството на съдебната власт.
o Механизми за защита независимостта на съдебната власт от неоснователна намеса, натиск, оклеветяване и или препятстване на нейната дейност
o Съдържание и правила относно принципа на несменяемост
o Организация на вътрешната йерархичната съподчиненост на магистратите без външна намеса, от значение във връзка с общите принципи и отсъствието на противозаконен натиск
o Концепцията за независимост на съдебната власт като предварително условие за изпълнение на поставените й задачи
o Място и роля на Висшия съдебен съвет по отношение правното положение на магистратите и основните принципи в дейността на съдебната власт
2.- МЕХАНИЗМИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ ДИСЦИПЛИНАРНАТА ОТГОВОРНОСТ НА МАГИСТРАТИТЕ (СЪДИИ, ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ) (КОМПОНЕНТ 2)
o Критерии, условия, компетенции и процедури за осъществяване дисциплинарната отговорност във връзка с правното положение на всяка категория магистрати (съдии, прокурори и следователи)
o Институционални структури в рамките на ВСС с компетенции в областта на дисциплинарната отговорност:
Необходими ли са нови звена или комисии
Необходимост от промени в Правилника за работата на Висшия съдебен съвет и неговата администрация
Необходимост от въвеждането на инспекторат
Положение на Комисията по избор и атестиране в рамките на ВСС; необходимост от промени: вътрешни правила
Положение на Комисията на ВСС Борба с корупцията в съдебната система: правомощия по разследване и вътрешни правила
3.- МЕХАНИЗМИ ЗА ПОДБОР, НАЗНАЧАВАНЕ, ПОВИШАВАНЕ И ПОНИЖАВАНЕ НА МАГИСТРАТИТЕ (СЪДИИ, ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ) (КОМПОНЕНТ 3)
o Критерии за подбор и назначаване на всяка категория (съдии, прокурори и следователи), основаващи се на принципите за обективност, прозрачност и устойчивост
o Взаимовръзки между "конкурсното начало" и "началното обучение"
o Критерии, условия, компетенции и процедури за назначаване председателите на съдилища, магистрати на ръководни длъжности или административни ръководители в органите на съдебната власт
o Необходимост от определяне на мандат, ротация на магистратите на ръководни длъжности, специална процедура и установяване на причините за предсрочно прекратяване на мандата
o Вътрешна йерархична съподчиненост на магистратите и израстване в професията: необходимост от промени, за да се гарантира изцяло зачитане на общите принципи в съдебната власт, както и на обективните критерии за професионално израстване.
4.- МЕХАНИЗМИ ЗА ПРОВЕРКА КАЧЕСТВОТО НА РАБОТА НА МАГИСТРАТИТЕ (СЪДИИ, ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ) (КОМПОНЕНТ 4)
o Проверка на работата въз основа на обективни критерии
o Проверката като механизъм за усъвършенстване на правораздаването, неговата прозрачност, високо качество, ефикасност и гъвкавост
o Условия и гаранции: следва да бъде установена по закон, прозрачна и приспособима
o Да се предотврати опасността количеството да предшества по значение качеството
o Да не бъде за сметка на независимостта на съдебната власт
B) ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РАМКОВИЯ ДОКУМЕНТ
Настоящият документ представя резултатите от първата дейност по туининг проекта, която определя ясна и достатъчно обща пътна карта за последващото изпълнение и развитие на проекта и по-специално на компоненти 2 (общи принципи и дисциплинарна отговорност), 3 (подбор, назначаване, повишаване и понижаване) и 4 (атестация и оценяване).
Експертите на краткосрочна мисия от държавите-членки на ЕС (Испания и Германия) представиха за обсъждане документ, в който се правеха предложения за първоначални действия. Същият бе задълбочено разгледан и обогатен в хода на дискусиите. Резултатът от работните занятия е настоящият рамков документ, в който са събрани общите идеи и заключенията, направени в резултат от дебатите.
По-конкретно участниците анализираха и обсъдиха по отношение на всеки компонент следните аспекти:
Преглед на проблемите: кратко описание на съществуващия проблем (диагноза)
Индекс на подзаконовата нормативна уредба (наредба или правилник), който да съдържа отговор на описаните проблеми
Институционални изисквания във Висшия съдебен съвет (комисии, звена, персонал и правила за работа)
Евентуално описание на необходимите изменения и допълнения в съответните закони, пряко свързано с проблемите, които попадат в обхвата на въпросите и темите по този туининг проект
За да постигне целта, определена за тази дейност, програмата бе планирана, както следва:
1. Първоначални координационни срещи
2. Отделни заседания (по 45 мин. всяко) на участниците от всеки компонент:
o Преглед на проблемите, 5 заседания
o Подзаконова нормативна уредба-индекс, 6 заседания
o Институционални потребности във ВСС, 3 заседания
o Противоречие със законовата уредба, 3 заседания
3. Заключение: представяне на резултатите
Дейността се насочваше и координираше от г-жа Анита Михайлова (член на Висшия съдебен съвет и ръководител на проекта) и Г-н Мануел Мазуелос Фернандез Фигероа (старши съдия и постоянен туининг съветник).
Участниците в дейността бяха:
a) Експерти на краткосрочна мисия от ЕС (Испания и Германия):
1. Г-жа Мария Луиса Мартин Моралес [Maria Luisa Martνn Morales], Старши съдия, [Sala Contencioso Administrativo], [Tribunal Superior de Justicia de Andalucia] (компонент 2)
2. Г-н Хоакин Морено Грау [Joaquin Moreno Grau], Старши съдия [Sala Contencioso Administrativo], [Tribunal Superior de Justicia de Murcia] (компонент 3)
3. Г-н Хосе Мария Калеро Мартинес [Jose Marνa Calero Martinez], Прокурор, Севиля (компонент 2)
4. Г-н Елмар Шуурман [Elmar Schuermann], Старши съдия, Заместник-председател на районния съд в Оснабрук [Osnabrueck], до 9/2004 (компонент 4)
b) Експерти, определени за участие от българска страна:
1. Г-жа Диана Гърбатова Съдия, Върховен административен съд (компонент 2)
2. Г-жа Малена Филипова Прокурор, завеждащ отдел във Върховна касационна прокуратура (компонент 2)
3. Г-жа Ваня Анчева - Съдия, Върховен административен съд (компонент 3)
4. Г-н Калин Калпакчиев Съдия, Софийски апелативен съд (компонент 3)
5. Г-жа Славка Славова - Прокурор, завеждащ отдел във Върховна касационна прокуратура (компонент 3)
6. Г-н Румен Киров Следовател, Национална следствена служ (компонент 3)
7. Г-жа Бонка Йонкова Съдия, Софийски районен съд (компонент 4)
8. Г-н Камен Михов, Прокурор, Върховна касационна прокуратура (компонент 4)
Развитието на събитията, свързани със съдебната реформа в Република България и естествените промени в обстановката, които е възможно да възникнат в хода на изпълнение на настоящия проект на ЕС, ще бъдат взети предвид, за да се направят съответните адаптации, които е възможно да се окажат необходими за постигане на задължителните резултати, закрепени в договора за туининг.
В настоящия деликатен момент от процеса на присъединяване и в светлината на поредица изключително важни въпроси ролята на Висшия съдебен съвет в реформата на съдебната власт е съдбовна.
С подписването на настоящия проект на Европейския съюз Висшият съдебен съвет и неговите членове ясно заявяват своята отговорност, поемайки тази съдбовна роля, с оглед постигането на отдавна желаното присъединяване към ЕС.
На входа на заседателната зала във Висшия съдебен съвет ни посреща следния надпис:
НЯМА ДРУГА ВЛАСТ, КОЯТО ТЪЙ НЕПОСРЕДСТВЕНО, ТЪЙ ОСТОЯННО ДА ВЪЗДЕЙСТВУВА ВЪРХУ ХОРАТА
КАКТО СЪДЕБНАТА ВЛАСТ.
ВЪРХУ ИЗБОРА И РАБОТАТА НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ТАЗИ ВЛАСТ ОБЩЕСТВОТО ИМА НАЙ-ГОЛЯМ ИНТЕРЕС ДА БДИ ".
Настоящият проект на ЕС осигурява подкрепа, за да бъдат предоставени на това общество и на българските граждани отговорите, които те очакват от Висшия съдебен съвет и неговите членове.
C) ПРЕДВАРИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
1.- ПРЕДВАРИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОБЩИТЕ ПРИНЦИПИ И ДИСЦИПЛИНАРНАТА ОТГОВОРНОСТ.
1.1.- ПРИНЦИП НА НЕЗАВИСИМОСТТА.
Чл. 117 Конституция на РБ.
Чл. 1.2 и 4.2 Закон за съдебната власт, България.
Чл. 133-136 Индивидуален статут на магистратите.
Независимост означава свобода от контрола или влиянието на други лица. Този принцип е последица от разделението на властите в Държавата и върховенството на правото.
Принципът за независимостта се свързва с принципа за законност, тъй като съдиите се подчиняват само на закона (Чл. 117 Конституция, Чл. 13 Закон за съдебната власт (ЗСВ)).
Принципът за независимостта има две проявления:
1.- Навътре (Ad intra): свобода от контрола на висшестоящия съд, който може единствено да променя тълкуването на закона, прилаган по конкретно дело в рамките на съдопроизводството: при въззивно или касационно обжалване. Чл. 12 ЗСВИ (испански закон).
2.- Навън (Ad extra): свобода от контрола на другите власти и лица (публични или частни). Чл. 13 ЗСВИ. Съдебната независимост е обвързваща по отношение на всички. Когато независимостта на съдия бъде накърнена, съществува процедура за уведомяването на Висшия съдебен съвет: Чл. 14 ЗСВИ и Чл. 508.2 CP (испански закон).
Съдебната власт има самостоятелен бюджет. Това означава, че на съдиите се следва възнаграждение в съответствие със заеманата от тях длъжност.
1.2.- ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО
Чл. 119 Конституция на РБ.
Чл. 2.2 и 3.5 ЗСВ.
Съдебната власт е единна. Всички съдии и магистрати се числят само към един орган или организация. Юрисдикцията е единна и се забранява създаването на особени, извънредни или изключителни съдилища. На основание на закона обаче е възможно създаването на специализирани съдилища.
Във връзка с този принцип е възможно да се говори за демократична опора на съдебната власт, тъй като тя се осъществява в името на народа (Чл. 118 Конституция на РБ).
1.3.- ПРИНЦИП НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ЮРИСДИКЦИЯ
Art. 4.2, 12.1, 12.3, 137 and 132 Law for the Judicial System.
Чл. 4.2, 12.1, 12.3, 137 и 132 ЗСВ.
Този принцип разкрива два аспекта:
1.- Положителен: Изключителна юрисдикция означава монопол на правораздавателната функция, която се упражнява единствено от съдиите.
2.- Отрицателен: Само съдиите могат да изпълняват правораздавателни функции. По тази причина законът следва да урежда дейностите, професиите и функциите, забранени за съдиите.
1.4.- ПРИНЦИП НА ОТГОВОРНОСТТА
Чл. 129.3.5Ί Конституция на РБ.
Чл. Чл. 133-139 ЗСВ.
Отговорността и независимостта могат да се разглеждат като двете страни на едно и също явление. Отговорността на съдията е по закон, а не политическа.
В Испания съществуват две производства за налагането на отговорност:
1.4.1.- Отговорност на отделния съдия:
- гражданска.
- наказателна
- дисциплинарна:
&. Процесуална: висшестоящият съд може да измени тълкуването на закона в рамките на конкретното съдопроизводство: въззивно или касационно обжалване.
&.. Дисциплинарна отговорност: в случай, че съдията наруши правилата във връзка с изпълняваните от него функции или стандартът му на работа е неприемлив. Необходимо е нарушението предварително да е описано в закона, а наказанието (също установено по закон) се налага в рамките на правно установено производство.
1.4.2.- Отговорност, която се носи от Държавата:
- съдебна грешка: грешка по делото, която е последица от небрежността, с която съдията изпълнява своите задължения.
- Неправилно правораздаване.
- Недопустима присъда, по силата на която подсъдимият е осъден и изтърпява наказание лишаване от свобода.
В България законът единствено урежда дисциплинарната, без да упоменава гражданската или наказателната отговорност.
1.5.- ПРИНЦИП НА БЕЗПРИСТРАСТНОСТТА.
Безпристрастност означава, че съдиите не могат да показват предубеденост или благосклонност към друга власт или страна в процеса. Съдиите са длъжни да вземат безпристрастни решения с оглед предмета на делото и приложимия закон.
Безпристрастността се осигурява от следните положения:
- Компетентността на съда следва да бъде предварително установена по закон.
- Безпристрастност означава липса на предубеденост или предразсъдъци, съдията да бъде трето лице между страните по делото. Необходимо е да се уредят обстоятелствата, при които съдията може да бъде отведен от делото, ако съществува възможност безпристрастността му да бъде накърнена.
1.6.- ПРИНЦИП НА НЕСМЕНЯЕМОСТТА
Чл. чл. 10, 124, 129-132 ЗСВ
Съдиите и прокурорите трябва да се назначават, повишават, понижават в ранг или длъжност, преместват и освобождават единствено при условията, определени по закон.
Чл. 129 ЗСВ установява прилагането на този принцип с навършването на петгодишен стаж като съдия.
1.7.- ПРИНЦИП НА ИМУНИТЕТА
Чл. 132.1 Конституция на РБ
Чл. 134 ЗСВ.
Съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Те не могат да бъдат задържани освен за тежко престъпление, и то с разрешение на Висшия съдебен съвет, но такова разрешение за задържане не се изисква при заварено тежко престъпление.
1.8.- ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
Тя е във връзка с принципа на отговорността.
Уредбата на дисциплинарната отговорност се открива в чл. чл. 168-186 ЗСВ. Чл. 168 гласи, че при виновно неизпълнение на служебни задължения, както и за нарушение на правилата за професионална етика, съдиите носят дисциплинарна отговорност. В Закона за съдебната власт се приемат значителни промени, обнародвани в ДВ бр. 74 от 2002 и бр. 29 от 2002, чиято цел е да се усъвършенства уредбата на процедурата за налагане на дисциплинарна отговорност.
2.- ПРЕДВАРИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПОДБОРА, НАЗНАЧАВАНЕТО, ПОВИШАВАНЕТО И ПОНИШАВАНЕТО НА МАГИСТРАТИТЕ
1.- ПРАВНА УРЕДБА ОТНОСНО ПОДБОРА, НАЗНАЧАВАНЕТО, ПОВИШАВАНЕТО И ПОНИШАВАНЕТО НА МАГИСТРАТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
В България съдебната власт се състои от съдии, прокурори и следователи, които се считат за магистрати. Правната уредба относно подбора, назначаването, повишаването и понижаването се открива в следните норми:
1.1. Конституция
Чл. 117 въвежда основните принципи на независимостта и подчинението на закона
Чл. чл. 129 и 131 са конституционни норми относно назначаването, повишаването и освобождаването от длъжност на съдии, прокурори и следователи, като също определят кога ВСС взема решение с тайно гласуване.
1.2. Закон за съдебната власт
(Обн., ДВ, бр. 59 от 22.07.1994 г.; Решение № 8 на Конституционния съд на РБ от 15.09.1994 г. - бр. 78 от 27.10.1994 г.; Решение № 9 на Конституционния съд на РБ от 30.09.1994 г. - бр. 87 от 25.10.1994 г.; Решение № 17 на Конституционния съд на РБ от 3.10.1995 г. - бр. 93 от 20.10.1995 г.; доп., бр. 64 от 30.07.1996 г., в сила от 30.07.1996 г.; Решение № 19 на Конституционния съд на РБ от 29.10.1996 г. - бр. 96 от 8.11.1996 г.; изм. и доп., бр. 104 от 6.12.1996 г., в сила от 7.01.1997 г., изм., бр. 110 от 30.12.1996 г., бр. 58 от 22.07.1997 г., бр. 122 от 19.12.1997 г., бр. 124 от 23.12.1997 г., в сила от 1.04.1998 г. - бр. 21 от 20.02.1998 г., бр. 11 от 29.01.1998 г., изм. и доп., бр. 133 от 11.11.1998 г.; Решение № 1 на Конституционния съд на РБ от 14.01.1999 г. - бр. 6 от 22.01.1999 г.; изм., бр. 34 от 25.04.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., бр. 38 от 9.05.2000 г., доп., бр. 84 от 13.10.2000 г., изм., бр. 25 от 16.03.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. и доп., бр. 74 от 30.07.2002 г.; Решение № 11 на Конституционния съд на РБ от 14.11.2002 г. - бр. 110 от 22.11.2002 г.; Решение № 13 на Конституционния съд на РБ от 16.12.2002 г. - бр. 118 от 20.12.2002 г.; изм. и доп., бр. 61 от 8.07.2003 г., в сила от 8.07.2003 г., изм., бр. 112 от 23.12.2003 г., в сила от 1.01.2004 г., изм. и доп., бр. 29 от 9.04.2004 г., в сила от 9.04.2004 г., изм., бр. 36 от 30.04.2004 г., в сила от 31.07.2004 г., доп., бр. 70 от 10.08.2004 г., в сила от 1.01.2005 г.; изм. с Решение № 4 на Конституционния съд на РБ от 7.10.2004 г. - бр. 93 от 19.10.2004 г.)
Чл. 35 урежда взаимодействието на Министъра на правосъдието с органите на съдебната власт
Чл. 35е и 35ж съдържат основните правила относно Националния институт на правосъдието (НИП)
Чл. чл. 124 до 148 уреждат статута на съдиите, прокурорите и следователите
1.3. НАРЕДБА № 2 от 14.07.2004 г. за провеждане на конкурсите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи (ДВ бр. 65 от 2004) Етичен кодекс, приет от ВСС на 10 март 2004
1.4. Правилник на Националния институт на правосъдието, одобрен на 1 октомври 2003 от ВСС
2. ПОДБОР И НАЗНАЧАВАНЕ НА МАГИСТРАТИТЕ
Съществува система за двоен подбор. Освен достъп чрез конкурсна процедура е възможно магистрат да бъде назначен единствено въз основа на юридически стаж. Независимо от начина на назначаване, магистратът следва да прослужи пет години на съответната длъжност, след което придобива т. нар. "статут на несменяемост" (Чл. 129 Конституция и 129 ЗСВ)
Съгласно Чл. 125 ЗСВ съществуват следните длъжности, изброени от най-ниската до най-високата:
младши съдия и младши прокурор
съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура
съдия в окръжен съд, прокурор в окръжна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба;
съдия в апелативен съд, прокурор в апелативна прокуратура;
съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, прокурор във Върховната касационна прокуратура, прокурор във Върховната административна прокуратура и следовател в Националната следствена служба;
председател на отделение във Върховния касационен съд, председател на отделение във Върховния административен съд, завеждащ отдел във Върховната касационна прокуратура, завеждащ отдел във Върховната административна прокуратура и ръководител на отдел в Националната следствена служба;
2.1. ПОДБОР НА МЛАДШИТЕ МАГИСТРАТИ
a) Въвеждане на национален конкурс за младши магистрати
ЗСВ е изменен през 2002 (ДВ бр. 74 от 02) и отново през 2004 (ДВ бр. 29 от 04), като въвежда задължително провеждане на национален конкурс за всички младши магистрати от Висшия съдебен съвет (ВСС), [ЗСВ Чл. 127a(1), (2)].
Критериите и останалите правила за конкурса се уреждат от НАРЕДБА № 2 от 14.07.2004 г. на ВСС за провеждане на конкурсите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи (ДВ 65/2004) Конкурсът се провежда от петчленна конкурсна комисия [Раздел III от Нар. NΊ 2 на ВСС и ЗСВ Чл. 127б(1)], назначена по решение на ВСС, която провежда писмен, а след това и устен изпит. Кандидатите се класират въз основа на получените оценки (балът се формира от оценките от двата изпита), а председателят на конкурсната комисия отправя предложение до ВСС за назначаването на кандидата, класиран на първо място. Когато в съответния орган на съдебна власт са обявени няколко места за една и съща длъжност, назначаването се извършва по реда на класирането [Чл. 127б (4) ЗСВ], а всички класирани кандидати посочват в заявление избраната от тях длъжност или длъжността, която отказват да заемат в съответните съдебни органи. Предвидена е възможност за обжалване пред ВСС, [127в ЗСВ].
ЗСВ не изисква от кандидатите допълнителен юридически стаж преди назначаването им, освен практическият опит, придобит от тях в районния и окръжния съд, в които стажант-юристът е бил зачислен.
След обнародване в Държавен вестник на решение за обявяване на конкурс [Чл. 127a (2)], кандидатът попълва заявление не само за участие в конкурса, но и за съответната длъжност в съдебния орган, на която желае да бъде назначен (Раздел II, Наредба № 2, длъжност: младши съдия, младши прокурор, младши следовател или всички едновременно).
b) Обучение на младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи.-
Националният институт на правосъдието [Чл. 35е ЗСВ (изм. ДВ 61/03 и ДВ 29/04) и ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНИЯ ИНСТИТУТ НА ПРАВОСЪДИЕТО, приет на 1 октомври 2003 от ВСС], е бюджетна организация със седалище София, която действа под ръководството на ВСС. НИП е създаден през 2002 за осъществяване началното обучение на младши съдии, младши прокурори и младши следователи, както и за поддържане и подобряване квалификацията на всички магистрати. Непосредствено след постъпването им на работа, младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи са длъжни да участват и преминат задължително шестмесечно начално обучение в Националния институт на правосъдието [Чл. 35ж (2) изм., ДВ 61/03 в сила от 1 януари 2004].
Съгласно промените в ЗСВ от 2003, в момента НИП осигурява задължително шестмесечно обучение за всички новоназначени младши съдии, младши прокурори и младши следователи, незабавно след постъпването им на работа, като задължителната програма за начално обучение се намалява от една година на шест месеца и се променя поредността в обучението, което се провежда не преди, а след назначаване, като по този начин резултатите от работата по време на обучението престават да действат като критерий при назначаване на съответната длъжност в системата.
Чл. 147 (2) и (3) и Чл. 148 (1) и (2) (ЗСВ доп., ДВ 29/04) предвиждат, че ВСС назначава младшите съдии в окръжен съд, младшите прокурори в районна или окръжна прокуратура, а младшите следователи в окръжна следствена служба за срок от две години, който може да бъде продължен с още шест месеца. Младшите съдии участват при разглеждането на дела като членове в състав от съдии. В състава може да заседава само един младши съдия. С изтичането на двегодишния срок по Чл. 147, ал. 2 ЗСВ младшите съдии, младшите прокурори и младшите следователи се назначават на длъжност районен съдия, прокурор в районна прокуратура и следовател в окръжна следствена служба.
2.2.- НАЗНАЧАВАНЕ НА МАГИСТРАТИ БЕЗ КОНКСУРС.
След множество промени в ЗСВ (ДВ 74/02, 61/03 и 29/2004) разпоредбата на Чл. 127a, (1) се изменя, а конкурсът при първоначално назначаване в съдебната власт изключително се отнася до назначаването на младши магистрати. Освен назначаването на младши съдии, младши прокурори и младши следователи, е възможно лица със стаж, придобит на длъжност или професия, за която се изисква юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност "дознател" в системата на Министерството на вътрешните работи [Чл. 127 (5)] първоначално да бъдат назначени като магистрати, без да са преминали конкурс и без на е налице почти никакво изискване за оценяване, тъй като Чл. 127 (1) in fine постановява, че по изключение може да се назначи лице и без изисквания стаж.
При това положение, като не се взема предвид изключението, посочено по-горе, лице с юридически стаж от най-малко две години може да бъде назначено в окръжен съд, прокуратура или следствена служба; с най-малко пет години стаж в апелативен съд; с най-малко осем години стаж за председател на окръжен съд, ръководител на окръжна прокуратура или следствена служба; а с най-малко дванадесет години стаж за ръководител на Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховна касационна прокуратура, Върховна административна прокуратура, апелативните съдилища, апелативните прокуратури и Националната следствена служба [В т. см. Чл. 127(1)-(4)].
Няма установено процентно съотношение за ограничаване броя на назначенията, които е възможно да се направят по тази процедура или във връзка с длъжностите, включени в обнародвани решения за конкурси или за вакантните по-високи длъжности. Липсват също правила и обективни критерии за пряко номиниране.
3.- ПОВИШАВАНЕ
3.1-ГАРАНТИРАНА НЕСМЕНЯЕМОСТ. [ЗИДЗСВ, ДВ 29/2004].
След навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател (вместо три години юридически стаж) и след положителна атестация от Комисията по предложенията и атестирането във ВСС, [нов Чл. 30б(1) ЗСВ], съдиите, прокурорите и следователите придобиват "статут на несменяемост", което в основни линии представлява пожизнено заемане на съответната длъжност [Конституция, Чл. 129(3) ДВ, 16 септември 2003 & ЗСВ Чл. 129(1)]. Изискването за петгодишен стаж включва и двете години, прослужени като младши съдия, младши прокурор или младши следовател [ЗСВ Чл. 129(1)].
3.2-КРИТЕРИИ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ИЗРАСТВАНЕ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА.
Макар че ВСС запазва правомощията си да вземе окончателно решение във връзка с повишаването на съдиите, прокурорите и следователите [вж. Конституция Чл. 129(1) & ЗСВ Чл. 27.(1).4], процесът на повишаване, включително квалификационните изисквания за повишаване, наскоро претърпя значителни промени. След законодателните промени, внесени в Чл. 142 (2) ЗСВ (нов - ДВ 133/98; изм., ДВ 74/02) същият постановява, че съдия, прокурор или следовател, прослужил най-малко три години на съответната или приравнена длъжност, може да писка повишаване в ранг и заплата или чрез лицата по Чл. 30 ЗСВ или направо от ВСС: Тези предложения се правят пред комисията по предложенията и атестирането в рамките на ВСС [Чл. 30a (1) ЗСВ]. Решения във връзка с предложенията се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на членуващите във Висшия съдебен съвет, с тайно гласуване [Чл. 30б (7) ЗСВ и Чл. 131 Конституция, ДВ, 26 септември 2003].
3.3- НАЗНАЧАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ РЪКОВОДИТЕЛИ В ОРГАНИТЕ В СЪДЕБНАТА ВЛАСТ
a) Председател на районен, окръжен и апелативен съд
Предложенията за назначаване на председателя на районен, окръжен и апелативен съд се правят от председателя на непосредствено горестоящия съд, а също могат да се направят и от една пета от членовете на ВСС или Министъра на правосъдието, след което се внасят в КОМИСИЯТА ПО ПРЕДЛОЖЕНИЯТА И АТЕСТИРАНЕТО [В т. см. Чл. Чл. 30(1), 30(2), 30(4), 30a(1)].
Назначаването на длъжност председател на окръжен и апелативен съд е за срок 5 години и е възможно повторното му извършване само за още 5 години. [Конституция, Чл. 129(5); ЗСВ, Чл. 125a(5)]. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават за срок 7 години по предвидения в закона ред без право на повторно избиране [Чл. 125a (4) ЗСВ].
При атестирането на съдиите, предложени за повишение, КПА основава решението си отчасти на мнението на съответния административен ръководител; броя вида и сложността на преписките/делата, разглеждани от съдията; спазването на сроковете от страна на съдията; както и на броя на потвърдените и отменени актове и основанията за това [В т. см. Чл. 30б(4)].
b) Председател на Върховния касационен съд и председател на Върховния административен съд
Процедурата за назначаване на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд също претърпя някои промени. По-рано законът даваше възможност на общите събрания на върховните съдилища да направят предложение за първоначалната номинация на съответния председател, а впоследствие се даваше възможност на всеки член на ВСС да направи такава номинация. В момента законът изисква една пета от членовете на ВСС или Министърът на правосъдието да направят номинация. Най-малко две трети от членовете на ВСС могат да номинират лица за заемането на двете длъжности [Чл. 28 ЗСВ]. След като бъдат номинирани, кандидатите се назначават от Президента на Република България за срок от седем години без право на повторно избиране [Конституция, Чл. 129(2); ЗСВ Чл., 125a(4)].
c) Разпоредбата на Чл. 125б (2) ЗСВ
В съответствие с Чл. 125б (2) ЗСВ, съдия, прокурор или следовател може да бъде назначен за административен ръководител или за негов заместник в органите на съдебната власт. Когато за административен ръководител или за негов заместник бъде назначено лице, което не заема длъжност съдия, прокурор или следовател, Висшият съдебен съвет го назначава едновременно и на съответната длъжност, като при необходимост открива бройка в съответния орган на съдебната власт.
4.- ПОНИЖАВАНЕ
Съгласно Чл. 170 ЗСВ, е придобиването на по-нисък ранг в резултат от осъществяване на дисциплинарна отговорност.
D) ПРЕГЛЕД НА ПРОБЛЕМИТЕ; ПРЕДЛАГАНИ РЕШЕНИЯ
1) КОМПОНЕНТ 2: ОБЩИ ПРИНЦИПИ И ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
1.1.- СЪДЕБНАТА ВЛАСТ СЕ СЪСТОИ ОТ СЪДИИ, ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ.
ПРОБЛЕМ: Съществуват три отделни групи органи: съдиите (които осъществяват правораздавателни функции), прокурорите (които осъществяват функции по наказателни дела и задълженията им са сходни с очертаните в испанското законодателство, тъй като работят съобразно принципа на йерархичната съподчиненост) и следователи, които са магистрати (и осъществяват предварително производство в случаите, установени със закон, както и по дела, представляващи особена фактическа или правна сложност).
Следствието е установено от Конституцията като част от съдебната власт и осъществява функциите си единствено на фазата но досъдебното производство във връзка с много сложни престъпления под контрола на прокуратурата.
Днес се обсъжда евентуалното премахване на тази институция или ограничаване на нейните правомощия. Изтъква се, че макар по отношение функцията на следствието да не е уместно провеждането на паралел със съда и прокуратурата, провеждащите се обсъждания относно неговата отмяна или ограничаване на правомощията му крият риск във връзка с принципа за независимост, тъй като всички разследвания по наказателни дела ще се осъществяват пряко от полицията, която е в рамките на Министерство на вътрешните работи.
1.2.- НАКЪРНЯВАНЕ НА ПРИНЦИПА ЗА НЕЗАВИСИМОСТТА.
ПРОБЛЕМ: Не съществува описание на принципа за независимостта.
ПРЕДЛАГАНО РЕШЕНИЕ: Необходимо е да се въведе описание на този принцип, като се разграничи независимостта навътре и навън, и се уреди конкретна процедура, която да се прилага, в случай че съдия е на мнение, че неговата/нейната независимост е накърнена. Може да се окаже необходимо да се въведе описание на принципа на йерархичната съподчиненост като основа, залегнала в устройството на прокуратурата.
ПРОБЛЕМ: Председателите на Върховния касационен съд (Чл. 90, ал. 4 ЗСВ), Върховния административен съд (Чл. 100, ал. 4), на апелативните (Чл. 79, ал. 7 и 78) и на окръжните съдилища (Чл. 63, ал. 6 и 62) имат право да предлагат разпределянето на съдиите по колегии и отделения. Да се обсъди дали тази уредба зачита и гарантира принципа за независимост и основните изисквания във връзка с принципите за заслуги в работата, равенство и способности. Риск от вземане на решения от съдиите, за да "удовлетворят своите висшестоящи.
РЕШЕНИЕ: Нови компетенции на ВСС за посочените назначения, условията и процедурите за извършването им, за да се предоставят гаранции в рамките на процеса срещу подобен сериозен риск.
ПРОБЛЕМ: Липсва самостоятелен бюджет за съдебната власт, което крие рискове във връзка с принципа на независимостта.
РЕШЕНИЕ: Да се въведе по закон задължителен минимален процент от общия държавен бюджет за съдебната власт.
1.3.- ПРИНЦИП НА НЕСМЕНЯЕМОСТТА:
Съгласно наскорошните законодателни реформи в резултат от препоръките на ЕС съдиите, прокурорите и следователите придобиват статут на несменяемост и в основни линии длъжността им се гарантира пожизнено след навършване на петгодишен стаж и положителна атестация от страна на Комисията по предложенията и атестирането в рамките на Висшия съдебен съвет (Чл. 30б, 129 ЗСВ).
Тази система е гаранция за оценяване капацитета на съдиите.
1.4.- НАКЪРНЯВАНЕ ПРИНЦИПА НА БЕЗПРИСТРАСТНОСТТА.
ПРОБЛЕМ: Липсва описание на този принцип.
ПРЕДЛАГАНО РЕШЕНИЕ: Необходимо е приемане на легално определение за посочения принцип, тъй като в българското законодателство се уреждат единствено последиците от неговото провеждане (Чл. Чл. 5 и 6 ЗСВ), както и да се подобни съществуващата разпокъсана уредба (Чл. 125 НПК и Чл. 12 ГПК) на конкретните обстоятелства, при които съдията се счита за пристрастен, както и на процедурата за отстраняването му от конкретното дело (отводи и самоотводи).
1.5.- НАКЪРНЯВАНЕ ПРИНЦИПА НА ЕДИНСТВОТО.
ПРОБЛЕМ: Липсва определение за този принцип.
ПРЕДЛАГАНО РЕШЕНИЕ: Необходимо е приемане на определение за този принцип и подробна уредба на проявленията му в допълнение на съществуващите норми относно последиците от проявлението му (Чл. 1 ЗСВ).
1.6.- НАКЪРНЯВА НА ПРИНЦИПА НА ИМУНИТЕТА
Наскорошните промени в Конституцията и ЗСВ бяха осъществени в съответствие с препоръките на ЕС.
1.7.- ЛИПСА НА ОПРЕДЕЛЕНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРИНЦИПИТЕ
ПРЕДЛАГАНО РЕШЕНИЕ: Необходима е пълна уредба на всеки принцип, осъществена методично, особено по отношение на принципите на независимостта и единството.
1.8.- НАКЪРНЯВАНЕ НА ПРИНЦИПА НА ОТГОВОРНОСТТА.
ПРОБЛЕМ: Осигуряване на пълна и обща уредба на наказателната и гражданска отговорност.
ПРЕДЛАГАНО РЕШЕНИЕ: Изготвяне на предложения за уредба на тази материя.
ПРОБЛЕМ: По отношение на дисциплинарната отговорност липсва пълна уредба и състави на нарушенията. Липсва и пълна уредба на процедурата и гаранциите за осъществяването й. Съществуващите правила представляват изброяване на санкциите (чл. 170 ЗСВ), без описание на свързаните с тях или самостоятелни нарушения.
ПРЕДЛАГАНО РЕШЕНИЕ: Изготвяне на предложения за уредба на тази материя.
ПРОБЛЕМ: Настоящата уредба съдържа множество процесуални правила (Чл. чл. 172-186 ЗСВ), но уредбата не е пълна.
ПРЕДЛАГАНО РЕШЕНИЕ: В резултат от разглеждане на установеното по закон производство се оказва задължително разработването на логична и методична уредба относно всички негови етапи. Предложението следва да урежда: откриването (началото на процеса, водещият разследването орган и неговите предложения), по-нататъшен ход (заседание с изслушване на отговорното лице, оценка на доказателствата, представяне на документи) и решението и възможността за обжалване.
ПРОБЛЕМ: ЗСВ има право да взема решение по дисциплинарни дела, но няма постоянна дисциплинарна комисия, която да взема решения, както и звено в рамките на ВСС, което да осигурява информация и да запознава с взетите решения дисциплинарната комисия и комисията по атестирането.
ПРЕДЛАГАНО РЕШЕНИЕ:
Да се изработи всеобхватна подзаконова уредба по тези въпроси, както и да се въведе постоянна институционална структура (комисия, със съответни звена и служители) във връзка с дисциплинарната отговорност в рамките на Висшия съдебен съвет.
2) КОМПОНЕНТ 3: МЕХАНИЗМИ ЗА ПОДБОР, НАЗНАЧАВАНЕ, ПОВИШАВАНЕ И ПОНИЖАВАНЕ НА МАГИСТРАТИТЕ (СЪДИИ, ПРОКУРОРИ И СЛЕДОВАТЕЛИ)
2.1 ПОНЯТИЕТО МАГИСТРАТ
Понятието магистрат обединява твърде различни професионални категории. Възможно е да се приеме наличие на равнопоставеност между професионалното развитие на съдиите и прокурорите, но това е само на етапа на подбора им. От този момент нататък принципите, които направляват всяка от професиите, са различни, а понякога и несъвместими. Следователно полето за дискусия относно наличието на отделни съвети един за съдиите и един за прокурорите, както и позициониране на прокуратурата към Министерство на правосъдието, е открито.
Следствието е установено от Конституцията като част от съдебната власт и осъществява функциите си единствено на фазата но досъдебното производство във връзка с много сложни престъпления под контрола на прокуратурата.
Днес се обсъжда евентуалното премахване на тази институция или ограничаване на нейните правомощия. Изтъква се, че макар по отношение функцията на следствието да не е уместно провеждането на паралел със съда и прокуратурата, провеждащите се обсъждания относно неговата отмяна или ограничаване на правомощията му крият риск във връзка с принципа за независимост, тъй като всички разследвания по наказателни дела ще се осъществяват пряко от полицията, която е в рамките на Министерство на вътрешните работи.
2.2 ПРЯКО НАЗНАЧАВАНЕ НА МАГИСТРАТИТЕ
a) Липса на обективност, липса на уредба, липса на гаранции
Чл. 127a ЗСВ не поставя квалификационни изисквания спрямо кандидатите, освен продължителността на стажа. Това правило, освен че е в несъответствие с основни положения във връзка с независимостта на съдебната власт, също така ще лиши от мотивация назначените с конкурс, тъй като висшите длъжности пряко ще се заемат и попълват, а младите магистрати няма да бъдат назначавани на привлекателни позиции след изтичане на първите две години от професионалния им стаж или след получаване статут на несменяемост. ВСС не е изготвил правилник в тази област, чрез който да се избегнат произволни решения. Решенията на ВСС също трябва да се подчинят на закона.
b) Няма ограничение на броя на назначенията
Не е определен процент относно броя преки назначения спрямо броя на кандидатите, назначавани или повишавани с конкурс в рамките на съответния орган. Това е значително препятствие пред оформянето на действителни възможности за професионално развитие. Освен това се дава възможност на изпълнителната власт да оказва влияние върху съдебната, която да бъде моделирана според това, което е удобно, което в резултат ще доведе до откриването на опасен път за навлизане на корупцията и връзкарството. Същевременно така ще се деморализират по-младите магистратите, които ще бъдат изпреварвани от лица с други професии без опит в съдебната система, в отсъствието на контрол върху този процес, без да са преминали обучение.
2.3 ОБУЧЕНИЕ В НИП
Етапът на обучение в НИП не допринася за оформяне на общата оценка при определяне достъпа на кандидатите за назначаване в съдебната система преди извършването му.
Това се явява сериозен недостатък, тъй като обучаваните не се стимулират в зависимост от резултата в неговия ход.
Положението с пряко назначените магистрати е още по-лошо. Те не са длъжни да преминат практическо обучение в НИП. В резултат от това установената система за пряк достъп до длъжността на съдия, прокурор или следовател позволява навлизането на лица без съдебен опит на високи длъжности, в отсъствието на гаранции или контрол на реалните професионални познания и умения на пряко назначаваните магистрати.
2.4 ПОВИШАВАНЕ
a) Гарантирана несменяемост
Процедурата, въведена с промените в ЗСВ от април 2004, представлява положителна промяна, не само защото увеличаването срока на стажа означава по-голям професионален опит и по-висока квалификация, а и защото е създаден национален механизъм за оценяване, чрез който всички съдии ще бъдат атестирани в рамките на една и съща стандартизирана и централизирана процедура, за разлика от миналото, когато оценяването се провеждаше по места.
Независимо от посочените преимущества може да се отбележи следният проблем. В рамките на петгодишния срок съдиите, прокурорите и следователите не са несменяеми, поради което могат да бъдат принуждавани да издават актове или вземат решения, като се опитват да удовлетворят лицето, което е натоварено с издаването на атестацията по Чл. 30б. Това без затруднения може да принуди магистратите да работят по начин, несъвместим с принципите на независимостта и подчинението на закона, от които се ръководи съдебната власт при постановяване на своите актове (Чл. 117 Конституция).
b) Административни ръководители.-
Новият Чл.125б, ал. 2 въвежда правило, което дава възможност на лица извън съдебната власт (адвокати, нотариуси, преподаватели по право, юрисконсулти и пр.) да стават председатели на съдилища. В този случай Висшият съдебен съвет предоставя на лицето съответния ранг и длъжност като съдия, прокурор или следовател, в зависимост от случая. В този смисъл съдилищата е възможно да бъдат ръководени от лица без никакъв съдебен опит, подбрани по неясни критерии (усмотрение на висшестоящите), а председателите отговаря за подбора на съдиите в своите съдилища.
От друга страна Чл. 30, ал. 1, т.11 дава възможност на председателите на районни съдилища да правят предложения за назначаването на съдии в своите съдилища (преди да бъде изменен, Чл. 30 даваше възможност единствено на председателите на окръжни съдилища да правят предложения относно съдиите от районните съдилища в техния съдебен окръг).
В съответствие с това, тъй като няма реални мерки за надзор върху процеса на назначаване в рамките на съдебния окръг, външните кандидати, които имат юридически, но не и съдебен стаж, могат направо да бъдат назначавани за ръководители на съдилища, прокуратури и следствени служби (а впоследствие от тях се очаква да подбират и предлагат само по свое усмотрение кандидатите за магистрати), а възможността за назначаване на младши съдии в районните съдилища е сведена до минимум.
2.5 ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ
1.- Даването на възможност единствено на председателите на съдилища да правят предложения за налагане на дисциплинарна отговорност или освобождаване от длъжност поставя върху тези не много на брой лица значителен товар, а те, по редица причини, е възможно да се въздържат от предложения, дори да имат основания за отправянето им.
2. Ограничаването на първоначалното проучване до 14 дни е твърде кратък срок за задълбочено изучаване на фактите преди образуването на дисциплинарно производство.
3. Освен това, предвиждането на задължително дисциплинарно производство в някои случаи ограничава правото на преценка на ВСС да отхвърля явно необосновани претенции, като същевременно подлага невинни съдии, прокурори или следователи на ненужен обществен контрол.
4. В допълнение, новото основание за освобождаване на съдиите от длъжност, а именно уронване престижа на съдебната власт, е прекалено общо и неясно. В отсъствието на конкретни указания ВСС, а ако решението бъде обжалвано, и ВАС, разполагат със значителни възможности за широко/разширително тълкуване на това основание по свое усмотрение.
2.6 КРИТЕРИИ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНО ИЗРАСТВАНЕ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА
Критериите, залегнали в Чл. 149 ЗСВ, до известна степен въвеждат обективния принцип на професионалните заслуги в процедурата по повишаването.
Съществува риск, когато повишаването се основава на данни от съдебния архив и статистика [(Чл. 30б (3) ЗСВ], които в основни линии представляват сводирани цифрови показатели, да се повишават съдии, които съсредоточават усилия върху количеството, а не върху качеството на своята работа. А работата на съдията винаги трябва да е въпрос на качество, не на количество.
Независимо от това, последните два проблема принадлежат към втория и четвъртия компонент по проекта и всякакви изводи в това отношение следва да бъдат свързани с по-нататъшните резултати в рамките на посочените компоненти.
2.7 БЪДЕЩИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ ПОДБОРА, НАЗНАЧАВАНЕТО, ПОВИШАВАНЕТО И ПОНИЖАВАНЕТО НА МАГИСТРАТИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Предварителна бележка: следващите раздели описват последователността от действия за назначаването на магистрати с конкурс или не. Независимо от вида назначаване магистратите трябва да преминат стаж за обучение в НИП. В дискусиите се открои становището, че той може да бъде част от началното обучение на магистратите или част от практическото упражняване на професията след назначаване, което ще се оценява заедно с първоначалния период от работата като съдия, прокурор или следовател.
По тази причина ще бъдат предложени алтернативни варианти.
2.7.1 ОБЩИ ПРИНЦИПИ ПРИ ПОДБОРА И НАЗНАЧАВАНЕТО НА МЛАДШИ МАГИСТРАТИ
1.- Необходимо е въвеждане на процедура за предвиждане на вакантните места в по-ниски по степен съдилища, които предстои да се заемат през следващата година. С оглед определяне начина на предвиждане на бъдещите потребности се предлага следната уредба във връзка с евентуална бъдеща национална процедура за подбор:
Предложение до ВСС от страна на административните ръководители, което запознава с наличните потребности
Разчет на бюджетните средства от ВСС и оповестяване потребностите в рамките на съдебната власт на правителството
В държавния бюджет се заделя окончателния размер на средствата за въвеждане на новите щатни бройки
Бюджетно обезпечените бройки се откриват за заемане чрез конкурс
2.- Конкурсът следва да се провежда веднъж годишно или на всеки две години, на национално, а не на областно равнище.
3.- ВСС следва ежегодно да оповестява в ДВ броя, длъжностите и съдебните органи, за които ще се провежда конкурс през следващата година. Също трябва да се публикува датата на конкурсите и датата, от която започва началното обучение в НИП.
4. - Възможно е съответните длъжности да бъдат заети към момента на обявяване на конкурса, но се очаква, че ще бъдат овакантени.
5. - Конкурсът се организира от администрацията на ВСС, съгласувано с НИП.
6. - Подобно на съществуващата уредба, конкурсът ще се състои от писмен и устен изпит, но целта на писмения изпит ще бъде да сведе кандидатите до приемлив брой, което ще позволи устният изпит да се проведе от една конкурсна комисия, единствено с цел подобряване на обективните критерии.
7. - В зависимост от броя на кандидатите ВСС ще назначи не повече от три конкурсни комисии, които работят на едно и също място, за провеждането на един конкурс.
8. - Четиримата редовни членове и председателят на конкурсната комисия трябва изцяло да работят в това си качество през работните дни, в които се провежда конкурсът.
9. - Младшите магистрати следва да се назначават с конкурс, след начално обучение в НИП, което е предварително условие за назначаване съгласно стандартите в ЕС.
Обучението в НИП с продължителност шест месеца следва да се провежда съгласно задължителна програма за начално обучение преди назначаването на младшите съдии и прокурори. Срокът на началното обучение също отчита, че и впоследствие през срока на несменяемост законът урежда възможности за контрол.
Учебните планове в НИП трябва да са предимно с практическа насоченост. По време на обучението си обучаваните лица не трябва да правораздават (като единствено изготвят проекти за съдебни актове).
Завършването на курса за обучение трябва да е последвано от заключителен изпит или оценка.
Лице, което не е успешно завършило обучението, има възможността еднократно отново да премине курса.
Алтернатива: Магистратите преминават практически стаж в НИП с продължителност шест месеца след назначаване.
Учебните планове в НИП трябва да са предимно с практическа насоченост. По време на обучението си обучаваните лица не трябва да правораздават (като единствено изготвят проекти за съдебни актове).
Завършването на курса за обучение трябва да е последвано от заключителен изпит или оценка. Крайната оценка от стажа в НИП се взема предвид при атестацията, която се прави от ВСС преди предоставяне статут на несменяемост на всеки магистрат след като същият е натрупал практически опит в съда.
10.- Успешно преминалите конкурса и етапа на обучението се назначават в съответните органи на съдебната власт. Кандидатите избират първото си местоназначение съобразно класирането. По този начин общият бал на всеки кандидат се състои от конкурсната оценка и текущото оценяване по време на обучението в НИП.
Алтернатива: Успешно преминалите конкурса и етапа на обучението се назначават в съответните органи на съдебната власт. Кандидатите избират първото си местоназначение съобразно резултатите си.
11.- Обучението в НИП също се счита за стаж съгласно Чл. 127, ал. 5. ЗСВ.
12. - Разпоредбите на Чл. 11, (2), Чл. 12, (1) и (2), Чл.132, (1), Чл. 136, Чл.137, Чл.138, Чл. 139в ЗСВ, също намират приложение спрямо кандидатите.
13. - Управителният съвет на и директорът на НИП упражняват дисциплинарна власт спрямо кандидатите, освен ако нарушението изисква освобождаване от НИП, когато ВСС е компетентен да се произнесе по предложение на УС на НИП.
2.7.2 НАЗНАЧАВАНЕ НА МАГИСТРАТИ БЕЗ КОНКУРС.
1. - Необходимо е въвеждане на процедура за предвиждане на вакантните места в по-ниски по степен съдилища, които предстои да се заемат през следващата година. С оглед определяне начина на предвиждане на бъдещите потребности се предлага да се следва процедурата по т. 1 от горния раздел.
Прякото назначаване без конкурс е ненужна възможност, която застрашава общите принципи на съдебната власт. Често се споменаваше предложението за нейното премахване.
2. - С оглед изработването на механизъм за контрол и подбор на кандидатите извън съдебната система, например адвокати, е необходимо да се въведе някакъв конкурс или изпит (специфичен за тях), след който да се провежда начално обучение в НИП преди заемането на съответната длъжност.
Алтернатива: С оглед изработването на механизъм за контрол и подбор на кандидатите извън съдебната система, например адвокати, е необходимо да се въведе някакъв конкурс или изпит (специфичен за тях), след който да се провежда начално обучение в НИП след заемането на съответната длъжност.
3. - Кандидатите извън съдебната система трябва да имат най-малко пет години стаж преди да кандидатстват за съответната длъжност.
4. - Броят на предлаганите за тях вакантни места трябва да е предварително определен по закон (най-много 1/5 от всички длъжности, открити в съответния орган на съдебната власт). Следва да се обособят две нива на достъп: за младши магистрати или висши длъжности. И по отношение на двете следва да се определи процент в зависимост от свободните длъжности, които се предвижда да бъдат заети. Работещите в органите на съдебната власт следва да имат право да кандидатстват за определена длъжност преди тя да бъде предлагана на външни лица.
5. - Решенията по посочения въпрос следва да се вземат на основание специална уредба, която зачита принципите на прозрачност, обективност, равенство и способности.
2.7.3 ПОВИШАВАНЕ
a) Гарантирана несменяемост. [ЗИДЗСВ, ДВ 29/2004].
Процедурата, въведена с промените в ЗСВ от април 2004 относно придобиване статут на несменяемост, представлява положителна промяна към създаването на национален механизъм за оценяване, чрез който всички съдии ще бъдат атестирани в рамките на една и съща стандартизирана и централизирана процедура, за разлика от миналото, когато оценяването се провеждаше по места.
Независимо от посоченото преимущество петгодишният срок, през който отсъства несменяемостта, е възможно да влезе в противоречие с принципа за независимост.
Желателно е да се намери междинно решение, при което атестирането на работата на магистратите ще зачита принципа за независимост на съдебната власт в съответствие със стандартите на ЕС. Когато магистратите работят в съда, е необходимо да се ползват от по-надеждни механизми за защита срещу натиск.
b) Критерии за професионално израстване в съдебната система.
1.- Критериите, използвани за атестиране на съдиите за целите на повишаването, не следва да се свеждат стажа, броя и вида дела, по които те се произнасят, броя на отменените актове и спазването на сроковете от съдията, особено предвид възможностите за манипулативно разпределение на делата и опорочените процедури по обжалване. Съществуващите критерии са причина някои съдии да приемат, че висшестоящите им в по-голяма степен се интересуват от статистическите данни относно управлението на делата отколкото от надлежното осъществяване на правораздаването. Решението, което предлагаме, на това отрицателно въздействие върху продукта от работата на съдиите, е разширяване на основанията за повишаване, а също и за предоставяне статут на несменяемост, като същите отчитат и качеството на процеса, в чийто рамки съдията взема решение, включително неговата обективност и безпристрастност, почтеност и високи морални устои, професионализъм и опит.
2. Възможна последицата от назначаването на юристи, които не са действащи съдии, като председатели или заместник-председатели на съдилища [Чл. 125б(1) ЗСВ], е деморализирането на съдебната власт, в която решаващ фактор за повишаване ще бъдат политически съображения, а не професионални критерии. Освен това кандидатите за председател или заместник-председател на съответните съдилища следва да са придобили квалификация за работа като магистрати (съдии, прокурори или следователи) и от тях ще се изисква действително да работят като съдии, прокурори или следователи.
3.- В съответствие с настоящата процедура атестирането на магистратите всъщност следва инициативата за повишаване, като е налице очевиден риск от възможността съответният административен ръководител да повиши определен магистрат [Чл. 167a (3) ЗСВ], като го атестира по-благоприятно от негови колеги. По-доброто законодателно решение е да се въведе задължително ежегодно атестиране. То ще позволи обективно сравняване на магистратите, а резултатите от атестацията ще бъдат основание да се пристъпи към повишаване. Една от последните стъпки в тази насока е очакващото се създаване на работна група, която да изготви проект за изменения и допълнения в наредбата за атестирането на магистратите преди края на 2004. Впоследствие и Висшият съдебен съвет допълнително ще изясни проблемите в тази твърде субективна материя.
3) КОМПОНЕНТ 4 ОЦЕНЯВАНЕ РАБОТАТА НА МАГИСТРАТИТЕ
3.1.- ВЪВЕДЕНИЕ
Проверката за качество на работата на магистратите почива върху следните общи принципи и цели:
1.1. Независимост на съдебната власт;
1.2. Обективни критерии;
1.3. Прозрачна правна уредба;
1.4. Високо качество, ефективност и гъвкавост в системата;
1.5. Качеството е водещо по отношение на количеството;
1.6. Утвърждаване мотивацията на магистратите;
1.7. Хармонизация на българското право с европейските стандарти;
1.8. Ясни критерии по отношение на уменията и способностите;
1.9. Опростяване.
3.2.- ПРЕГЛЕД НА ПРОБЛЕМИТЕ
3.2.1. Няколко източника на уредба
ПРОБЛЕМ: Правила относно проверка качеството на работа на магистратите се съдържат в Закона за съдебната власт, временните правила относно реда за атестиране на съдии, прокурори и следователи, както и етичния кодекс на българските съдии и прокурори.
ПРЕДЛАГАНО РЕШЕНИЕ: Уредбата по тези въпроси следва да се усъвършенства и доразвие в пълнота в съответните подзаконови нормативни актове.
3.2.2. Съмнителни критерии относно уменията и способностите на магистратите
ПРОБЛЕМ: Критериите относно уменията и способностите на магистратите не са достатъчно ясни и надеждни;
ПРЕДЛАГАНО РЕШЕНИЕ: Необходими са нови критерии относно уменията и способностите, които осигуряват ясното им формулиране и се основават на следните аспекти, например:
Специализирани познания
Аналитично мислене
Способност за вземане на решения
Устно и писмено изразяване
Сътрудничество
Убедителност и умения за водене на преговори
Умения за водене на заседания
Надеждност и отношение към работата
Гъвкавост, включително използване на нови технологии
Участие в специализирани професионални обучения
Наказания или дисциплинарни санкции
Посочените аспекти следва да се уточнят и определят.
По отношение личностните качества и отношението на съдиите и прокурорите към работата следва да се вземат предвид съответните български етични кодекси.
3.2.3. Затруднения относно количествената оценка
ПРОБЛЕМ: Статистическите данни в България не са годни за целите на атестирането.
ПРЕДЛАГАНО РЕШЕНИЕ:
Количественото оценяване заема значително място сред правилата за атестиране. Въпреки това броят на преписките и делата и времето, отделено от магистрата (съдия, прокурор, следовател) не са обективен начин за измерване стойността на работата му. Необходимо е въвеждането на обективни показатели в цялата страна. Необходимо е прилагане на система за определяне на работната натовареност с цел оценяване работата на отделния магистрат. Съществуват и някои допълнителни съображения, подкрепящи въвеждането на такава система, като:
o Изчисляване потребностите и капацитета на работната сила
o Оценяване ефективността и капацитета на съдебната система
o Лично планиране
o Прозрачност и възлагане на работа
o Мотивация на магистратите
o Бюджетен процес
o Последици за отделния магистрат
Следва да се определи работната натовареност за съответните категории дела и различните по степен съдилища, прокуратури и служби, отчитайки различията в тяхната организация, вътрешен ред, както и между действията на първата, въззивната и касационната инстанция. Следва да се вземе предвид особената работна натовареност, например с административни задължения; необходимо е да се отчитат регионалните особености и различия, особено сложните дела, особени въпроси, подлежащи на разглеждане и др. Системата трябва да се основава на броя на сравнимите производства по определен вид дела, които се разглеждат в рамките на една година.
3.2.4 . Затруднения относно оценката на качеството
ПРОБЛЕМ: Настоящата оценка на качеството не е общовалидна.
ПРЕДЛАГАНО РЕШЕНИЕ: Най-големи затруднения се пораждат във връзка с оценката на качеството. Броят потвърдени, отменени, изменени или върнати от висшестоящата инстанция актове е несигурен показател относно качеството и накърнява принципа на независимостта. Високият брой потвърдени актове може да се упомене при атестиране като положителна характеристика. От друга страна прекалено високият брой сериозни процесуални нарушения може да се разглежда като отрицателна особеност.
3.2.5. Атестиране в национален мащаб
ПРОБЛЕМ: Липсват единни стандарти за оценяване.
ПРЕДЛАГАНО РЕШЕНИЕ: Съществуващото положение може да се подобри по следния начин:
Атестацията трябва да се прави във формата на писмено изявление, основаващо се на посочените критерии. Необходимо е да се използва единен официален формуляр включващ критериите (вж. по-горе), за всички магистрати в цялата страна с оглед осигуряване на еднакви стандарти;
Различните кариери в рамките на съдебната власт трябва да се свържат с различни длъжностни характеристики. По тази причина идеалните профили могат да се различават помежду си.
3.2.6. Причини и основания за атестиране
ПРОБЛЕМ: Уредбата на причините и основанията за атестиране не е достатъчно ясна.
ПРЕДЛАГАНО РЕШЕНИЕ:
Атестиране трябва да се провежда редовно или в определени случаи;
Да се разгледа възможността за оценяване на несменяеми магистрати всеки 4 5 години. Ежегодното атестиране на всички магистрати не е полезно, то изисква много работа и е без практическо приложение.
Атестирането при определени случаи е необходимо на следните основания:
o Назначаване
o Повишаване
o Преназначаване в рамките на съдебната система
o Магистрати без конкурс
3.2.7. Процедура за атестиране
ПРОБЛЕМ: Комисията по предложенията и атестирането не придобива лични впечатления от атестирания магистрат и следва да оценява данните от други източници (изявления на административните ръководители, статистически данни;
ПРЕДЛАГАНО РЕШЕНИЕ:
Посочените затруднения следва да бъдат основание за създаването на ново звено във Висшия съдебен съвет, което да въведе еднакви стандарти и общовалидно атестиране в цялата страна.
Това ново звено или Съвет за оценяване следва да подготвя решенията на Комисията по предложенията и атестирането. Обосновката е да се подобри ефективността и да се осигури щателно запознаване с оценката, както и да се защити независимостта на магистратите от действия на местните административни ръководители.
Новото звено може да събира информация от различни източници, като:
o Статистически данни (при възможност въз основа на нова система за определяне на работната натовареност, вж. по-горе)
o Способности и умения, познати единствено на местните административни ръководители на магистратите (умения за сътрудничество, използване на нови технологии и пр.), които могат в писмен вид да предоставят нужната фактическа информация.
Новото звено също следва да придобие лични впечатления от атестирания кандидат, както и да присъства на някои осъществявани от него действия или на заседания.
В случай на оценяване на магистрати, назначени без конкурс, звеното трябва да разполага със специални ресурси за извършване на оценката.
3.2.9 Съвместно вземане на решения
ПРОБЛЕМ: Комисията по предложенията и атестирането се състои от членове, които същевременно членуват и във ВСС.
ПРЕДЛАГАНО РЕШЕНИЕ:
Да се обсъди дали вместо да се поверят всички компетенции във връзка с оценяването на ВСС, създаването на два съвета за съвместно вземане на решения няма бъде по-добра алтернатива, осигуряваща безпристрастност и обективност. Ако това е така, се предлагат два съвета: единият за съдиите, а другият за прокурорите/следователите. Съдиите и всички прокурори/следователи в България избират съветите, които след това ще получат цялата информация от Комисията по предложенията и атестирането (статистически данни, изявления, писмени атестации). Съветът за съвместно вземане на решения ще изрази или не съгласие с предложението на Комисията. В случай на несъгласие следва да се разгледа възможността за прилагане на особена процедура за достигане до взаимно приемливо решение.
E) ПОДЗАКОНОВА НОРМАТИВНА УРЕДБА: ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА СТРУКТУРА И ИНДЕКС
ДЯЛ I: ОБЩИ ПРИНЦИПИ ЗА МАГИСТРАТИТЕ.
Глава I. Принципи на единството и изключителната компетентност.
Глава II. Принцип на независимостта
Раздел I. Определение
Раздел II. Независимост в рамките на съдебната система
Раздел III. Независимост по отношение на останалите власти.
Раздел IV. Средства за правна защита (гаранции срещу незаконни форми на натиск)
Глава III. Принцип безпристрастността (определение)
Глава IV. Принцип на несменяемостта (определение).
Глава V. Принцип на отговорността (описание)
Глава VI. Специални правила относно следователите.
ДЯЛ II: ПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА МАГИСТРАТИТЕ.
Глава I. Професионални задължения
Раздел I. Съдии
Раздел II. Прокурори
Раздел III.Следователи
Глава II. Забранени дейности и несъвместимости.
Глава III. Несменяемост. Последици.
Глава IV: Имунитет. Последици.
Глава V: Безпристрастност:
Раздел I. Последици.
Раздел II. Самоотвод
Раздел III. Отвод
Раздел IV. Процедура
ДЯЛ III: ПОДБОР И НАЗНАЧАВАНЕ НА СЪДИИТЕ И ПРОКУРОРИТЕ.
Глава I. Общи положения
Глава II. Обявяване на конкурс
Раздел I Общи положения относно предвиждането на свободни длъжности
Раздел II Участие на младши магистрати в открит конкурс
Раздел III Пряко назначаване на магистрати
Глава III. Заявление за участие и правила за участие в открит конкурс
Раздел I. Конкурс
(предложение за откриване на конкурс, изисквания към кандидатите, конкурсни задачи, конкурсна комисия, ход на конкурса, оценяване на кандидатите).
Раздел II. Практическо обучение в Националния институт на правосъдието
(срок, правно положение на кандидатите по време на практическото обучение и оценяване).
Раздел III. Назначаване на младши магистрати и тяхното правно положение.
Глава IV. Пряко назначаване на магистратите
Раздел I. Общи принципи, предложения и изисквания към кандидатите.
Раздел II. Комисия по оценяването
Раздел III. Критерии и принципи за оценяване. Вземане на решение
Раздел IV. Назначаване
Раздел V. Процедура и съдебен преглед
ДЯЛ IV: СТАТУТ НА НЕСМЕНЯЕМОСТ
ДЯЛ V: ПОИВШАВАНЕ НА СЪДИИ И ПРОКУРОРИ
Глава I. Общи принципи и критерии за определяне на длъжностите
Раздел I. Съдии.
Раздел II. Прокурори
Раздел III. Следователи
Глава II. Компетентен орган
Глава III. Процедура
Глава IV. Обжалване или съдебен преглед
Глава V. Специализация на съдиите и прокурорите
Глава VI. Особени правила при преназначаване в друг или различен по степен съдебен орган. Преназначаване в прокуратурата
Раздел I. Съдии.
Раздел II. Прокурори
Раздел III. Следователи
ДЯЛ VI: ПОНИЖАВАНЕ НА СЪДИИ И ПРОКУРОРИ
ДЯЛ VII: ОТГОВОРНОСТ НА МАГИСТРАТИТЕ.
Глава I. Гражданска отговорност
Глава II. Наказателна отговорност
Глава III. Дисциплинарна отговорност:
Раздел I Общи принципи
(определение, принцип на законността, non bis in idem, процесуални гаранции).
Раздел II. Видове нарушения
a) За съдиите
b) За прокурорите
c) За следователите.
Раздел III. Дисциплинарно отговорни лица
Раздел IV . Видове наказания или санкции.
a) За съдиите
b) За прокурорите
c) За следователите.
Раздел V. Погасяване на дисциплинарната отговорност
Раздел VI. Дисциплинарно производство
a) Компетентни органи
b) Начало на производството
c) Ход на производството
d) Край на производството
e) Съдебен преглед или обжалване
Глава IV. Отговорност на държавата:
Раздел I. Съдебна грешка
Раздел II. Постановяване на неправилни съдебни актове.
ДЯЛ VII: ОЦЕНЯВАНЕ НА СЪДИИТЕ И ПРОКУРОРИТЕ
Глава I Общи принципи на оценяване
Раздел I Общи критерии и принципи
Раздел II Умения и способности: познания, лични характеристики, социални умения
Раздел III Национална система за професионално развитие на магистратите
Раздел IV Прозрачност
Раздел IV Равенство
Глава II Информация за нуждите на оценяването
Раздел I Писмени атестации
Раздел II Количествено измерване
I Валидни статистически данни
II Работна ефективност
III Система за разпределяне на работната натовареност
Раздел III Измерване на качеството
I Фактически положения
II Решени дела (съдии)
III Преписки (прокурори)
Раздел IV Писмени изявления на административните ръководители
I Умения за сътрудничество
II Други умения във връзка с местни особености
Глава III Критерии във връзка с компетентностите, уменията и способностите, заложени в писмените атестации
Раздел I Подробен списък с критерии
Раздел II Определения във връзка с критериите
Глава IV Формуляр за писмена атестация
Раздел I Единни документи (формуляри, документи) за всички видове кариери и длъжности на магистратите
Раздел II Алтернативно: Различни документи за различните компоненти (съдии, прокурори и следователи)
Глава V Процедура за писмена атестация
Раздел I Звено за оценяване
Раздел I Съветът подготвя решенията на Комисията по предложенията и атестирането
Раздел II Постоянно звено за професионално оценяване
Раздел II Оценяване от звеното
I Събиране на информация (Глава II)
II Изслушване на магистрата
III Оценяване на статистическите данни, преписките и работата на магистрата
Глава VI Основания и случаи при които се провежда атестиране
Раздел I Редовно
Раздел II В определени случаи
I Статут на несменяемост
II Повишаване
III Изпитателен период
IV Преназначаване в рамките на съдебната власт
V Оценяване при назначаване без конкурс
Глава VII Компетентни органи
F) СТРУКТУРНИ И АДМИНИСТРАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ В РАМКИТЕ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
1. Осигуряване на постоянна институционална структура (комисия, съответно звено и персонал) в рамките на ВСС във връзка с дисциплинарната отговорност.
2. Осигуряване на постоянна институционална структура (комисия, съответно звено и персонал) в рамките на ВСС във връзка с оценяване работата на магистратите.
3. Алтернативи за
G) УСТАНОВЕНИ ПОТРЕБНОСТИ ОТ ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ В ЗАКОНОДАТЕЛНАТА УРЕДБА
1. Според Чл. 132, ал. 1 от Конституцията, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия
. Въпреки това Чл. 169 ЗСВ постановява, че дисциплинарната отговорност се носи независимо от гражданската, наказателната и административнонаказателната отговорност, ако такава се предвижда. Ако подзаконовата уредба съдържа правила относно гражданската и наказателната отговорност на магистратите, може да се наложат промени в конституцията.
2. В Чл. 80 от Закона за отговорността на държавата могат да се наложат промени с оглед препращане към гражданската отговорност на магистратите. Този вид отговорност следва да се уреди в закона и доразвие в подзаконови актове.
3. Чл. 39, ал. 3, т. 3 от Закона за защита на класифицираната информация създава затруднения във връзка с достъпа до всички равнища на класифицирана информация по производства и преписки за съдии, прокурори и следователи.
4. Наказателен кодекс: Може да се окаже необходимо инкриминирането на нови деяния с цел усъвършенстване на принципа за независимост с оглед предотвратяване на незаконен натиск над магистратите. Възможно е включването им в раздела относно престъпленията против правосъдието.
5. Чл. 35ж ЗСВ Тази разпорежда задължава младшите магистрати да преминат задължителен курс в НИП след назначаването им. Ако бъде взето решение курсът в НИП да се проведе по друго време, разпоредбата следва да се измени.
6. Чл. 125б, ал. 2 ЗСВ. Посочената разпоредба прави възможно назначаването като административни ръководители в съдилищата лица извън съдебната система. Желателно е тази разпоредба да се измени, за да се избегне рискът от накърняване на основни принципи на съдебната система.
7. Чл. 127а ЗСВ. Посочената разпоредба позволява да бъдат назначени магистрати без други квалификационни изисквания освен юридически стаж. Тя трябва да бъде отменена. Правилникът следва да цели въвеждането на процедура, основаваща на се на описаните по-горе критерии (вж. т. 2.7.2).
8. Възможност за изменение на ЗСВ с цел установяване на конкурса като единствен начин за достъп до професията на съдия, прокурор или следовател. Преките назначения не са необходими, ако е налице добър план, а опитът ясно показва, че назначаването без конкурс е отворена за злоупотребите врата.
|
|
